След 11 септември 2001 г., ние всички сме принудени да живеем в един свят, предсказан от антиутопичния роман на английския писател Олдъс Хъксли  - "Brave New World" (1932). Предлагам Ви две филмови версии.

---

Олдъс Леонард Хъксли (26 юли 1894 г., Годолминг, графство Съри, Англия - 22 ноември 1963 г.,  Лос Анжелес, САЩ) е английски писател, чийто шедьовър – романът “Brave New World”, предсказва едно бъдеще, в което “всеобщото щастие” е постигнато чрез цялостна дехуманизация на човечеството. Неговото творчество включва широк спектър от есета, разкази, пътеписи, поезия, пиеси и сценарии. Въпреки, че в творбите си обикновено критикува и иронизира обществените нрави, Хъксли е по същество хуманист, който към края на живота си напълно се отдава на спиритизма. Хъксли е роден в едно от най-известните интелектуални семейства в Англия. Неговият баща, Леонард Хъксли, е известен писател и ботаник, като самият той е син на един от най-великите естествоизпитатели на деветнадесети век -Томас Хенри Хъксли. Като верен поддръжник на “Произход на видовете”, Томас Хъксли е известен с прякора "булдогът на Дарвин", с който бива отличен, когато по  време на публичен дебат с един архиепископ, той отвръща: “Предпочитам да съм потомък на двойка маймуни, отколкото да бъда сътворен от Нищото човек, който се страхува да погледне истината в очите”. И по майчина линия произходът на Хъксли е не по-малко забележителен. Майка му - Джулия Арнолд, - е племенница на поета Матю Арнолд и сестра на съпругата на писателя Хъмфри Уорд. Тя е и основател на експериментално смесено (момчета и момичета) целодневно училище за доучилищна подготовка на децата.

---

Корица на първото издание на "Прекрасния Нов свят" от 1932 г.

---

Олдъс Хъксли получава първоначалното си образование от майка си, до смъртта й през 1908 г., в ботаническата лаборатория на баща му, после продължава в училището в Хилсайд. Той следва в “Итън колидж”, но завършва “Balliol” в Оксфордския университет. По време на краткия му престой като преподавател по френски език в “Итън”, Хъксли се запознава с бъдещия знаменит британски историк - сърСтивън Рансиман, и с Джордж Оруел (псевдоним на Ерик Артър Блеър), които са едни от неговите любими ученици. През 1916 г. е редактор на списанието “Оксфордска поезия”. В годините между “Итън” и “Balliol”, Хъксли е засегнат от инфекция на очите, която го оставя почти сляп в продължение на няколко години. Въпреки, че зрението му се възстановява достатъчно добре, за да се обслужва сам, има проблеми с очите до края на живота си. Тази здравословна криза, заедно със смъртта на майка му, когато той е бил само на четиринадесет и самоубийството на брат му, неговият най-близък спътник - няколко години по-късно, подтикват Хъксли през целия си живот да се интересува от преходността и загадките на живота. Неговото увредено зрение го прави автоматично негоден за военна служба. Хъксли постъпва като служител, който се занимава със снабдяването в администрацията на Въздухоплавателното министерство, след което се мести за кратко в нач. на 1920-те г. в химически завод в Билингам, а сетне започва работа на село, във фермата на лейди Вайълет Ан Морел Отолин – известна британска аристократка и меценат (р.1873 –п. 1938 г.) на писатели като Зигфрид Сасун, Т. С. Елиът и художници като Марк Гертлер, Дора Карингтън, Гилбърт Спенсър, в Гарсингтън Менър.

---

Някои членове на интелектуалния кръг "Блумсбъри" - лейди Морел, Мария Нийс, Литън Стрейчи, Дънкан Грант, Ванеса Бел

---

Схема на някои семейни двойки от интелектуалния кръг "Блумсбъри" и връзката им с известни английски колежи, чиито възпитаници някои от тях са: В розово - Тринити колидж; зелено - Кингс колидж; светло синьо - Кембридж.

---

Там той е представен за първи път на членовете на групата “Блумсбъри”, включваща фигури като Бертран Ръсел, Клив Бел и писателя Д. Х. Лоурънс,чието приятелство вдъхновява Хъксли да се захване с писане. Приятелството им продължава до смъртта на Лоурънс през 1930 г.

---

Д. Х. Лоурънс

---

В Гарсингтън Хъксли се срещна Мария Нийс (Nijs), бегълка от Белгия (която по това време е окупирана от немските войски). Двамата сключват брак през 1919 г. Синът им – Матю, се ражда година по-късно. През 1921 г., Хъксли публикува първия си роман, “Хромово жълто” (вж. следващата снимка), тънко забулена сатира за времето, прекарано в Garsington Manor.

---

Корица на "Хромово жълто"

---

Критиката приема “Brave New World” хладно, дори с отвращение, възприета е като небрежна и скандална. Самият Хърбърт Уелс, чиито “нови хора” – богове след 1923 г. служат като вдъхновение на Хъксли, се изказва срещу романа. “Писател в правното положение на Олдъс Хъксли, казва Уелс, няма правото да се подиграва с бъдещето, както е направил той”. Хъксли споделя с  приятели още в 1931 г., че пише роман за “ужаса на Уелсианската утопия и бунта срещу него”. През 1937 г., Хъксли със съпругата и сина си емигрират в САЩ, установявайки се в Таос, Ню Мексико. Те са придружени от семейният им приятел Джералд Хърд, който запознава Хъксли с Веданта, медитацията и вегетарианството, основани върху принципа “ахимса” (или отказа от насилие срещу всяко живо същество) . През този период Хъксли разработва своята концепция за спиритизма и ценностите на мистицизма и публикува два романа. Работи и като сценарист за Холивуд, но без особен успех. Убеден, че известна промяна в околната среда може да се отрази благоприятно върху проблемите му със зрението, Хъксли си изгражда нов дом в пустинния град Яно, Калифорния. Тук Хъксли се интересува от разширяването на човешкото съзнание с помощта на психотропни вещества, под влияние на известния “духовен учител” Кийнър, и експериментира върху себе си с психеделични вещества, търсейки духовно просветление. Опитите му с мескалина и други наркотици, като LSD (“солта на лидзергиновата киселина” първоначално е била използвана като лекарство в психиатрията, преди да станат известни неблагоприятните му странични ефекти и Агенцията за лекарствата, храните и оръжията на САЩ забранява производството на това “лекарство”) , са описани подробно в “Дверите на възприятието”, публикувана през 1954. Джим Морисън заема името на групата си – “The Doors” именно от заглавието на тази книга.

---

---

Първата съпруга на Хъксли - Мария умира от рак на гърдата през 1955 г. Той се жени повторно, за писателката Лора Арчера (чието най-значимо произведение става … биографията на прочутия й съпруг), през 1956 г. През 1959 г. на Олдъс Хъксли е връчена наградата на Американската академия за изкуства и книги - за “заслуги в развитието на романа”. На смъртния си одър Хъксли, който е загубил гласа си, поради опустошенията от рака на устната кухина, пише една съвсем кратка молба до жена си: "LSD, 100 мг, IM". Съобщава се, че е починал мирно и тихо в следобеда на 23 ноември 1963. Новината за смъртта му обаче е засенчена от тази за убийството на президента Джон Ф. Кенеди, което се случва същия ден, както и от смъртта на английския писател Клив Степъл Люис (C. S. Lewis). Погребан е в семейната гробница в графство Съри. 

---

Корица на есето на Хъксли от 1958 г., "Прекрасният Нов свят - посетен отново"

---

Краят на трилогията - "Островът", 1962 г., корица

---

Превод и редактор на статията: Здравко Б. Спасов; Използвани са материали за споменатите лица, обекти и събития от съответните статии за тях в англоезичната Уикипедия.

---

имам The Doors of Perception в оригинал, купувана е от Щатите преди 17ина години. Много може да се говори и за него, и за невероятната книга, но не са много хората, които могат да го оценят, поне в БГ.

е по-добра...............

Така е, малко хора могат да го оценят - и като човек, и като творец, и като философ; прочее, очаквах вече някой анонимко да напише: "майната му на този пропаднал наркоман!" ...

Поздравления за статията! Олдъс Хъксли е автор, заслужаващ голямо внимание - "пророк" в много отношения. "Brave New World" е една от книгите, променили мирогледа ми. Радвам се, че виждам и други почитатели :) Поздрави!

Приятни емоции и повече слънчеви дни през новата седмица! Здравко

Мерси за интересния пост. :)

И за уточнението, относно заглавието на първата книга на Хъксли - значи са го превели като "Имението Кроум" - съгласен съм, че може и така, дори е някакси по-интригуващо и авторитетно; но, понеже не ми е попадала на български, преведох заглавието буквално - "Хромово жълто"; За "Прекрасният Нов свят" - едно време, като ученик, обичах да чета фантастика; имаше едни поредици като Библиотека "Галактика"..., беше издадена на български език и съм я чел в средата на 1980-те;

Желая ти много приятни емоции и слънчеви лъчи през новата седмица!

Здравко