"Младеж без по-възрастен любовник, това е все едно жена без съпруг”

Сенсей Ихара Сайкаку, 19 век

***

Веднъж сближи се гей със гейша,
Сближи се почтено, и без измама -
В градината, върху скалите икебана,
Задоволиха се те, по най-бързия начин ...

Докато сваляше й кимоното,
Геят пламенно закле се 
На гейшата във чувства вечни,
И промуши самурая  - със косата,
И главата си обръсна той – отзаде...

... Сега живеят те - в Киото,
И тръгват сутрин, недоспали,
Гей и гейша, заедно, на работа -
Той - във “Фуджитцу”, а тя -  в “Сони”...

Те имат си уютна чайна къща днеска,
Която състои се от три големи стаи,
А че някога е бил..., нещо като “хомо”, -
Нашият гей - отдавна няма спомен...

И само понякога, когато приготвя
За хапване отровните жлези на рибата ФУГУ,
Нашата гейша пролива тихо сълзи,
Когато си спомня за своята добра приятелка ...

***

© КЛИТЪРИ ХИЛТЪН, автор и авторски права върху стиха

© ЗДРАВКО Б. СПАСОВ, превод от английски, 2013 г.

КУКАЙ (774-835 г.) - ВНОСИТЕЛЯТ на МЪЖКАТА ЛЮБОВ в ЯПОНИЯ

ЛЮБОВТА между МЪЖЕ се вихри в Япония от най-древни времена, като дори се е приемала за най-чиста и възвишена форма на любовта. За разлика от нас, на Запад, там сексът не се оценява от морална гледна точка, но по-скоро – на удоволствието и задоволеността. Педерастията никога не е била смятана за “грях” в японското общество или религията (шинто, будизъм, конфуцианство) и никога не е била обекта на законодателно преследване или ограничения. В Япония християнството прониква за кратко в нач. на 16 век, след което е безжалостно изкоренено от войските на Шогуната, затова не успява да повлияе особено на японското общество с моралните си норми за “добро” и “зло”, които са заменени с “чисто” и “нечисто”. За японците и днес понятието за “грях”, в християнския смисъл, е неразбираемо. Японската национална религия ШИНТО, която е свързана с почитание на паметта на предците и ориентирана към природсъобразния начин на живот,  няма установени морални принципи, които да задължават вярващите да спазват едно или друго поведение, за да “вкусят от Вечния живот” (християнството)  или “влязат в светлината на Святята земя” (будизма).

Съществуват добре запазени литературни източници от 10 век, свидетелстващи за педерастията  в Япония. Нито Шинто, нито японските вариации на конфуцианството и будизма не забраняват по какъвто и да е начин педерастията. Будистките манастири се превръщат в средновековни центрове на хомосексуалния живот. Хиляди монаси и “духовни учители” считат, че обетът им за безбрачие не засяга сексуалните отношения с представители на собствения пол. Легендарният първопроходец на МЪЖКАТА ЛЮБОВ в Япония е КУКАЙ,  известен също и като КОБО ДАЙСИ (弘法大師), основателна будистката школа  ШИНГОН; той донася от Китай заедно с учението на Буда и уроци по хомосексуализъм, за достигане на религиозно просветление. Еднополовата любов се прехвърля от будистките манастири сред военното съсъловие във феодална Япония, става нещо напълно нормално младият самурай да си има по-възрастен учител-господар-любовник . Тези връзки продължават много години и подпомагат напредването в служебната йерархия.

Тази практика се нарича ШУДО (衆 道), терминът се появява около 1485 г. съкр. от ВАКАШУ (若衆道 — “пътят на младежа”) и заменя по-рано използваната дума ТЮДО – която изразява любовните взаимоотношения между будисткия БОНЗА и неговите ПОСЛУШНИЦИ. По време на разцвета на шогунска Япония, епохата ТОКУГАВА, ШУДО се счита задължително за подготовката на младите самураи, заедно с практиките КЕНДО (фехтовка), стрелбата с лък КЮДО, плаването с доспехи (в пълно бойно снаряжвние) – ШУЕЙДО, както и ежедневната практика – да се режат поне по 10 “селяндурски кратуни”, за да не се губи тренинг .
По-късно, когато влиянието на средната класа от търговци нараства, заедно с богатствата им (т.е. самураите и даймийо стават финансово зависими в определена степен от тях) ШУДО засяга и тези среди, като се свързва предимно проституиращите странстващи актьори от театъра КАБУКИ; момченцата-актьори, които проституират, се наричат “пърхащи с крила” – ТОБИКО, или ОННАГАТА; има и мъже-актьори (КАГЕМА), които практикуват проституция в чаени къщи, наречени КАГЕМАЙДЖАЯ. Всички тези традиции отмират след отварянето на Япония към Запада през Епохата МЕЙДЖИ (средата – края на 19 век).