---

"Код Пеперуда", така се нарича Движението за демокрация и граждански права в Доминиканската република, създадено от Минерва Мирабал и сестрите й,  1959 г.

---

 
Краят на 1950-те г. в Доминиканската република. “Царството на терора”, установено от диктатора Рафаел Леонидас Трухильо, който управлява страната вече близо 30 години, достига своя апогей. Столицата на страната носи неговото име - Сиудад Трухильо. Портретите на самопровъзгласилия се "генералисимус" красят всички обществени сгради, централни улици и площади. Агентите на тайната полиция прибират от улицата всеки човек, който им е несимпатичен и той изчезва безследно.
Но най-голяма заплаха за режима е движението за граждански права и демократични свободи, създадено от сестрите Мирабал (Patria Mercedes Mirabal (27.02. 1924 – 25.11. 1960), Bйlgica Adela "Dedй" Mirabal-Reyes (01.03. 1925), Marнa Argentina Minerva Mirabal (12.03.1926 – 25.11.1960) и Antonia Marнa Teresa Mirabal (15.окт. 1936 – 25.11. 1960), родени във влиятелно и заможно провинциално фермерско семейство, които са блестящо въведени във висшето  общество. Диктаторът дори се влюбва в Минерва. Но, изправяйки се смело срещу Трухильо, тя скоро се превръща в една от най-популярните народни героини в очите на потиснатите доминиканци, в символ на стремежа им към свобода.
Три от сестрите са пребити до смърт, заедно със свещеника, който ги придружава, след засада, организирана от тайната полиция (наричана "Служба за Военно разузнаване"!!!) на безлюден път, при завръщането им от посещение на затвора, където са задържани и измъчвани съпрузите им.  
Това се случва на 25 ноември 1960 г. Вестта за подлото им и жестоко убийство  прелива чашата на търпението на обикновените хора и те излизат по улиците; Няколко месеца по-сетне, по ирония на съдбата, диктаторът е разстрелян от служител на тайната полиция...

И, понеже на боклуците във Вашингтон им се струва, че новото демократично избрано правителство може да се съюзи с Кастро или Москва - през 1965 г. USA-солджърите окупират отново Доминиканската република и налагат удобен режим, който да целува задниците на USA сенатори, мафиоти и наркобарони...   25 ноември е обявен от ООН за Международен ден срещу насилието над жените, в чест на сестрите Патриа Мерседес Мирабал, Мария Аржентина Минерва Мирабал и Антония Мария Тереза Мирабал. Родната им провинция в Доминиканската република е преименувана през декември 2007 г. на Провинция "Сестрите Мирабал" ("Harmanas Mirabal”).

---

Родната къща на сестрите Мирабал

---

Сестрите Мирабал, средата на 1940-те

---

  Сестрите Мирабал в средата на 1950-те

---

Пощенска марка от Република Доминикана, 1985 г. - "25 години от смъртта на сестрите Мирабал"

---

Адела (Dede) Мирабал Рейе (първата отдясно на паметника, с розовото сако и черните панталони) присъства на откриването на мемориален комплекс от президента на Доминиканската република, посветен на саможертвата на трите й сестри. 

---

Адела (Деде) Мирабал Рейе - единствената оцеляла

---

Градина с бюстовете на сестрите в родния им град

---

Пощенска марка от Република Доминикана, 1996 г. "25 ноември - Международен ден срещу насилието над жените"

---

Вдъхновителят на политическото убийство - Маноло Сеняла и други физически извършители на гнусното дело, служители на тайната доминиканска полиция, пред съда

---

Поклонение пред тленните останки на сестрите; ковчезите са запечатани, защото лицата и телата им са жестоко осакатени при побоя, превърнати са в кървава пихтия от палачите

---

Адела (Деде) Мирабал в дома-музей на сестрите Мирабал, 2009 г.

---

И "MGM" се отчете с филм за МИНЕРВА и сестрите й, със Салма Хайек и Едуард  Джеймс Олмъс в главните роли (вж. горния постер); заглавието е  "Сезонът на пеперудите"("In the time of the butterflies"); За сестрите Мирабал е писал също така и един от най-големите съвременни живи латиноамерикански белетристи - Марио Варгас-Льоса

---

 

---

i ot tezi kadri che politsiata sluji ne na naroda ,ako i da si poluchava zaplatite ot nego.tia sluji na upravliavashtite a te sa mafioti ot visoka klasa i si braniat imaneto s tsenata na vsichko

za hubavia film ako i da go gledah kato niam film:)

За съжаление, този филм скоро няма да бъде предствен на БГ публика; а, предполагам, също и американската вариация по темата - на "Метро-Голдуин-Майер"; просто, защото е неудобен...

Предполагам, че ти е попадал "Salvador" - на реж. Оливър Стоун (известен у нас с "Взвод", "Дж Ф. К." и др. скандални за управляващия САЩ военно-промишлен комплекс филми); Той разказва една истинска история за трагичната любовна връзка между американски журналист и салвадорска гражданка, по време на военния режим (1978-1992 г.) и устройваните от режима кланета над мирни жители, набедени за "комунисти" (173 000 човека са загинали в тази гражданска война, като населението е 5 милиона); избити са и много свещеници, укриващи дейци на съпротивата - за което дори консервативният Ватикан многократно протестира пред салвадорските власти...
"Военни съветници" от САЩ най-активно са ръководили мъченията и убийствата там - вкл. обучението и снабдяването с оръжия на "ескадроните на смъртта", въпреки военното ембарго, наложено на режима с резолюция на ООН - и въпреки факта, че официален Вашингтон е гласувал "за" същата резолюция в Съвета за сигурност на тази организация!
Мисълта ми е, че "Salvador" беше забранен в самите ДЕМОКРАТИЧНИ САЩ!

Не знам, ти от кое поколение си, но Ален Делон има 12 филма, в които фигурира думата "ченге" - "Полицай или негодник"; "За кожата на едно ченге"; "Дума на ченге" (да не ги изброявам всички) - и в тях знаменитият френски актьор показва ВСИЧКИ мръсотии, на които са способни ЧЕНГЕТАТА в една СТАРА ДЕМОКРАЦИЯ като Република Франция... Тези филми и затова бяха изключително популярни във Франция и у нас навремето... Мисля, че по видеотеките все още могат да се намерят някои от тези филми с великия Ален Делон и с БГ превод;

Приятен ден! Джак Салвадор

Знаеш ли, кое е най-кофтито на днешния ден?
Младите все по-рядко четат.
Предпочитат някоя книга да бъде сдъвкана в двучасов филм.
Но в един филм, колкото и добре да е направен, никога не може да предаде пълните душевни терзания на героите. Освен това, стилистиката на филма изисква съкращаване на отделни сцени и преработка на други, така че понякога филмът твърде рязко се отдалечава от литературния оригинал.
Не съм и няма да гледам филма, но научих нещо малко за сестрите Мирабал.
:)))