Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Постинг
10.02.2012 19:22 - Стари ленти 9: Анук Еме и Фьодор Шаляпин в "Последните дни на Содом и Гомора", 1962
Автор: deathmetalverses Категория: Видео   
Прочетен: 3229 Коментари: 0 Гласове:
15

Последна промяна: 10.02.2012 19:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Филмът е заснет в Кралство Мароко. Реж.: Робърт Олдридж. Музика: Миклош Роза. Сценаристи: Хюго Бътлър и Джорджо Проспери. Участват още: Стюърт Грейнджър, Стенли Бейкър, Пиер Анжели, Розана Подеста,  Алдо Силвани; В ролята на царицата: Анук Еме. Със специалното участие на виртуозния оперен певец Фьодор Шаляпин


image
Ану̀к Емѐ (Anouk Aimйe) е артистичен псевдоним на френската актриса Франсоаз Жюдит Сориа̀ Дрейфюс (Franзoise Judith Sorya Dreyfus). Родена е на 27 април 1937 г. в Париж, в семейството на актьора от еврейски произход Анри М. Драйфус и Женевиев Сориа (по баща - Дюран). Спътници в живота (съпрузи): Едуар Цимерман (1949-1950); режисьора Никос Папатакис (1951-54); Пиер Барух (1966-69); от 1970 до 1978 г. е омъжена за актьора Албърт Фини. Най-известни филми: Награди: 1967 - "Златен глобус" за най-добра актриса в игрален филм; Номинация за "Оскар" за "Един мъж и една жена"; На филмовия фестивал в Кан през 1980 г. заедно с Мишел Пиколи, който й партнира в "Скок в нищото", печелят отличията за "най-добра актриса" и "най-добър актьор".
image
image
Анук Еме прави своя филмов дебют през 1946 година (на 14) с малка роля във филма на Анри Калеф “La Maison sous la mer” (Къща край морето). Първата й главна роля е във филма “La Fleur de l`age” (1947) на режисьора Марсел Карне, който за съжаление остава недовършен. Ролята, която й донася значителен успех е любовната драма на Андре Кайат – “Les Amants de Verone” (Влюбените от Верона) (1949). Филмът е свободна адаптация на “Ромео и Жулиета” на Шекспир. Критиката е резервирана откъм сценария, но няма никакво съмнение за очевидния талант на младата актриса, изиграла Жулиета. Следващите й проекти са “Le Rideau cramoisi” (Пурпурната завеса) (1953) и “Les Mauvaises Rencontres” (Лоши познанства)(1955) и двата на Александър Астрюк. Освен таланта си на актриса Еме има и доста пленяващо излъчване, фотогенично лице с изчистени линии и очарователен поглед. Тези нейни качества биват използвани в някой от нейните филми като: “Pot-Bouille” (1957) на Жулиен Дювивие; “Montparnasse 19” (1958) на Жак Бекер; и “La Tete contre les murs” (1959) на Жорж Франжу. В началото на 60-те години, тя привлича световното внимание изигравайки главната роля във филма “Лола” (1961) на Жак Деми. Следва “Сладък живот” (1961) на Федерико Фелини, където тя, със своите аристократични маниери и надменно държание, успява да спечели сърцата на публиката, като дори засенчва първичното обаяние и красота на Анита Екберг. Две години по-късно тя отново се появява във филм на Фелини (“8 Ѕ” ,1963), където играе повече от блестящо. Еме остава да работи в Италия, където играе в голям брой филми на италиански режисьори. Някой от тях са “Liola” (1964), “Le voci bianche” (Гласовете) (1964), “Le stagione del nostro amore” (Сезонът на нашата любов) (1965) и др. Най-големият успех на Еме идва през 1966 година във филма на все още неизвестния френски режиьор Клод Льолуш ("Един мъж и една жена").
 image
Младият режисьор успява да разкаже една доста банална любовна история по невероятен и доста неочакван начин използвайки неговата виртуозна камера и блестяща режисура. Филмът има огромен зрителски успех и става един от архиетиповете на сантименталното кино в стил фото-роман. Филмът спечелва “Златна палма” в Кан през 1966 и Оскар за чуждестранен филм. Многото награди и похвали от критика и зрители се дължат главно на невероятните изпълнения на Анук Еме и Жан-Луи Трентинян. Чрез портрета на своята героиня, Еме създава нов вид “femme fatale”. Жена, чиито прочувственост и емоции са дълбоко скрити в нея. В следващите си филми тя продължава да играе тази роля на сдържана и умерена жена, като същевременно добавя богата гама от различни емоции и чувства. Добър пример за това е филмът на белгийския режисьор Андре Делво “Un Soir, un train” (Една нощ, един влак) - (1968). В него тя играе валонска съпруга, която жертвува себе си, заради своя съпруг, професор в университет (Ив Монтан). Усложненията между двамата засилва напрежението помежду им и тяхната връзка започва да се носи между реалността и фантазията, като накрая тя завършва с болезнено и трагично недоразумение. Играта на Еме е перфектна както винаги.
( Биографичните справки, в моя редакция и превод - ЗБС, са заети от : http://tvtv.bg/actors/view/id/3980  и Уикипедия)

image




Гласувай:
15


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 9659570
Постинги: 3153
Коментари: 5645
Гласове: 58765
Спечели и ти от своя блог!