Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
27.04.2013 18:01 -
ГАРВАНЪТ от НЕВЪРМОЪР на Е. А. По (в БГ превод + орган и вокал - Kristen Lawrence и картинки)
Автор: deathmetalverses
Категория: Изкуство
Прочетен: 3323 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2013 18:04
Прочетен: 3323 Коментари: 2 Гласове:
10
Последна промяна: 27.04.2013 18:04
От всички преводи на български език, аз избрах първият – от 1906 г., на Елин Пелин. Не защото е най-добрият, но защото душата ми се изпълва с едно особено умиление, като чета как българите са говорили и писали в началото на миналия (20-ти) век... Само заглавието на превода е от мен. “NEVERMORE” може да се преведе и като “Абсурд!!!” (възмущение), и като “Нико-ГА!!!” (звукоподражателно) .., освен буквалното “никога (по)веч(е)”; смисълът е: За съжаление, НЕ СЪЩЕСТВУВА НИКАКЪВ НАЧИН, дори свръхестествен, опечаленият от загубата на своята годеница лиричен герой ДА СЕ СРЕЩНЕ, ДА ДОКОСНЕ, или ДА ВЪЗКРЕСИ – момичето, което е обичал. ГАРВАНЪТ от НЕВЪРМОЪР Автор: Едгар Алан По; Превод: Елин Пелин Музика и клип: Kristen Lawrence – официален сайт: http://HalloweenCarols.com Веднъж, среднощ, във час нещастен, аз, уморен, безучастен,
в стари томове заровен над проклетата наука,
и наведен, и забравен, в мисли, в блянове отдаден,
чух внезапно, отчетливо - и внезапно се почука -
„Гост навярно“ - аз казах си, отведнъж услушан в звука,
казах, стреснат аз от звука. Бе декември, помня ясно, време тежко и нещастно.
От камина върху пода отблеск огнен си играйше...
Да се съмне чаках страстно! И безумно, а напрасно
търсех в книгите забрава на безкрайната си мъка
по изгубена Ленора - безпощадната си мъка,
на мечтите мои звука. Завес тънък се люлейше, шум копринен тихо вейше;
в тъмнината ръце страшни се простираха към мене;
и страхотност безпричинна пълнеше нощта пустинна.
И сърцето мое болно. Но... внезапно се почука.
„Гост навярно“ - си помислих, отведнъж услушан в звука,
„Гост - другар наминал тука!“ И опомнен се изправих и високо се обадих:
„Който и да си, що чукаш, ти, приятелю, прости ми,
в дрямка падна морен дух и отведнъж аз не чух;
и не чух те аз веднага, и не станах да погледна!“
И вратата аз широко кат открих, навънка взрех се -
Вред тъмница непрогледна... И застанах мълчеливо, през таз пропаст от мъртвило,
и с потаени мечтания взрях се в тъмната пустиня...
Мрак и хаос безконечен!... Но кат вик от хор далечен
прозвуча за миг „Ленора“ - отзив тих на мойта мъка
Мой бе шепот тоз „Ленора“ - отзив тих на мойта мъка -
И загина в мрака звука. Влязох поразен, отчаян и от тоя звук замаян,
и вратата аз притворих... Но внезапно се почука...
Сви сърце ми страх неволен. „Вятър блъска своеволен,
вятър блъска недоволен - и се бие във капака.
Глупав е подобен страх - вятър блъска се в капака,
вятър си играе в мрака...“ Тъй страхът си аз оборих и прозореца отворих.
Гарван черен, кат зъл спомен, във покоя мой се вмъкна,
шумно мина край стените в тая стая на бедите,
обиколи той стените, и строг, важен, неподвижен,
върху бюста на Палада кацна без поклон, спокойно,
като мой приятел ближен... Призрак черен, онемели, тежко върху шлема бели
той стоеше. Аз засмях се и продумах му тогава:
„Вашто царство е гробница! Как е твойто име, птица,
във задгробний свят, когото Бог на вечна нощ обрече.
Как те казват във света, що Бог на вечна нощ обрече?“
Гарван гракна - Нивга вече! Малко смисъл туй откри ми, но с тоз отговор смути ме
тая птица, черна птица с глас вещаещ и злокобен...
Първи път таквоз злощастье в тоя покой на нещастье,
във покоя, де за щастье всяка мисъл е далече,
прати клетнику, оставен от надеждата далече.
Птица с думи - Нивга вече. Той от шлема на Палада гледаше ме без пощада,
и повтаряше без милост своя проговор жестоки,
и повтаряше туй слово, тъй спокойно и сурово,
че стори ми се навеки той на него ме обрече...
„Не, до утре, си помислих, ще се махне той далече...“
Гарван гракна - Нивга вече! От тоз отговор замаян, аз помислих си отчаян:
„Дълго време той живял е у клетник безумен някой,
кого вечно са терзали зли несрети и печали,
който в песните си вечно - теглилото го обрече
един припев да повторя - теглилото го обрече,
един припев - Нивга вече. И в креслото аз заврях се, в тая черна птица взрях се...
Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига.
Що? - аз мислех - той предрича, що вещае, що нарича
гарван черен, съдник страшен? - Участта ли ми предрече,
участта ли ми сирашка - в това слово той изрече
грозно слово - Нивга вече. Но той там стои, мълчи си и пронизва ме с очи си...
Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига...
Въз завесата облегнат, аз седях от скърб налегнат.
Тъй при нея аз облегнат - бе отдавна и... далече,
да стоя обичах дълго - бе отдавна и далече -
не ще бъде - Нивга вече! И във блянове отвлечен, аз усетих шум далечен,
сякаш ангели дойдоха с кадила благоуханни,
на душа успокоенье вливаше това каденье,
и аз казах със смиренье: „Изцерен съм ето вече,
пий, нещастнико, опий се - цяр найде за сявга вече!“
Гракна гарван - Нивга вече! О, ти кой си, ти пророко вещ, птица или дух зловещ?
Бурята ил Сатаната са те пратили при мене -
о, не искам аз да зная? Но кажи ми, аз желая,
ще ли още да страдая - докога ми Бог обрече?
Ще ли мога да си кажа: „Утешен си ти, човече!“
Гракна гарван - Нивга вече! О, ти слушай, ти, пророко вещ, птица или дух зловещ!
Във небето те заклевам, в името на Страшний съд -
Но кажи ми, обади ми, ти: желая, ако аз отида в рая,
Ще мога ли да узная аз Ленора там далече?
Ще намеря ли Ленора - там при ангелите вече?
Гарван гракна: Нивга вече! И от шлема на Палада гледаше ме без пощада...
Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига...
Тъмен дух на Сатаната! Лъжеш! Вярвам в чудесата!
Бягай в оня свят, що Бог на вечна нощ обрече!
Гарван гракна: Нивга вече! И прониза ме с очи, и остана да стои си
Тоя Гарван, черна птица, с глас вещаещ и злокобен...
Тая сянка оттогава на душа покой не дава,
Тая сянка ме смущава, с тия думи, що изрече...
Не ще бяга - Нивга вече!...
Вълнообразно
Ремонт на електроуреди в София
Смрадликата не смърди като изборните про...
Приемните "родители" - средств...
Смрадликата не смърди като изборните про...
Приемните "родители" - средств...
1.
анонимен -
Чели ли сте и този превод от тридесетте години - не помня вече на кого е
27.04.2013 18:11
27.04.2013 18:11
В късна нощ, веднъж, отдавна,
уморен четях аз бавно,
в книга странна и забавна,
стих забравен вече тук.
И докле четях разсеян
в самота и сън обвеян,
чух сподавен, ненадеен,
бавен, тих, неясен звук.
"Някой гост"- помислих .
"Някой гост и никой друг !"
цитирайуморен четях аз бавно,
в книга странна и забавна,
стих забравен вече тук.
И докле четях разсеян
в самота и сън обвеян,
чух сподавен, ненадеен,
бавен, тих, неясен звук.
"Някой гост"- помислих .
"Някой гост и никой друг !"
2.
анонимен -
Коментарът е на Борн. Не ми е ясно ...
27.04.2013 18:12
27.04.2013 18:12
Коментарът е на Борн. Не ми е ясно защо се явява като анонимен.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 58765
Блогрол
1. ORPHEANUM MUSIC POETRY CLUB бр.1, 2014
2. бр. 1 списание "МОДЕРНИ АПОКРИФИ",3 март 2011 г.
3. ТРИСКЕЛИОНЪТ на РУДРА (SHIVA`S TRISKELION) The BEST BG death metal poetry, Jack B. Salvador, 2012
4. Инженерите, създали "летящите чинии" на ТРЕТИЯ РАЙХ (документален, "Дискавъри сайънс")
5. Космодрум за немски "летящи чинии", разсекретен край Баренцово море (видео)
2. бр. 1 списание "МОДЕРНИ АПОКРИФИ",3 март 2011 г.
3. ТРИСКЕЛИОНЪТ на РУДРА (SHIVA`S TRISKELION) The BEST BG death metal poetry, Jack B. Salvador, 2012
4. Инженерите, създали "летящите чинии" на ТРЕТИЯ РАЙХ (документален, "Дискавъри сайънс")
5. Космодрум за немски "летящи чинии", разсекретен край Баренцово море (видео)