ТРАГЕДИЯТА на АННА ВАРНИ – КАНТОДЕА се заключава в това, че е ТРАНССЕКСУАЛНА личност, т.е. МЪЖ, затворен в ЖЕНСКО ТЯЛО – една изключително рядка, но все пак съществуваща ГЕНЕТИЧНА МАЛФОРМАЦИЯ.
И цялото нейно /негово/ ГЕНИАЛНО, но МРАЧНО изкуство е  вид УСПЕШНА индивидуална ПСИХОТЕРАПИЯ. В Нацистка Германия това дете, което е родено сляпо и първите две години от живота си вижда само сенки, би било зачислено в  категорията “НЕДОСТОЙНИ за ЖИВОТ – БИОЛОГИЧНО НЕПЪЛНОЦЕННИ ИНДИВИДИ”, прибрано в “санаториум”, където да се грижат за него – и, по някое време – “приспано” с инженкция (SOPOR = дълбок, непробуден, близък до смъртта летаргичен сън, мед. термин – сопор, от лат. език). Подчертавам – Анна Варни нито е лесбийка, нито хермафродит, нито ТРАВЕСТИТ, а ТРАНССЕКСУАЛЕН индивид. При транссексуалните личности, които по фенотипна изява са “жени”, воденето на нормален сексуален живот много често е невъзможно, защото маткатаи, вторичните полови белези (гърдите) обикновено са неразвити, менструалният цикъл е рядък или въобще отсъства... Цялото творчество на АННА ВАРНИ, като отражение на успешната АРТ-ПСИХОТЕРАПИЯ в нейния /неговия/ живот, е доказателство, че “БИОЛОГИЧНО НЕПЪЛНОЦЕННИТЕ” индивиди също могат да бъдат ПОЛЕЗНИ за ОБЩЕСТВОТО, ако бъдат поставени при подходящи условия да се изявяват, развиват вътрешните си заложби, идеи, таланти и да ги реализират, ОВЕЩЕСТВЯВАЙКИ своя интелектуален капитал, предлагайки го за пазарна оценка. Проектът “SOPOR AETERNUS & THE ENSEMBLE OF THE SHADOWS” е донесъл не само психоемоционално удовлетворение на АННА, но също така световно признание, милиони фенове (поне 1 млн – в РУСИЯ със сигурност) и стабилни финансови приходи...   

Подозирам, че някой със сигурност ще се заяде: “Щом като вече има достатъчно пари, вместо да продължава да пее за самоубийства, депресии, смърт и т.н., що не иде да й ПРИСАДЯТ ЕДИН ПЕНИС, нали немските хирурзи са много добри в тази област, та да й се решат проблемите веднъж завинаги? “Ами това просто не е никакво решение, въпреки чудесата, които може да върши съвременната медицина, но един възможен по-голям ад, от този, в който АННА е живяла досега. Представете си всеки ден колко хапчета трябва да се приемат – за поддържане на биологичната съвместимост между тялото на гостоприемника и присадката.., за поддържане на превеса на нивото на мъжките хормони над женските, за хомеостазата помежду тях, за баланса на ензимите и нормалното натоварване на жлезите с вътрешна секреция.., и т.н. Анна прекрасно разбира това.

От часа на моето раждане, аз не бях
Като всички останали; Не можех да виждам -
Като нормалните деца; Не можех да контролирам
Моите изблици на гняв или радост от пролетта;   

От същия този източник аз не взех единствено
Моята мъка; Не можах да събудя сърцето си –
Да се наслаждава в същата тази тоналност,
И всичко, което обичах - обичах в пълна самота...

И тогава – през моето детство, в зората на този мой
Изключително тежък и труден живот,  - бе нарисувана,
От дълбините на всичко най-добро или болестно,
Тайната, която все още ме държи - с вързани ръце:

От извора или от фонтана,
От червената скала на планината,
От слънцето, което се върти около мен,
В неговата есенна премяна от злато,
От светкавиците и мълниите - във висините,
Които, летейки, минаваха през мен,  –
От гръмотевицата, и бурята
И облака, който приемаше форма
(Когато останалата част от Небесата беше синя)
На един демон в моите очи... (х 2)  

Окрилена от мисълта, че "Смъртта е психическо състояние".
Аз все още страдам, - това е неговото име.
Той ме изпълни изцяло отвътре със своя хлад –
Бидейки самотна в моята пустош,
Със благодарност ще получавам и техните болки,
Бидейки недостойна и за стрък светлина,
Аз бих искала да ме прегърне пламъкът твой...

Ако бях гробница, където да оставяте своите семена,
И заедно с вашите прецъфтели цветя да изтичам....

Оставете ме на мира,
Не може ли да ме оставите на мира, нечисто присъствие на плътта -
Аз просто не мога да издържа !

Един добре балансиран балет, между болката и опрощението,
Той печели, удряйки се в моето лице и аз съм смачкана,Но това не ме вълнува,
И повече не ме интересува...    

Никой никога няма да признае своето падение,
Но, ако някой все пак някога стори това,
То ще е със задна, долна цел и смисъл  -
Не, недей да оставяш жива нито една мисъл!!!.

Не мога да измисля нито една причина, защо съм длъжна да оставам тук,
Сред тези, които само кожите на лицата си могат да променят -
Но моето отчаяние ще си остане същото...
(И даже със времето ще нараства ...)    

Бариерите пред Портала,
Има един съвсем прост начин
Да бъдат премахнати остроумно -
1306 хина*  от моите сълзи...
 
Господарят на Тъмната страна, макар и безформен,
Той ме очаква – все още...

"Ето, мое възлюблено чадо, Аз винаги твой съм".
За тебе умрях, за теб ще умра -
Да бъдем заедно в областта на безкрайната НОЩ,
За тебе умрях, за теб ще умра -
Благословени да бъдат онези, които живеят в света Ти...

Ръка за ръка, ръка за ръка  -
Безжизнена, накрая, аз мога да разбера,
И осъзная, че е толкова тясно -
Любимата моя  Сестра SELFDESTRUCTION**. 

ВИЕ СЕ НАМИРАТЕ ВЪТРЕ ВЪВ МЕН!!!  

............................................................................................................... 

* Строеврейска мярка за течности ≈ 5 литра. Бел.прев.  **СЕБЕРАЗРУШЕНИЕ, англ. ЛАТ: САМОРАЗРУШЕНИЕ (SUI EXCIDIUM) . Бел. прев.   

ПОЕТИЧЕН ПРЕВОД И БЕЛЕЖКИ: ДЖАК Б. САЛВАДОР, 2014