Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
14.09.2011 19:00 - За ценители: МЯСТО ПОД СЛЪНЦЕТО (1951) с Елизабет Тейлър,
Автор: deathmetalverses Категория: Видео   
Прочетен: 6805 Коментари: 7 Гласове:
23

Последна промяна: 14.09.2011 22:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Монтгомъри Клифт и Шели Уинтърс - по романа на Теодор Драйзер "Американска трагедия"
Теодор Херман Алберт Драйзер (на англ.: Theodore Herman Albert Dreiser) е американскиписател, представител на натурализма, чиито романи реалистично обрисуват истинския живот в сурова светлина. Романите на Драйзер са били смятани за аморални, и той се бори през целия си живот срещу цензурата и популярния вкус. Всичко започва със "Сестра Кери"(1900). Чак през 1981 този роман е публикуван в неговия оригинален вид. Основната тема при Драйзер е конфликтът между човешки нужди и изискванията на обществото за материален успех.
image
Житейски път Теодор Драйзер е роден в Тера Хоут, Индиана на 27 август1871 г. Той е девето от десет деца, а родителите му са бедни. През 1860-те баща му, набожен немски емигрант-католик, се опитва да разкрие собствена мелница за вълнен плат, но тя е разрушена при пожар и семейството живее в бедност. Образованието на Драйзер е неорганизирано, семейството често се премести от градче към градче. Той напуска дома си на 16 години и работи на различни места. С помощта на свой бивш учител, постъпва в университета на Индиана и прекарва 18891890 -а година там, но напуска само след година. През целия си живот обаче Драйзер ненаситно чете. Творчество През 1892 Драйзер започва да пише за Chicago Globe, а после се премества на по-добра работа в St. Louis Globe-Democrat. През 1898 той се жени за Сара Уайт, учителка от Мисури, но бракът им е нещастен. На практика Драйзер се разделя с нея през 1909, но сериозно никога не търси развод. В собствения си живот Драйзер прилага принципа, че най-големият апетит на мъжа е половият — желанието за секс го кара да поддържа връзки с няколко жени наведнъж. Връзката му с Ивет Секей Истмън е описана в "Dearest Wilding" ("Скъпият ми звяр")от самата Ивет (1995) — тя е била на 16, а Драйзер — 40 години по-възрастен, когато се срещат. Като романист Драйзер дебютира със "Сестра Кери"— много силен разказ за възхода на младо работещо момиче до театрална звезда.„Тя беше осемнадесет-годишна, умна, плаха и пълна с илюзиите на невежеството и младостта. Каквото и съжаление да изпълваше нейните мисли при прощаването, то в никакъв случай не беше тъга по някакви предимства, от които сега се отказваше. Поток от сълзи при прощалната целувка на майка ѝ, леко стягане в гърлото, когато колите изтрополиха до мелницата, където баща ѝ работеше през деня, жалостива въздишка, докато познатите зелени околности на селото преминаваха пред очите ѝ — и нишките, свързващи я така леко към моминството и дома бяха невъзстановимо прекъснати“. (по изданието от 1981) Президентът на издателството, Франк Дъбълдей, не одобрява работата — Драйзер осветява недостатъците на своите герои, но не ги осъжда и допуска порокът да бъде награден, вместо наказан. Никакъв опит не е направен да се подпомогне книгата. "Сестра Кери" е преиздадена през 1907 и става един от най-прочутите романи в литературната история. Филмовата версия на Уилям Уайлър с участието на Лорънс Оливие и Дженифър Джоунс е създадена в разгара на студената война и ерата на макартизма. Мизерните 500 продадени бройки от първия му роман и семейните проблеми докарват Драйзер до ръба на самоубийството. Той заема разнообразни длъжности. Като главен редактор на три женски списания е принуден да напусне през 1910 заради любовна история на работното място. През 1911 се появява "Джени Герхарт", вторият роман на Драйзер. В него се разказва за млада жена, Джени, която е съблазнена от сенатор. Тя ражда извънбрачно дете, но жертва собствените си интереси, за да не навреди на кариерата на любовника си. Пасажът, където любовникът на Джени, Лестър Кейн, син на богато семейство, ѝ разказва за контрацептивите, е премахнат от Рипли Хичкок, редактора на Harper & Brothers. "Джени Герхарт" е последвана от романи за живота на американски транспортен магнат Чарлз Т. Джъркс, "Финансист" (1912) и "Титан" (1914), които показват влиянието на еволюционните идеи на Хърбърт Спенсър и концепцията на Ницше за свръхчовека. Последният том от трилогията, "Стоик", е довършен през 1945. "Геният" — полу-автобиографичният роман на Драйзер (1915), е порицан от Нюйоркското дружество „Борба с порока“. Книгата остава извън пазара, докато не е издадена отново пет години по-късно. Комерсиално най-успешният роман на Драйзер е "Американска трагедия" (1925), приспособен за екран за първи път през 1931 с режисьор Джозеф фон Стърнбърг. Драйзер е категорично против филмовата версия, защото представя младежа-убиец като жаден за секс мързелив безделник. Втората версия е от 1951 с участието на Монтгомъри Клифт и Елизабет Тейлър. "Американска трагедия" разказва историята на един младеж, Клайд Грифитс, нерешителен като Хамлет, който има намерение да постигне успех и слава. След автомобилна катастрофа, Клайд е нает на работа от далечен роднина, собственик на фабрика за яки на ризи. Клайд съблазнява Роберта Алдън, работничка от фабриката, но после се влюбва в Сондра Финчли, момиче от местната аристокрация. Роберта, вече бременна, настоява Клайд да се ожени за нея. Той я извежда на разходка с гребна лодка в изолирано езеро и при странна поредица от „случайности“ тя се удавя. Процесът на Клайд, присъдата и изпълнението ѝ заемат останалата част от обемистата книга. Драйзер показва, че едно материалистично общество е толкова виновно, колкото и самият убиец. Драйзер основава този роман на свое лично проучване по действителен случай през юли 1906. „Американска трагедия“ е забранена в Бостън през 1927. Много от произведенията на Драйзер са резултат от жизнения му опит като бедняк през младостта му. Сред неговите редки екскурзии из областта на фантазията е разказът "Ръката" (1920). В него се разказва за убийство и обсебването на убиеца от духа на убития, но отново зад кошмара на главния герой са познатите теми на романите на Драйзер — страхът на изгубващия социална позиция, чувството на нравствена вина, породено от невъздържаната борба към успех. През 1919Шерууд Андерсън пише за Драйзер:„... той е много, много стар. Аз не знам колко години е живял, може би четиридесет, може би петдесет, но той е много стар. Нещо сиво, голо и болезнено, което е в целия свят — може би завинаги — е персонифицирано в него“. След смъртта на жена си през 1942, Драйзер се жени за братовчедка си Хелън Ричардсън, която живее с него от 1919. Драйзер умира в Холивуд, Калифорния, на 28 декември1945 г. В последните месеци от живота си, Драйзер става член на Комунистическата партия. През 20-те години пътува до Русия и обрисува преживяванията си в "Русия през погледа на Драйзер" (1928). По време на управлението на Джон Едгар Хувър като директор на ФБР (1924–1972), Драйзер е смятан за опасен за сигурността елемент и ФБР води досие за него. Подобно на много интелектуалци от 30-те (Ърнест Хемингуей, Джон Дос Пасос и др.), Драйзер отива в Испания по време на гражданската война като защитник на социалистическото правителство. Само малък брой писатели от онова време поддържат Франко — Джордж Сантаяна и Езра Паунд са сред най-прочутите франкисти. Другите за него „Той имаше огромно влияние върху американска литература по време на първата четвърт на века — и за известно време беше самата американска литература, единственият писател, за когото си струваше да се говори в същият дух като за европейските майстори. От страстите, противоречията и страданията той изтръгна изкуство, което беше неговото спасение от нагона и депресиите, които го измъчваха. Нищо чудно, че издигна съзидателния принцип до божественост и насърчи с думи и пример искрения изказ и у други писатели“. (от „Теодор Драйзер — американското пътешествие 1908 — 1945“, Ричард Линджмън, 1991)
image
image
Елизабет Роузмънд Тейлър (на английски: ElizabethRosemondTaylor) е англо-американскаактриса. Удостоена е с Орден на Британската империя. Наградена е два пъти с Оскар за най-добра женска роля. Тя е първата актриса, чийто хонорари се изчисляват на милиони долари. Нейният личен живот също е обект на голямо внимание - не на последно място и заради 8-те ѝ брака. Тя се нарежда на 7-мо място сред 100-те най-добри актриси за всички времена image

image
Елизабет Тейлър се ражда в сравнително заможно семейство на американци, пребиваващи в Лондон. Когато е на 3 годинки, започва да взима уроци по балет. За първи път се снима в киното на 9 годишна възраст. През 1963 година става първата актриса, която минава границата на един милион долара за ролята си във филма Клеопатра. Там тя се среща и се снима заедно с бъдещия си съпруг Ричард Бъртън. Има двама сина и две дъщери. Тя взима дейно участие и в политически и хуманитарни акции.Умира на 23.03.2011 година заобиколена от близките си.
Елизабет Роузмънд Тейлър
Родена 27 февруари1932 [1]
Лондон, Великобритания
Починала 23 март 2011 (на 79 г.)
Лос Анджелис, САЩ
Друго име Лиз Тейлър
Активни години 1942–2003
Брачен партньор(и) Конрад Хилтън мл.(1950-1951) Майкъл Уилдинг (1952-1957)
Майк Тод (1957-1958)
Еди Фишер (1959-1964)
Ричард Бъртън (1964-1974)
Ричард Бъртън (1975-1976)
Джон Уорнър (1976-1982)
Лари Фортенски (1991-1996)
Родители Френсис Роузмънд Лен Тейлър и Сара Вайола Уормброд Тейлър
Значими роли Клеопатра, Меган, Лионор, Глория, Анджела
Награди на Академията на САЩ
   
Най-добра главна женска роля:
Бътърфилд 8 (1960)
Кой се страхува от Вирджиния Уулф? (1966)
Награда Джийн Хършолт
за приноси в хуманитарната сфера (1993)
Награди Златен глобус
   
Специална награда (1957)
Най-добра главна женска роля:
Внезапно, миналото лято (1959)
За цялостен принос (1985)
Награди на БАФТА
   
Най-добра главна женска роля
Кой се страхува от Вирджиния Уулф? (1966)
За цялостен принос (1999)

image
С Ричард Бъртън в "Клеопатра"

image
15 март 1964 г.,  Монреал, Канада: Младоженците Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър

image
Бъртън и Тейлър, 70-те г. на 20 век.

image
Югославският диктатор Йосип Броз Тито посреща в Београд звездната двойка


  image
Елизабет Тейлър и нейният добър приятел Майкъл Джексън.





Гласувай:
23


Вълнообразно


1. virtu - Лиз Тейлър е голяма сладурана и чаровница !
14.09.2011 22:54
С Бъртън бяха невероятна двойка .
Търся техния филм "Укротяване на опърничевата " по Шекспир , който съм гледала 9 пъти , но не го намерих в тубата !
Поздрави , Здравко ! :))
цитирай
2. inel379 - Две легенди в световното кино!
15.09.2011 01:07
Благодаря за чудесното преживяване!
Празник!
Хубав ден и за теб!:)
цитирай
3. mileidi46 - Nai krasivata...
15.09.2011 15:51
Nai krasivata...
цитирай
4. scarlety - Красива,
15.09.2011 16:36
талантлива,незабравима!
Чудесен пост!
цитирай
5. tit - Овации за адаша Драйзър!!!!
15.09.2011 22:37
Той е един от най-трудно четящите се американци, но си струва!:))
цитирай
6. iliada - ВЪЗХИЩАВАХ И СЕ! Чудесно е, Зд...
16.09.2011 11:26
ВЪЗХИЩАВАХ И СЕ!
Чудесно е ,Здравко ,че ни представяш и цяло филмче днес!Ще се върна отново!
цитирай
7. virginblack - Последното
18.09.2011 00:46
което може да се каже за Тейлър е "сладурана". Амерканска трагедия го намразих, че ми беше матурата на него. Слава богу след години го препрочетох пак. Не мога да кажа, че е от първите ми фаворити, но го оцених.
Котка на горещ ламаринен покрив...това е класиката.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 9569586
Постинги: 3153
Коментари: 5645
Гласове: 58744
Спечели и ти от своя блог!