Постинг
02.02.2023 10:04 -
Алхимия на цветето
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 3932 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2023 10:07
Прочетен: 3932 Коментари: 0 Гласове:
11
Последна промяна: 02.02.2023 10:07
Преди двеста милиона години, много преди хората да ходят по Земята, тя е свят на студенокръвни същества и мътни цветове – море от кафяво и зелено. Има растения, но възпроизводството им е крехка игра на шанс — те пускат своя прашец по вятъра, във водата и разчитат на удивителната невероятност той да достигне до друг представител на техния вид. Чист късмет.
Но през Креда периода се появяват цветята и покриват света с удивителна скорост – защото в поетичен смисъл те изобретяват любовта.
След като вече има цветя, има и плодове – тази трансцендентна трансформация на слънце в захар. Благодарение на плодовете, растенията приобщават животните в един вид обмен: сладост за привличане на партньор. Животните обичат захарите в плодовете, превръщат ги в енергия и протеини, и един нов свят на топлокръвни бозайници оживява.
Без цветята нямаше да ни има. Нямаше да има поезия, наука, музика. И цветето вече не е само красив обект на възхищение, а е помитащата сила на живота – мълчалива симфония на сила и свързаност.
В средата на 19-ти век Емили Дикинсън, жената-мистик със сърце на цвете, прави хербарий с над четиристотин изсушени видове цветя, още преди думата екология да се е родила. Още повече, тя извлича есенцията на цветето в поема-амброзия. Така цветята дават аромат и на душата.
Цъфтенето –
е Резултат – виж Цвете
Бърз поглед няма да допусне
Закона прост
На цветната Любов
Така неуловимо пращаща
Като приканящ Пръст
Нехайното Колибри
По траекторията на Живота –
За да напълни пъпката на Цветето
Със Зов
Напук на червея
За да се породи
Онази жажда за Роса
Нагажда толината – впряга вятъра –
Пчелата за да надхитри
За да е тук и днес
Великата Природа –
Да бъдеш цвете е
Велика Отговорност –
(превод мой, по текст на Мария Попова)
Но през Креда периода се появяват цветята и покриват света с удивителна скорост – защото в поетичен смисъл те изобретяват любовта.
След като вече има цветя, има и плодове – тази трансцендентна трансформация на слънце в захар. Благодарение на плодовете, растенията приобщават животните в един вид обмен: сладост за привличане на партньор. Животните обичат захарите в плодовете, превръщат ги в енергия и протеини, и един нов свят на топлокръвни бозайници оживява.
Без цветята нямаше да ни има. Нямаше да има поезия, наука, музика. И цветето вече не е само красив обект на възхищение, а е помитащата сила на живота – мълчалива симфония на сила и свързаност.
В средата на 19-ти век Емили Дикинсън, жената-мистик със сърце на цвете, прави хербарий с над четиристотин изсушени видове цветя, още преди думата екология да се е родила. Още повече, тя извлича есенцията на цветето в поема-амброзия. Така цветята дават аромат и на душата.
Цъфтенето –
е Резултат – виж Цвете
Бърз поглед няма да допусне
Закона прост
На цветната Любов
Така неуловимо пращаща
Като приканящ Пръст
Нехайното Колибри
По траекторията на Живота –
За да напълни пъпката на Цветето
Със Зов
Напук на червея
За да се породи
Онази жажда за Роса
Нагажда толината – впряга вятъра –
Пчелата за да надхитри
За да е тук и днес
Великата Природа –
Да бъдеш цвете е
Велика Отговорност –
(превод мой, по текст на Мария Попова)
НИКОДИМ /Следсептемврийска балада/ – Кру...
Малко от най-добрите ми сърф снимки.
Декорация за хелоуин - костюми и декорац...
Малко от най-добрите ми сърф снимки.
Декорация за хелоуин - костюми и декорац...
Няма коментари
Търсене