ПРЕДИ ДА ПРОПЕЕ ПЕТЕЛЪТ

В какво се състои тайната
На това странно влечение,
Когато той лежи по гръб, леко извит на една страна,
Напълно облечен и възбуден?

Затвори очи
Затвори очи

Нито един жест, нито една дума
Не издават неговите мисли.
В края на крайщата, истината излиза наяве тогава,
Когато не се случва нищо.

Студено е, от неговите уста излиза пара.
Дишането  издува и отпуска корема му.
От тъмнината на ада той излиза
И се прилепя към мене .

ЦВЕТОВЕТЕ на ЦАРЕВИЦАТА

Ако аз имах... ех, ако аз можех да имам една истинска вагина,
Щях да съм щастлива да разкъсам полата си за тебе..
И с удоволствие бих взела твоя напрегнат фалос в моите ръце,
И бих го погребала дълбоко-дълбоко в мрака на моята ГРОБНИЦА.

Ела, прекрасен призрак на желанието, и мастурбирай – за мен.
Обещавам, че това ще те избави от болката.
Аз спях на пода денонощия, за да престанат злите съновидения -
Наказание за забавянето, и може би, за неверието...

Недей да плашиш и гониш старите гарвани на полето,,
Бродещи в полусън... между безкрайните царевични масиви..
Безумно съм влюбена в тази печална илюзия, нима не виждаш ти? - 
Но, отново и отново, нима не сме такива всички ние?

Той ще въздигне ХРАМ за твоя ОРГАН,
И ще го построи с помощта на устата си....
Там ще пее песни, думи на истинската страст,
През всичките свои самотни нощни часове...

Ако аз имах... ех, ако аз можех да имам една истинска вагина,
Щях да съм щастлива да разкъсам полата си за тебе..
И с удоволствие бих взела твоя напрегнат фалос в моите ръце,
И бих го погребала дълбоко-дълбоко в мрака на моята ГРОБНИЦА

ПРОКЛЯТИЕТО на МУМИЯТА

НЕДЕЙ ДА ПИЕШ МЛЯКОТО,
КОЕТО НОСИ ТОЙ.
СЪРЦАТА НА СТАРИТЕ ХОРА са ОТРОВА.

БРОДЕЙКИ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

По стълбата се изкачих на етажа, където той живее,

И купичка със жертвоприношение поставих пред вратата му.
Без да кажа нищо, без да произнеса и един случаен звук,
И след това си тръгнах, тъй както и дойдох – невидима и нечута...

Този ден беше ознаменуван от три мистични символа,
За да приключим със НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ:
СЪРПЪТ и ЗОРНИЦАТА,
НАЙ-ЯРКАТА ЛУНА... -
И аз, девственицата, една нежелана невеста,

Освободих себе си от твоето присъствие....

Аз, подобно на ефира,
Загърната в одежда от сенки и сребърно сияние,
Разкъсвам тези скверни пътища, които винаги са ме обвързвали,
Или привързвали с такива като него!.

ИЗЧЕЗНИ!

Тук няма нито едно късче красота,
 Обитаващо в човешка плът,
Тук има само тъга и объркване,
 И вонята на лайна и смърт...

 В моменти скучни на самосъжаление,
 На недостатъчност и съмнение,
Улавям себе си като чернорък крадец,
 Желаещ някой друг да бъде на неговото място.

 Понякога оттук минават призраци,
 Когато твоят ум е лабиринт и гроб,
 И все пак те са недостижими,
 Защото нещата още не са родени,
 Но само идеи,
 Които спят във безопасност,
 Далече отвъд ужасите на гниенето.
 И те са сакрални и безсмъртни,
 Защото никога няма да увяхнат...

Хвърляйки от време на време вял поглед
 Върху флипбука* на едно самотно дете,
Старите неми филми  се тресат и треперят,
 В мрачния театър между моите бедра

Неизброимо количество от крайници и глави подскачат нелепо,
Над тела, които нямат души, неузнаваеми, защото са преклено много и разрязани на кадри...

Когато затвориш своите уморени очи,
 Тогава той дали те води на това място?
 Дали ще прескочи, за да сподели своите сънища
 Или ще изчезне, на прага,
 И целият бързо ще се разтопи...
 Уви! Реалността е подобна на една саката курва,
 Всички смъртни твари са болни и загниващи в сърцевината си, 
 Единствено мисълта, крехка, но царско бижу,
 Ражда красота, любов и истина...

Така че, защо не останем, за да направим тук своя вечен дом
Във тъмнината на единственото място,
 Което никога няма да ни принадлежи?
 В една страна сублимна, които някои Фантазия наричат,
 Нашата единствена надежда за любов
 Или безсмъртие...

 Тук няма нито едно късче красота,
 Обитаващо в човешка плът,
 Тук има само тъга и объркване,
 И вонята на лайна и смърт...

* ФЛИПБУК е албум с рисунки, използвани за създаване на анимационни филми – всяка следваща се различава минимално от предходните, създавайки илюзията за движение.
** СОПОР ЕТЕРНУС означава на латински "ВЕЧЕН СЪН".