Беглецът

Далеч – от стихии невзрачни

И мрачни прогнози – за Новият ден..,

Далече – от чувства, излишно пикантни..,

Далеч – от предизвиката..,  самота...

И нямам зъб – на чужди грях..,

Нито ‘врагове достойни’ –

В рамките на този свят...

За моят край.., каквото щат –

Или че в Силите не съм дорасъл..,

За Върховно посвещение –

Голяма част от ТЯХ

Съм правил и преправял

В барачките на Парацелз

Приземни.., сред входовете

Занулени – към Небето....

Съдбата ми – известна само мен;

Върви си, мрак, върви си – самота –

Аз никога не съм ви канил..,

Да ми правите стриптийз

Върху пилона...

В двойните стандарти и игри на таз земя...,

Но предварително съм изчислил –

И смисъл на победа имат всички мои

‘загуби’ – в наличност, или с кредит...,

Няма да се прибера току-така обратно аз,

Преди да имат обещаната ПЕЧАЛБА..,

НАСЛЕДНИЦИТЕ на света...

Върви си ти – мисловна пустота –

Аз никога не съм ви канил..,

Да ме обувате с бананови листа...

За моят КРАЙ каквото щат –

Техният.., на догматици слепи..,

Няма да е много по-красив..,

От онзи – на светците..,

Погубени от тях.., чрез СИВОТА....

Далече от арфи.., разбити в асфалта..,

Или дрънчащи на кухо човешки сърца и души –

Бягам далече.., от мисли-микроби-убийци..,

Далече в гората.., далеч от Града на мълвите..,

И ‘съдният ден’ – на скромността...

Да спре насила

Моят път –

Към ЛЮБОВТА...

По ПРОГРАМА –

За Жетварят на СКРЪБТА..,

И не на мене се сърдете..,

Че не мога да ви отърва..,

От бремето

На словоблудствената

Девственост –

Много ви се иска.., зная..,

Ала ви е страх..,

От неизвестната

ПРОМЯНА!


30 september 1990