/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Малка част от цапаниците по стените на този паметник, наследство от епохата на социализма

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Едно време тук имаше военни паради по повод "светлата дата" 9-ти септември 1944-та... Тук ни връзваха връзките като чавдарчета и пионерчета...

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Преди 10-ти ноември булевард "Свобода", който води от "Васил Априлов" и Бунарджика до Братската могила, се казваше "(Адалберт Антонов ) - Малчика", един от петимата младежи, членове на терористичната комунистическа организация Работнически младежки съюз (РМС). Терористичната ядка е разбита зимата на 1943-та/пролетта на 1944-та от органите за сигурност на Царство България и армията.

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Алеята, която води до могилата

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Автобусната спирка до МОЛ "Пловдив" с изглед към Бунарджика ("Альоша", Хълмът на Освободителите).

/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
МОЛ "Пловдив"
/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
След разширението бул. "Шести септември" от "Васил Априлов" до жп прелеза на бул. "Копривщица" 1985-86 година улица "Перущица" престана да съществува и бе преместена тук; В дъното вдясно е РИОКОЗ (ХЕИ) /на Пещерско шосе/, вляво са военните блокове и МОЛ "Пловдив".

///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Много мои съученици от основния курс в училище "Кочо Честименски" живееха в тези панелки по бул. "Малчика" /"Свобода"/.
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
МОЛ "Пловдив"
////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Този "Руски клуб", построен от руски мутри в средата на 1990-те, едно време обединяваше ресторант с прекрасен бумбар..., където идвахме да закусваме и обядваме между 1-ви и 4-ти клас, преди в "Кочо Честименски" да построят кухня и столова.., магазин за хранителни стоки и сладкарница /откъм жп линията/ с невероятни толумбички.... В блока отзад живееха две мои съученички и семейството на една далечна братовчедка на майка ми. 

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Сегашният фитнес преди години бе магазин за дрехи втора употреба, а преди това -  обект на "Хранителни стоки", сигурно цял тон празни бутилки и буркани съм донесъл тук за обратно изкупуване по времето на "развитото социалистическо общество" НРБ-то...
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Този масонски символ, дар от "Отворено общество", се появи в близост до фитнеса от горната снимка в средата на 1990-те; около него има няколко ябълкови дръвчета.

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
МОЛ "Пловдив"
/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
А тук гореше "вечният огън".............................
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////


////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Текст и снимки: Здравко Б. Спасов, м. юни 2016
///////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

От една страна, човешки погледнато случилата се разруха на "мемориала" и градежа на модни функционални сгради ми изглежда лошо, неправилно и отрицателно.

От друга страна - пет пари не давам за българските и руските престъпници комунисти строели това, което за мен е лайна.

Така беше при соц-а. Мислеше се за много неща, за хората и нуждата им от големи озеленени пространства с самия град. Трябва да си пазим Историята и паметниците. Инак, ония Сатанисти ще ни накарат най-накрая да си втълпим, че сме ЧИСТИ американци.

Мегаломански паметници на глупостта наречена дружба- куха и празна като самата могила. То не са улици, не са графове и князове, не са альоши не са могили като тая. Голяма могила построена от малкия брат, а пречупените пилони символизират метаните, които правим пречупени в кръста, като дупето ни е възможно най-удобно за големия брат! Инак, великолепни снимки и добър пост. Помня и бумбара, беше разкошен!

Когато се строеше този блок като деца там играехме. Паднах и се набодох на един пирон. :) През 1967 тук нямаше нищо - беше край на града - същото беше и на Пещерско шосе - гарнизонната фурна беше края. За броени години направиха много блокове (на Комсомолска/Младежка също). В блоковете зад линията живееше Бонев. Имаха първата жигула в квартала. Пред очите ми жена му премаза с колата една пешеходка - на прелеза. Нищо не и направиха - по комуноидни причини.
На мястото на мола беше края на парашутното поделение. Малчика/Свобода имаше най-здравия асфалт - защото по него/нея минаваха всички делегации, които водеха да видят братската демонична могила.
За бумбарника /сега руски клуб/ - един бумбар струваше 52 стотинки - после стана отвратителна кръчма (като Мальовица).
Бях във втори клас когато поставиха паметника на Кочо Честименски в двора на училището. Хубаво училище, свястни хора излязоха от него, таланти.
Преди да построят бумбарника и супермаркета до него, на сегашната спирка на 10/15ката имаше плод-зеленчук. 4002 пощата още не беше построена, до първите 4 блока имаше малка бакалия - целия квартал пазаруваше то нея.
Бул.Тутракан после го преименуваха на Йорданка Николова. На този булевард (в парка над Петрол) имаше парашутна кула. После я махнаха - там карахме шейни по "нанадолнището" :) Спомени... :)

Целта на фото репортажа ми не е политическа, просто тези обекти са свързани със спомени от детството ми... Не бих казал в никакъв случай "носталгия" по стария терористичен режим с античовешка идеология... Приятно посрещане на Коледа и Нова година! Здравко

споделените спомени! Идеята на репортажа са именно спомените, а не възхвала на отминала епоха... Приятно посрещане на Коледа и Новата година ! Здравко

Имам нещо и за вас, моряците - предходният репортаж "Водолазен клуб Нептун - Пловдив", основан още през 1922-ра... Приятно посрещане на Коледа и Нова година! Здравко Б. Спасов

Прочее, преди месец и половина "Ню Бояна филмс" използва за снимките на екшън този обект като декор... Фото репортажът ми не е политически, просто извиква спомени от детството, живял съм 27 години в района (по-скоро до ОУ "Кочо Честименски", Матинчевите градини...). Приятно посрещане на Коледа и Новата година! Здравко Б. Спасов

НЕ съм допускал и НЕ съм предполагал, че при мтеб има политическа цел - НЕ

ако ти беше кому онанист, аз нямаше да коментирам при теб

просто позлвах повода като видях фотосите, да споделя двоякото си усещане