https://www.youtube.com/watch?v=jR6DfJzEJzI

* В Османската империя не съществува етноним “турчин”; Поданнците на едноличния абсолютен монарх, също и представител на Бога на земята – султана, се разделят по религиозен признак на подчинена  “рая” от “гяури” (или “неверници”, т.е. всички немюсулмани) и ГОСПОДАРСКА РАСА от мюсулмани; Но не всички мюсулмани са равнопоставени – сунитите са с най-големи привилегии, шиитите – с по-скромни,  като съществуват и мюсулмански секти, които са преследвани и подлагани на изтребление. “Турци” (в смисъл на “изроди”, “гадове”, “чудовища” са наричани предимно ОГУЗИТЕ и СЕЛДЖУЦИТЕ, заради изключителната им жестокост и свирепост, проявявани към покореното население в завоюваните от тях територии в Анадола през 11-13 век. Думата не се използва в по-сетнешната Османска империя, заради негативизма й. Движението на националистите – младотурци в края на 19-ти век я изравя от архива. Съвременната турска нация е създадена в началото на 20-ти век от младотурските офицери, след преврата им, ограничил правата на абсолютния монарх, от няколко етнически групи, изповядващи предимно сунитския ислям. РАЖДАНЕТО на тази нация е закалено в масовите кланета и етническото прочистване на Андола от немюсулманското население (1894 – 1927) - арменци, гръци, християни – кюрди, зороастрийци, друзи ... През 1928-ма година Мустафа Кемал Ататюрк създава ТУРСКИЯ ЕЗИКОВ ИНСТИТУТ, който създава СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК – 75 % от думите в ОСМАНОТУРСКИЯ са ПРОМЕНЕНИ!

Прочее, във вените на султаните от Османовия род едва ли може да бъде открита и 1 грам оригинална “турска” (селджукска, огузка) кръв, т.к. всички предствители на рода вземат за съпруги ЧУЖДЕНКИ! Едно неписано правило... 

Превод от английски и бележки: Джак Б. Салвадор, 2011