Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
27.04.2013 18:01 - ГАРВАНЪТ от НЕВЪРМОЪР на Е. А. По (в БГ превод + орган и вокал - Kristen Lawrence и картинки)
Автор: deathmetalverses Категория: Изкуство   
Прочетен: 2895 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 27.04.2013 18:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От всички преводи на български език, аз избрах първият – от 1906 г., на Елин Пелин. Не защото е най-добрият, но защото душата ми се изпълва с едно особено умиление, като чета как българите са говорили и писали в началото на миналия (20-ти)  век... Само заглавието на превода е от мен. “NEVERMORE” може да се преведе и като “Абсурд!!!” (възмущение), и като “Нико-ГА!!!” (звукоподражателно) ..,  освен буквалното “никога (по)веч(е)”; смисълът е: За съжаление,  НЕ СЪЩЕСТВУВА НИКАКЪВ НАЧИН, дори свръхестествен,  опечаленият от загубата на своята годеница лиричен герой ДА СЕ СРЕЩНЕ, ДА ДОКОСНЕ, или ДА ВЪЗКРЕСИ – момичето, което е обичал.  ГАРВАНЪТ от НЕВЪРМОЪР Автор: Едгар Алан По; Превод: Елин Пелин Музика и клип: Kristen Lawrence – официален сайт: http://HalloweenCarols.com Веднъж, среднощ, във час нещастен, аз, уморен, безучастен,
в стари томове заровен над проклетата наука,
и наведен, и забравен, в мисли, в блянове отдаден,
чух внезапно, отчетливо - и внезапно се почука -
„Гост навярно“ - аз казах си, отведнъж услушан в звука,
           казах, стреснат аз от звука.
  Бе декември, помня ясно, време тежко и нещастно.
От камина върху пода отблеск огнен си играйше...
Да се съмне чаках страстно! И безумно, а напрасно
търсех в книгите забрава на безкрайната си мъка
по изгубена Ленора - безпощадната си мъка,
           на мечтите мои звука.
  Завес тънък се люлейше, шум копринен тихо вейше;
в тъмнината ръце страшни се простираха към мене;
и страхотност безпричинна пълнеше нощта пустинна.
И сърцето мое болно. Но... внезапно се почука.
„Гост навярно“ - си помислих, отведнъж услушан в звука,
           „Гост - другар наминал тука!“
  И опомнен се изправих и високо се обадих:
„Който и да си, що чукаш, ти, приятелю, прости ми,
в дрямка падна морен дух и отведнъж аз не чух;
и не чух те аз веднага, и не станах да погледна!“
И вратата аз широко кат открих, навънка взрех се -
           Вред тъмница непрогледна...
  И застанах мълчеливо, през таз пропаст от мъртвило,
и с потаени мечтания взрях се в тъмната пустиня...
Мрак и хаос безконечен!... Но кат вик от хор далечен
прозвуча за миг „Ленора“ - отзив тих на мойта мъка
Мой бе шепот тоз „Ленора“ - отзив тих на мойта мъка -
           И загина в мрака звука.
  Влязох поразен, отчаян и от тоя звук замаян,
и вратата аз притворих... Но внезапно се почука...
Сви сърце ми страх неволен. „Вятър блъска своеволен,
вятър блъска недоволен - и се бие във капака.
Глупав е подобен страх - вятър блъска се в капака,
           вятър си играе в мрака...“
  Тъй страхът си аз оборих и прозореца отворих.
Гарван черен, кат зъл спомен, във покоя мой се вмъкна,
шумно мина край стените в тая стая на бедите,
обиколи той стените, и строг, важен, неподвижен,
върху бюста на Палада кацна без поклон, спокойно,
           като мой приятел ближен...
  Призрак черен, онемели, тежко върху шлема бели
той стоеше. Аз засмях се и продумах му тогава:
„Вашто царство е гробница! Как е твойто име, птица,
във задгробний свят, когото Бог на вечна нощ обрече.
Как те казват във света, що Бог на вечна нощ обрече?“
           Гарван гракна - Нивга вече!
  Малко смисъл туй откри ми, но с тоз отговор смути ме
тая птица, черна птица с глас вещаещ и злокобен...
Първи път таквоз злощастье в тоя покой на нещастье,
във покоя, де за щастье всяка мисъл е далече,
прати клетнику, оставен от надеждата далече.
           Птица с думи - Нивга вече.
  Той от шлема на Палада гледаше ме без пощада,
и повтаряше без милост своя проговор жестоки,
и повтаряше туй слово, тъй спокойно и сурово,
че стори ми се навеки той на него ме обрече...
„Не, до утре, си помислих, ще се махне той далече...“
           Гарван гракна - Нивга вече!
  От тоз отговор замаян, аз помислих си отчаян:
„Дълго време той живял е у клетник безумен някой,
кого вечно са терзали зли несрети и печали,
който в песните си вечно - теглилото го обрече
един припев да повторя - теглилото го обрече,
           един припев - Нивга вече.
  И в креслото аз заврях се, в тая черна птица взрях се...
Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига.
Що? - аз мислех - той предрича, що вещае, що нарича
гарван черен, съдник страшен? - Участта ли ми предрече,
участта ли ми сирашка - в това слово той изрече
           грозно слово - Нивга вече.
  Но той там стои, мълчи си и пронизва ме с очи си...
Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига...
Въз завесата облегнат, аз седях от скърб налегнат.
Тъй при нея аз облегнат - бе отдавна и... далече,
да стоя обичах дълго - бе отдавна и далече -
           не ще бъде - Нивга вече!
  И във блянове отвлечен, аз усетих шум далечен,
сякаш ангели дойдоха с кадила благоуханни,
на душа успокоенье вливаше това каденье,
и аз казах със смиренье: „Изцерен съм ето вече,
пий, нещастнико, опий се - цяр найде за сявга вече!“
           Гракна гарван - Нивга вече!
  О, ти кой си, ти пророко вещ, птица или дух зловещ?
Бурята ил Сатаната са те пратили при мене -
о, не искам аз да зная? Но кажи ми, аз желая,
ще ли още да страдая - докога ми Бог обрече?
Ще ли мога да си кажа: „Утешен си ти, човече!“
           Гракна гарван - Нивга вече!
  О, ти слушай, ти, пророко вещ, птица или дух зловещ!
Във небето те заклевам, в името на Страшний съд -
Но кажи ми, обади ми, ти: желая, ако аз отида в рая,
Ще мога ли да узная аз Ленора там далече?
Ще намеря ли Ленора - там при ангелите вече?
           Гарван гракна: Нивга вече!
  И от шлема на Палада гледаше ме без пощада...
Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига...
Тъмен дух на Сатаната! Лъжеш! Вярвам в чудесата!
Бягай в оня свят, що Бог на вечна нощ обрече!
           Гарван гракна: Нивга вече!
  И прониза ме с очи, и остана да стои си
Тоя Гарван, черна птица, с глас вещаещ и злокобен...
Тая сянка оттогава на душа покой не дава,
Тая сянка ме смущава, с тия думи, що изрече...
           Не ще бяга - Нивга вече!...
 








Гласувай:
10
0


Вълнообразно


1. анонимен - Чели ли сте и този превод от тридесетте години - не помня вече на кого е
27.04.2013 18:11
В късна нощ, веднъж, отдавна,
уморен четях аз бавно,
в книга странна и забавна,
стих забравен вече тук.

И докле четях разсеян
в самота и сън обвеян,
чух сподавен, ненадеен,
бавен, тих, неясен звук.

"Някой гост"- помислих .
"Някой гост и никой друг !"
цитирай
2. анонимен - Коментарът е на Борн. Не ми е ясно ...
27.04.2013 18:12
Коментарът е на Борн. Не ми е ясно защо се явява като анонимен.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 7580144
Постинги: 3007
Коментари: 5310
Гласове: 54841
Спечели и ти от своя блог!