Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
21.04.2012 19:00 -
БГ филмова класика 3: КАЛИН ОРЕЛЪТ, 1950
Автор: deathmetalverses
Категория: Видео
Прочетен: 4403 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2012 22:10
Прочетен: 4403 Коментари: 3 Гласове:
22
Последна промяна: 21.04.2012 22:10
Паметникът на Калин Орела в Разград; Снимката е заета от: http://poblizo.com/?p=20327
„Калин Орелът" е български игрален филм (драма) от 1950 година на режисьора Борис Борозанов, по сценарий на Орлин Василев. Оператор е Васил Холиолчев. Създаден е по едноименната пиеса на Никола Икономов. Музиката във филма е композирана от Парашкев Хаджиев.
Роли във филма изпълняват актьорите: Иван Димов — Калин, Борис Ганчев — Анри дьо Монталамбер, Мария Ясникова — Елизабет, Петрана Ламбринова — Едит, Ганчо Димитров — Едмон барон Тиер, Стефан Петров — Жан, Константин Кисимов — Дядо Стоян, Стефан Савов — Черньо, Васил Кирков — Димчев, Иван Касабов — Дядо Димитър, Стефан Великов — Капитан Нури бей, Никола Попов — Околийският началник, Христо Старейшенски — Атанас ковача, Иван Куманов — Хаджи Пенчо Михалакев, Аспарух Темелков — Кръчмарят, Петър Димов — Петърчо, Милка Янакиева — Цуцка, Кънчо Бошнаков — Кънчо
"Калин Орелът" често неправилно е посочван като първи български филм. Истината е, че това е първият завършен игрален филм от изцяло одържавената кинематография. Идеята за екранизирането на пиесата на Никола Икономов датира от 40-те години на ХХ век. Работата започва след края на войната и недовършената продукция е национализирана в началото на 1948. Следват преработки и дописване на сюжета. Така патриотичната мелодрама се превръща в разказ за тесните социалисти, френските комунари и пр., гарнирана с историята на забравения заточеник и щастливата среща с порасналата му дъщеря, отгледана от френския посланик... Действието на филма се развива през 1893 г., 15 години след Освобождението на България от османско иго. Осиновената дъщеря на френския посланик Едит посещава Черния остров, на който работят каторжници в каменоломната. Сред тях е и българският революционер Калин, участник в Априлското въстание, по прякор Орелът. Впечатлена и натъжена от неговата съдба, Едит му помага да избяга. Той се укрива във Френското посолство в Цариград, но пазачът на крепостта идва да го търси и настоява за връщането му обратно на острова. Междувременно домоуправителят Жан като чува името на затворника, се досеща, че това е истинският баща на Едит и отива да съобщи новината на посланика. От една страна последният не иска да изпрати бащата на дъщеря си обратно в затвора, а от друга страна не иска да го прати и в България, за да не стане скандал и Калин да разбере истината. Решават да го изпратят в САЩ, но Калин не се съгласява и с подправени докумнети заминава за България. Едит междувременно разбира, че е дъщеря на избягалия каторжник и решава да замине също за България, за да го търси. През това време Калин се свързва с местните социалисти, узнава че Едит е негова дъщеря, но загива от ръката на наемен убиец. Едит и Жан пристигат късно, когато той е вече на смъртно легло.
(Енциклопедия на българското кино)
„Калин Орелът" е български игрален филм (драма) от 1950 година на режисьора Борис Борозанов, по сценарий на Орлин Василев. Оператор е Васил Холиолчев. Създаден е по едноименната пиеса на Никола Икономов. Музиката във филма е композирана от Парашкев Хаджиев.
Роли във филма изпълняват актьорите: Иван Димов — Калин, Борис Ганчев — Анри дьо Монталамбер, Мария Ясникова — Елизабет, Петрана Ламбринова — Едит, Ганчо Димитров — Едмон барон Тиер, Стефан Петров — Жан, Константин Кисимов — Дядо Стоян, Стефан Савов — Черньо, Васил Кирков — Димчев, Иван Касабов — Дядо Димитър, Стефан Великов — Капитан Нури бей, Никола Попов — Околийският началник, Христо Старейшенски — Атанас ковача, Иван Куманов — Хаджи Пенчо Михалакев, Аспарух Темелков — Кръчмарят, Петър Димов — Петърчо, Милка Янакиева — Цуцка, Кънчо Бошнаков — Кънчо
"Калин Орелът" често неправилно е посочван като първи български филм. Истината е, че това е първият завършен игрален филм от изцяло одържавената кинематография. Идеята за екранизирането на пиесата на Никола Икономов датира от 40-те години на ХХ век. Работата започва след края на войната и недовършената продукция е национализирана в началото на 1948. Следват преработки и дописване на сюжета. Така патриотичната мелодрама се превръща в разказ за тесните социалисти, френските комунари и пр., гарнирана с историята на забравения заточеник и щастливата среща с порасналата му дъщеря, отгледана от френския посланик... Действието на филма се развива през 1893 г., 15 години след Освобождението на България от османско иго. Осиновената дъщеря на френския посланик Едит посещава Черния остров, на който работят каторжници в каменоломната. Сред тях е и българският революционер Калин, участник в Априлското въстание, по прякор Орелът. Впечатлена и натъжена от неговата съдба, Едит му помага да избяга. Той се укрива във Френското посолство в Цариград, но пазачът на крепостта идва да го търси и настоява за връщането му обратно на острова. Междувременно домоуправителят Жан като чува името на затворника, се досеща, че това е истинският баща на Едит и отива да съобщи новината на посланика. От една страна последният не иска да изпрати бащата на дъщеря си обратно в затвора, а от друга страна не иска да го прати и в България, за да не стане скандал и Калин да разбере истината. Решават да го изпратят в САЩ, но Калин не се съгласява и с подправени докумнети заминава за България. Едит междувременно разбира, че е дъщеря на избягалия каторжник и решава да замине също за България, за да го търси. През това време Калин се свързва с местните социалисти, узнава че Едит е негова дъщеря, но загива от ръката на наемен убиец. Едит и Жан пристигат късно, когато той е вече на смъртно легло.
(Енциклопедия на българското кино)
Вълнообразно
ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИЗМА В БЪЛГАРИЯ
ДИТЕГЕН - Готфрид Келер - литература
Две петролни рафинерии и военно летище б...
ДИТЕГЕН - Готфрид Келер - литература
Две петролни рафинерии и военно летище б...
Следващ постинг
Предишен постинг
Приятелю, често споменавам за филма в завода, поради факта че имам колега Калин, и му сложих прякора Орела, ... но мнозина от младите даже не са и чували за този ИСТИНСКИ филм, е аз накратко им го разказах.
Но ти си го направил съвършенно.
цитирайНо ти си го направил съвършенно.
2.
amell -
Черно бяло,
22.04.2012 10:13
22.04.2012 10:13
в което актьорската игра не се опитва да компенсира липсата на сюжет.Изведнъж ме обзе носталгия....Слънчев ден!
цитирай
3.
анонимен -
Поздрави
22.04.2012 10:30
22.04.2012 10:30
Ако се игнорират някои допълнителни преработки (вмъкнати в първичния сценарии) филмът е запазил своята актуалност и до днешни дни...Драмата на българина в чужбина и носталгията по родното си остават непроменени.Дано повече зрители могат да видят и оценят този първи завършен наш филм.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 58765
Блогрол
1. ORPHEANUM MUSIC POETRY CLUB бр.1, 2014
2. бр. 1 списание "МОДЕРНИ АПОКРИФИ",3 март 2011 г.
3. ТРИСКЕЛИОНЪТ на РУДРА (SHIVA`S TRISKELION) The BEST BG death metal poetry, Jack B. Salvador, 2012
4. Инженерите, създали "летящите чинии" на ТРЕТИЯ РАЙХ (документален, "Дискавъри сайънс")
5. Космодрум за немски "летящи чинии", разсекретен край Баренцово море (видео)
2. бр. 1 списание "МОДЕРНИ АПОКРИФИ",3 март 2011 г.
3. ТРИСКЕЛИОНЪТ на РУДРА (SHIVA`S TRISKELION) The BEST BG death metal poetry, Jack B. Salvador, 2012
4. Инженерите, създали "летящите чинии" на ТРЕТИЯ РАЙХ (документален, "Дискавъри сайънс")
5. Космодрум за немски "летящи чинии", разсекретен край Баренцово море (видео)