הּוֹהּיּ

Неизпети от своят автор,

И без музикалният си съпровод,

Тези строфи и пиеси

Може да изглеждат

Твърде не на място...,

Но те са плод на една жестока

Лична (и семейна) драма...,

В която по чудо оцеляха

Две влюбени СЪЗНАНИЯ –

Чрез Божията сила и подкрепа...,

И все още дишат техните СЪРЦА –

Свободно..., макар и на квартира....

BIRTHDAY  SONG

Кой измисли.., тази глупост,

Кой измисли.., тази подигравка..,

Кой измисли.., тази.., простотия –

Да празнуваш.., с фойерверки...,

Флейти пъстри.., и ракети...,

Всяка следваща година..,

На една и съща дата –

Успешният.., напредък..,

На сърцата – към старческа..,

Сенилност.., и петна.., и листопад?!

Кой измисли.., тази глупост,

Кой измисли.., тази подигравка..,

Кой измисли.., тази.., простотия –

Чи си задължен.., да черпиш – щедро,

Със пияни вишни.., и коктейли.., нежни..,

Тези.., дето.., цял живот те мразят,

Тъпчат .., като росната трева.., в лехата..,

И обиждат – за това.., че.., съществуваш –

Някъде.., на границите..., на абсурда..,

В подмолите.., на този.., свят?!

Не се опитвай.., да откъснеш..,

С мокри длани.., или разранени пръсти..,

Розовите.., свежи.., пъпки..,

В саксията.., забравени.., цветя..,

Която кисне.., безпризорно..,  върху..,

Твоето.., прашасало.., пиано –

И струната.., която оцеля.., единствена..,

Върху цигулката.., на Паганини –

Не се опитвай.., да изтръгнеш:

- Това е.., твоята душа..., ценщ я!...

Ценщ МИГЪТ..,

Ценщ и ВЕЧНОСТТА..,

И времето.., на ‘другите’.., ценщ...

Аплодисменти ли.., очакваш.., брат ми –

Овацийте.., не хранят.., мариачи..,

Овацийте.., не стигат.., значи..,

Да се приведеш.., в ‘приличен вид’..,

И своята.., квартира.., да платиш...

Не се е променило.., нищо.., значи –

От времето.., на княз.., Орфей...

Кой измисли.., тази глупост,

Кой измисли.., тази подигравка..,

Кой измисли.., тази.., простотия –

Да празнуваш.., своят.., ден рожден?

- Дайте го насам – да го обеся..,

Със собствените му черва –

Че може.., и да му.., хареса..,
Ако го.., “подпрб” – отзад....