Дано ви стопля с мойта песен.
Сираче съм останал на света.
А имал съм и майка и баща.
И няма кой сега да каже,
и мойта мъка да разкаже.

Сирачета, сирачета - деца на любовта.
Сирачета, сирачета - на майката земя.
Сирачета, сирачета - деца на любовта.
Сирачета, сирачета - не сте сами в света.

Аз не зная дума "татко"
и не съм прошепвал"мамо".
И не съм поисквал сладко,
сладко в детските ми дни...

Сирачета, сирачета - деца на любовта.
Сирачета, сирачета - на майката земя.
Сирачета, сирачета - деца на любовта.
Сирачета, сирачета - не сте сами в света.

И бедни, и богати
те всички са деца.
Родени са от обич
на майката земя.
Вечно търся чуждо рамо
да намеря някой батко.
Панталончето голямо
той на мен да подари.

Сирачета, сирачета - деца на любовта.
Сирачета, сирачета - на майката земя.
Сирачета, сирачета - деца на любовта.
Сирачета, сирачета - не сте сами в света.

В малко китно селце с италианско небе
живяхме трима братя с една сестра.
Всеки беше с талант и добър музикант
и пеехме на всички празненства.
На китарата аз,
Самбра на контрабас,
а Джорджо с мандолината в ръка,
щом запееше тя, Джиджи наш`та сестра,
пленяваше селцето с песента.

Припев:
И щом пристигне тя, посрещат я с цветя
пристига Хубавата Джиджи,
с добро сърце, засмяно лице, с коси от злато.
Хубавата Джиджи,
тя пее за нас с вълшебен глас
и пленява сърцата.
Забравяхме за нашата тъга,
когато пее тя "O, Sole Mio",
пристига Хубавата Джиджи.

Джиджи, Джозефина, но всички я наричаха Хубавата Джиджи
и всички момчета бяха луди по нея.
Учителят, този момък,оставяше понякога учениците си,
за да я види шивачът който никога не излизаше, освен
когато Джиджи пееше.
Морякът, ха-ха, да и морякът слезе от кораба,
защото хоризонта скриваше от погледа му Джиджи.

Но пристигна веднъж от Америка мъж
и както казва бил милионер от гласа й пленен.
Този стар джентълмен предложи да я снима в Холивууд.
Всички ний сутринта, на перона с цветя
изпращахме Джиджи със свити сърца.
Колко горда бе тя, заминава сега,
за първи път с влак и то сама.

Припев:
И щом замина тя, селцето опустя -
замина Хубавата Джиджи,
с добро сърце, засмяно лице, с коси от злато.
Хубавата Джиджи, замина тя с песента,
да пленява сърцата, без нея всичко тука опустя.
Че няма кой да пее "O, Sole Mio",
замина Хубавата Джиджи.

Джиджи, когато влакът се изгуби,
всички се върнахме у дома.
На другия ден селцето вече не беше същото,
и учителят не се появи във класа.
Шивачът изчезна и никой повече не го видя,
а морякът отново се загуби зад хоризонта.
Нямаше я песента, нямаше я Джижджи.

Преминаваха дни, без мечти без игри,
заглъхнаха и селските тържества.
Всеки тук остаря, всеки тук побеля,
забравиха на Джиджи песента.
Само ние в нощта, трима брята с тъга
си мислехме за нашата сестра.
Но къде ли е тя, може би е сама
и пее ли на някой песента.

Засмяно лице, с коси от злато.
Джиджи, Джиджи,
това си ти, там в тъмното,
ти се върна, Джиджи.
А Америка? Ееее, не ти провървя там, а?
Америка, Америка,
но Джиджи, ти си Джозефина Лука Сантий,
ти си неаполитанка.
Джиджи, чуй, Джорджо взе китарата,
Джиджи Самбро също е тук.
Пей Джиджи, пей за нас,
това е твойта публика Джиджи,
ти тук си у дома Джиджи.
Ние те очаквахме Джиджи,
пей Джиджи, пей за мен, пей за тях.

Припев:
Пристига Хубавата Джиджи,
с добро сърце, засмяно лице, с коси от злато.
Хубавата Джиджи,
тя пее за нас с вълшебен глас
и пленява сърцата.
Забравяхме за нашата тъга,
когато пее тя "O, Sole Mio".

https://www.youtube.com/watch?v=-fUorwcc6vM

КЛАУДИЯ (ПАРИЖКА ИСТОРИЯ)

Клаудия, разказвай, Клаудия...
Дали щастлива си без мен била?
Клаудия, кажи ми, Клаудия...
Не ти ли стига толкова лъжа?
Клаудия, повярвай, Клаудия...
Ще бъда с теб, както преди.
Аз не съм ли бил с тебе и
за да забравиш тези дни..

Имаш ти късмет, нали?
Този път съм с пари, Клаудия...
Махай го това момче, няма да те разбере, Клаудия...
Няма да е вечно твой, друга ще намери той, Клаудия...
(повярвай, Клаудия)
Знаем за една любов, аз за теб на всичко съм готов.

Клаудия, засмей се, Клаудия...
Ела при мен, не ми прави на пук.
Клаудия, повярвай, Клаудия...
Ти знаеш, аз при тебе ставам друг.

(Клаудия, е, тръгвай, Клаудия...

Ти винаги разумна си била.

Какво, не ми ли вярваш?

Клаудия, почакай, Клаудия!

Какво има, Клаудия? Не те познавам такава...

Помниш ли, даже аз бях влюбен в тебе?

Един ден ти избяга. Аз бях един самотник и нямах нищо,

а ти искаше замъци...Хаха....Клаудия, Клаудия...

Защо плачеш, Клаудия? Какво има? Клаудия!

Моят син...)

(смях)

https://www.youtube.com/watch?v=xVXZAr7vb90

-         Помниш ли ти, моя любов, нашите дни пълни със зов?
Помниш ли ти нашия бряг, късното "Сбогом",
крайбрежния влак?

- Спомням си, моя любов...
Спомням си нашето лято, нашите устни които мълчаха,
нашите ръце които говореха, нашите стъпки по вечния пясък....
Спомням си още забравената лодка
и нашето първо "Аз те обичам"!

- Помниш ли ти, моя любов, нашите дни пълни със зов?
Помниш ли ти нашия бряг, късното сбогом,
крайбрежния влак?

- Аз още помня бялата къща...
Нашето незалязващо слънце, нашата нощ в която нямаше зора.
Нашите ръце които нямаха сън, нашите думи, нашите устни...

- Помниш ли ти, моя любов, нашите дни пълни със зов?
Помниш ли ти нашия бряг, късното сбогом,
крайбрежния влак?

- А после всичко свърши.
Ти си замина. И аз си заминах. Всеки от нас си замина,
без да каже - "Не мога без теб"!
Ние бяхме горди, безсмислено горди...
Защо бяхме горди, когато всеки трябваше да каже - "Обичам те"!