Представям Ви една изгряваща италианска музикална звезда - певица и автор на песни. Родена е на 10 януари 1999 г., живее в Рим със семейството си. Има по-малка сестра. От нейния профил в Instagram разбираме, че тя има вродена страст към пианото и животните. Статусът й все още е НЕАНГАЖИРАНА. Федерика започва да взема уроци по пеене, когато е на 9 години и обича да пише песни. Нейният "типичен" ден протича между училище, уроци по пеене, приятелите и семейството. Слуша нео-соул, поп-соул и поп и най-голямата й мечта е да може да вълнува хората с музиката си. Любимите й певци са Паоло Нутини и Алиша Кийс. ДЖАК Б. САЛВАДОР - "ОРФЕАНУМ - КЛУБ ЗА МУЗИКА И ПОЕЗИЯ", брой 1 2018
/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Оставам тук, между празнината и свободата.
Да се изгубвам в това легло ми е навик.
Сега, когато тебе те няма,
Не знам какво да го правя този живот подреден...

Изреждат се немите дни на календара,
А аз се взирам в това петролено синьо небе,
Но тука оставам, защото истината е,
Че исках да те изгубя...

Все пак хубаво бе до себе си да те имам,
Да мисля, че ще бъде завинаги,
Да пътувам винаги и само с угаснало сърце -
Отново и отново да се заблуждавам,
Че ще се промениш, но ти така и не съумя
Нищо друго да ми подариш...

Нещата, които не притежаваш,
Милост никога нямат -
Преследват те, покой не ти дават,
А ти лесна мишена все си оставаш...

Нощта обърква дори златото с праха,
Часовникът само наобратно върви
И прави така, че мракът отново се появява,
Но аз тука оставам, защото истината е,
Че исках да те изгубя...

Но все пак хубаво бе до себе си да те имам,
Да мисля, че ще бъде завинаги,
Да пътувам винаги и само с угаснало сърце,
Отново и отново да се заблуждавам,
Че ще се промениш...
Ти не съумя нищо друго да ми подариш.

Да се предадеш, вместо да започнеш отначало,
Понякога е по-добре,
Да се изгубиш, без да можеш да се върнеш,
Понякога е по-добре...
Чувствам те в душата си, но не е същото,
Вече не мога да разбера -
Дали съм по-добре сега, когато ми прилошава...

(Все пак хубаво бе до себе си да те имам, 
Да мисля, че ще бъде завинаги, 
Да пътувам винаги и само с угаснало сърце,
Отново и отново да се заблуждавам, че ще се промениш.) (x 2)

Но ти така и не съумя нищо друго да ми подариш. (х 2)