АДАМА на турне в Бостън, 2003 г.

---

Няколко дни ще помълча в памет на Адама. За мене той беше най-добрият наш разностранно надарен  актьор - от своето поколение изключителни таланти, които ни радваха толкова много години от сцената, ТВ- и киноекрана с незабравимите си импровизации. Той почти винаги  майсторски импровизираше, без да робува  сляпо на сценария..., и превъплъщенията му в кожите на героите  се получаваха по-живи и истински от оригинала (но това си е само мое лично мнение, което не желая да натрапвам никому - ЗБС). 

---

• Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората. (T.K.)

• Имам мечта, която обаче е неосъществима - да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка... (T. K.)

  Тодор Петров Колев (Адама) е роден на 26 август1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас. Работил е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните "Сълза и смях" и театър "София". Участва в над 30 игрални филма, сред които "Цар и генерал", "Козият рог", "Иван Кондарев", "Двойникът", "Господин за един ден", "Опасен чар". Носител e на редица национални и международни награди. Удостоен е със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен“ (2005 г.). В началото на демокрацията се захваща с политика и става син (СДС) народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада1992-1993 г. Автор и водещ на тв предаванията „Как ще ги стигнем с... Тодор Колев“ и „Вход свободен“. Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент. През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“. През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров. Умира на 15 февруари 2013 г. в София, след тежко боледуване от рак на белите дробове.
ФИЛМОГРАФИЯ:

• „Цар и генерал“ (1966 г.)
• „Случаят Пенлеве“ (1968 г.)
• „Един миг свобода“ (1968 г.) – Поручикът
• „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971 г.)
• „10 дни неплатени“ (1972 г.) – Капитанов
• „Козият рог“ (1972 г.) – Дели
• „Трета след слънцето“ (1972 г.) – Лен
• „Като песен“ (1973 г.)
• „Преброяване на дивите зайци“ (1973 г.) – Младият ловец
• „Иван Кондарев“ (1974 г.)
• „Последният ерген“ (1974 г.) – Цоков
• „Началото на деня“ (1974 г.) – Журналистът
• „100 тона щастие“ (1978 г.)
• „Всички и никой“ (1978 г.)
• „Топло“ (1978 г.) - Майстор
• „Двойникът“ (1980 г.) – Доцент Денев; Братовчедът Иван
• „Где-то плачет иволга“ (1980 г.)
• „Царска пиеса“ (1982 г.) – Петър; Царят
• „Господин за един ден“ (1983 г.) – Пурко
• „Опасен чар“ (1984 г.)
• „Черните лебеди“ (1984 г.) – Бащата на Виолета
• „Смъртта може да почака“ (1985 г.) – Маранзов
• „Само ти, сърце“ (1987 г.) – Директорът Милчев
• „Човек на паважа“ (1987 г.) – Следователят
• „Нощем по покривите“ (1988 г.) – Коста Рашков
• „Без драскотина“ (1989 г.) – Мосю Лен
• „Тест "88“ (1989 г.)
• „Зона Б-2“ (1989 г.) – Бонев
• „Разводи, разводи“ (1989 г.)
• „Поверие за белия вятър“ (1990 г.)
• „Немирната птица любов“ (1990 г.) – Ожененият разведен
• „Застраховката“ (1998 г.)
• „Испанска муха“ (1998 г.) – Батко
• „Морска сол“ (2005 г.; телевизионен сериал)
• „Приключенията на един Арлекин“ (2007 г.; телевизионен сериал)
• „Сутрешен блок“ (2012 г.; телевизионен сериал)

  ---

“ГОСПОДИН за един ден”* (1983 г.) Един знаменит диалог във филма между Пурко (Тодор Колев) и съселяните му:
- Кое е първо: кокошката или яйцето?
- Яйцето.
- Видя ли.
- Ама кой го е снесъл?
- Кокошката.
- Видя ли.
- Пурко, я кажи, ти знаеш.
- Кокошката.
- Ами откъде е дошла?
- Кокошка може да дойде отвсякъде...яйцето не може!

* Получава награди за “Най-добър пълнометражен филм” и за главна мъжка роля на Тодор Колев на Международния филмов фестивал на хумора и сатирата в Габрово през 1985 г.

„Господин за един ден" е български игрален филм (комедия) от 1983 година на режисьора Николай Волев, по сценарий на Никола Статков. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по разказите „Чуждоземецът" и „Господинът" на Никола Статков. Музиката във филма е композирана от Иван Стайков.

Роли във филма изпълняват актьорите: * Тодор Колев — Пурко * Йорданка Стефанова — Пурковица * Ицхак Финци — Бирникът * Стоян Гъдев — Попът * Никола Пашов — Кметът * Иван Григоров — Мито босия * Иван Обретенов * Трифон Джонев * Велико Стоянов * Силвия Варгова * Павел Поппандов * Георги Мамалев * Борис Радиневски * Кина Мутафова * Бистра Тупарова * Стефан Костов * Николай Ангелов * Гаврил Цонков * Стефан Бобадов * Милка Янакиева

Сюжет: Царство България от 30-те години на 20-ти век. Пурко (Тодор Колев) е беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови и нови начини да надхитря живота и да изхранва многолюдното си семейство. Преминавайки през редица смешни и тъжни приключения в борбата с немотията, един хубав ден той докосва мечтата си — превръща се в добре облечен градски господин. Дали обаче новата му самоличност ще пасне на свободната душа на музиканта? Илюзията рухва, но Пурко намира кураж отново да надуе своя кларинет.

---

Биографичната справка е заета от УИКИПЕДИЯ.БГ, както и снимката; Справката за филма е заета от "Енциклопедия на БГ кино". ЗБС

---

на ЧАПЛИН и "МАЛКИЯТ ЧОВЕК" на АДАМА ...

ФИЛМЪТ Е АКТУАЛЕН и ДНЕС, за съжаление .......................................................................................................................................................................................................................................................................

на ДС !

и кой ли още не от известните ни публични личности по времето на тоталитаризма не беше... Нека да не издребняваме! Народът ни е рекъл: За покойниците - или само добро, или нищо; А ако е съсипал нечий живот или кариера - хм..., ще си отговаря за злотворството пред НАЙ-ВИСШАТА ИНСТАНЦИЯ, там правосъдието човешко думата няма; И аз не обичам доносниците; В "Тримф трейдинг" през януари 2009 г., се смениха собствениците, и новият шеф ми предложи като доказателство за ЛОЯЛНОСТ към него, да ДОНОСНИЧА ежедневно, какво говорят и правят моите колеги и подчинени; казах му, че тази няма да я бъде, т.к. не съм възпитан да бъда доносник - и той ме уволни .......... Затова днес работя като хамалин тежък физически труд, въпреки че съм висшист с икономическо образование; НАКАЗАНИЕ за НЕПОКОРНИТЕ!