Ерозия на мисълта 1

Да се насилвам – няма смисъл..,

Не мога да съм същият.., като преди.

Всички мои нежелани срещи

Със чудовищните форми на Абсурда,

Глупостта човешка и претенций –

Изтощават ме до болка;

Крехък чувствам се, като метал,

Изложен месеци, и дни, години –

На арктическият хлад...

И потъвам ежечасно в ласките

Оргазмено приятни

На онзи отвратителен покой

За творческата мисъл..,

Където гасне факелът на мойто АЗ..,

И ставам органолептична част

От ‘общото дело’ на тези.., от които бягам.

Не мога повече да тичам...

Скъсах толкова мечти – и пак съм бос.

Дойдох без нищо на света –

Така и ще си ида;

Тялото ми се разпада –

И това е част

От ОГНЕНИЯТ цикъл...

Забравил, че съм смъртен и безсмъртен..,

Пожелах да обладая Вечността – със палец;

Въздушни кули и пързалки водни

Зидах за красавиците ефимерни..,

Хвърлях мостове невидими

От златни нишки

Помежду ‘никога’ и ‘винаги’..,

Пясъчен часовник построих –

За спящите в праха

Или правостоящи.., ЗРИТЕЛИ...

Но.., какво ме ползват..,

Всички тези ‘придобивки’ –

Щом не мога

С хората да се разбирам?!

В епохата на лазера..,

И полети космически..,

ПОРНОТО

Е същност неотменна..,

На всеки ‘отговорен шеф’...

За себе си не зная нищо.

Страдам от амнезия на съвестта...

За себе си.., не казвам нищо.

Страдам.., от ерозия на мисълта...

Господи.., защо ни позволяваш..,

Да говорим за ‘всеобщо благо’..,

Когато сме нечисти – ВЪТРЕ?!

29 май 1992 г.