---

Акира Куросава (на японски: 黒澤明) е японскикинорежисьор, продуцент и сценарист. В своята продължила половин век кариера той режисира около 30 филма и е смятан за един от най-значимите и влиятелни автори в историята на киното. През 1989 година получава награда „Оскар“ за цялостен принос за неговите „кинематографични постижения, вдъхновявали, възхищавали, обогатявали и забавлявали световната публика и оказали влияние върху кинодейците в целия свят“. Роден на 23 март1910 година в Токио, Япония, Акира Куросава е последното и осмо дете на Исаму и Шима Куросава. По време на неговото раждане майка му е на 40 години, а баща му - на 45 години. В семейството има трима по-големи братя и четири по-големи сестри. Единият от братята му е починал преди раждането на Акира Курасава, а друг по това време вече е възрастен и е напуснал дома. Една от сестрите също е омъжена по времето на неговото раждане. Когато той е десетгодишен най-близката му по възраст сестра умира внезапно след кратко заболяване. Бащата на Куросава ръководи основно училище, администрирано от японската армия. Във финансово отношение семейството е над средното ниво. Исаму Куросава е поддръжник на западното влияние, както с училищните спортни програми, които ръководи, така и с честите посещения на появяващите се по това време в Япония кинопрожекции. Дори по-късно, когато атмосферата в страната става по-шовинистична, той продължава да смята, че филмите са полезно образователно средство.В началното училище Акира Куросава е окуражаван в рисуването от учителя Тачикава, който, заедно с по-големия му брат Хейго, оказват дълбоко влияние върху него.^[3] Хейго печели няколко академични художествени конкурса. През 1923 година, когато Голямото земетресение в Канто разрушава Токио и оставя след себе си 100 хиляди убити, Хейго и Акира правят обиколка на града. Когато Акира се опитва да не гледа разхвърляните трупове на хора и животни, брат му го кара да не го прави. По-късно Акира Куросава твърди, че това преживяване го е научило да гледа право към плашещите неща, за да прекърш способността им да предизвикват страх.По-късно Хейго започва работа като бенши, разказвач на историята на неми филми. Когато в страната започват да навлизат озвучените филми Хейго участва в организирането на стачка на бенши, която се проваля. Акира Куросава също се ангажира със синдикална дейност и пише няколко статии за радикален вестник. През този период той подобрява уменията си в рисуването и чете разнообразна литература. Учи в училището за западноевропейско изкуство „Дошуша“.В началото на 30-те години Хейго се самоубива, а четири месеца по-късно най-възрастният брат също умира. Така на 23-годишна възраст Акира Куросава остава единствения жив син на родителите си. В средата на 30-те години Куросава постъпва на работа като асистент-режисьор в японската кинокомпания „Фото Кемикъл Лабораторис“ (PCL), преименувана по-късно на „Тохо“.Там младият Акира учи режисьорския занаят от Каджиро Ямамото, който се превръща в негов ментор.След седем години работа като асистент-режисьор, през 1943 година Куросава създава първия си самостоятелен филм „Гений на джудото“ („Sugata Sanshiro“) на който е и сценарист. Филмът проследява развитието на джудото в Япония в края на 19 век. Във филма „Пияният ангел“ от 1948 година за пръв път се появява любимият на Куросава актьор Тоширо Мифуне. Тук той си партнира с друг предпочитан от режисьора актьор, Такаши Шимура.През 1946 година Куросава се жени за актрисата Йоко Ягучи,^[6] от която има две деца - синът им Хисао е продуцент и работи с баща си върху някои от последните му филми, а дъщеря им Кадзуко е дизайнер на сценични костюми. Международната известност идва за Корусава през 1950 година, когато на големия екран се появява филмът му „Рашомон“, носител на „Златен лъв“ от Кинофестивала във Венеция и номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добър художник на черно-бял филм“. Филмът „Седемте самураи“ от 1954 година окончателно утвърждава японския режисьор като явление в киното и доказва умението му да съчетава елитарното и популярното изкуство. Характерно за творчеството му е връзката, която успява да осъществи между самобитната японска и европейската култура. За своите филми Куросава ползва произведения на Фьодор Достоевски („Идиот“, 1951 г.), Уилям Шекспир („Трон в кръв“, 1957 г., и „Ран“, 1985 г.), Дашиъл Хамет („Телохранител“, 1961 г.), Владимир Арсениев („Дерсу Узала“, 1975 г.).От друга страна самият Акира Куросава оказва сериозно влияние върху развитието на световното кино. Повлияни от неговото творчество са Серджо Леоне, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг. По филмите му „Рашомон“ и „Седемте Самураи“ се правят римейкове. Въпреки популярността си на запад, в самата Япония Куросава остава недооценен. В периода на 70-те години режисьорът страда от финансови затруднения. След финансовия провал на „Додескаден“ (1970 г.) прави опит за самоубийство. През 1975 г. Акира Куросава се завръща в киното с руско-японската продукция „Дерсу Узала“. Филмът печели „Оскар“ в категорията „Най-добри костюми“.Филмите му от 80-те години „Кагемуша“ (1980 г.) и „Ран“ (1985 г.) са ефектни исторически епоси. Последните два филма на Куросава, „Августовска рапсодия“ (1991 г.) и „Още не“ (1993 г.), са с личен, некомерсиален характер. През 1990 година режисьорът получава „Оскар“ за цялостен принос в киноизкуството а през 1994 година Премията Киото.Публикува мемоарите си през 1982 година под заглавието „Нещо като автобиография или потта на жабата“, преведена е на български език.Акира Куросава умира на 6 септември1998 година в Токио.

---

Филмография

Година	Име на български	Име на английски	Име на японски	Транскрипция
1941	„Кон“ (асистент режисьор)
1943	„Гений на джудото“	Sanshiro Sugata	姿三四郎	Sugata Sanshirō
1944	„Най-красивите“	The Most Beautiful	一番美しく	Ichiban utsukushiku
1945	„Вървящ по опашката на тигъра“	The Men Who Tread On the Tiger"s Tail	虎の尾を踏む男達	Tora no o wo fumu otokotachi
1945	„Гений на джудото II“	Sanshiro Sugata II	續姿三四郎	Zoku Sugata Sanshirф
1945	„Тези, които създават бъдещето“ (сърежисьор)	Those Who Make Tomorrow
1946	„Без съжаление за нашата младост“	No Regrets for Our Youth	わが青春に悔なし	Waga seishun ni kuinashi
1946	„Една прекрасна неделя“	One Wonderful Sunday	素晴らしき日曜日	Subarashiki nichiyōbi
1948	„Пияният ангел“	Drunken Angel	醉いどれ天使	Yoidore tenshi
1949	„Тих дуел“	The Quiet Duel	静かなる決闘	Shizukanaru ketto
1949	„Бездомното куче“	Stray Dog	野良犬	Nora inu
1950	„Скандал“	Scandal	醜聞	Sukyandaru
1950	„Рашомон“	Rashomon	羅生門	Rashōmon
1951	„Идиот“	The Idiot	白痴	Hakuchi
1952	„Живей“	To Live	生きる	Ikiru
1954	„Седемте самураи“	Seven Samurai	七人の侍	Shichinin no samurai
1955	„Аз живея в страх“	I Live in Fear	生きものの記録	Ikimono no kiroku
1957	„Замъкът на паяците“	Throne of Blood	蜘蛛巣城	Kumonosu-jō
1957	„На дъното“	The Lower Depths	どん底	Donzoko
1958	„Трима негодници в скритата крепост“	The Hidden Fortress	隠し砦の三悪人	Kakushi toride no san akunin
1960	„Лошите спят спокойно“	The Bad Sleep Well	悪い奴ほどよく眠る	Warui yatsu hodo yoku nemuru
1961	„Телохранител“	Yojimbo	用心棒	Yōjinbō
1962	„Санджиро“	Sanjuro	椿三十郎	Tsubaki Sanjūrō
1963	„Рай и ад“	Heaven and Hell	天国と地獄	Tengoku to jigoku
1965	„Червената брада“	Red Beard	赤ひげ	Akahige
1970	„Додескаден“	Dodesukaden	どですかでん	Dodesukaden
1975	„Дерсу Узала“	Dersu Uzala	デルス・ウザーラ	Derusu Uzāra
1980	„Кагемуша“	Kagemusha	影武者	Kagemusha
1985	„Ран“	Ran	乱	Ran
1990	„Сънища“	Dreams	夢	Yume
1991	„Августовска рапсодия“	Rhapsody in August	八月の狂詩曲	Hachigatsu no rapusodī
1993	„Още не“	Not Yet	まあだだよ	Mādadayo

---

ОРИГИНАЛЕН ПЛАКАТ НА "СЕДЕМТЕ САМУРАИ" - 1954  (http:// /2010/08/seven-samurai-by-akira-kurosawa.html)tanaicardona.blogspot.com

ОРИГИНАЛЕН ПЛАКАТ НА "РАШОМОН" (www.listal.com/viewimage/990810.) ... КРАЙ ГРАДСКАТА ПОРТА РАШОМОН Е ИЗВЪРШЕНО ЖЕСТОКО УБИЙСТВО НА САМУРАЙ. ЗАЛОВЕНИТЕ ОБВИНЯЕМИ - БЕЗ БОЙ! - СИ ПРИЗНАВАТ ПРЕД СЪДИЯТА, ЧЕ СА ГО УБИЛИ, КАТО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПОДКРЕПЯТ ВСЯКА ОТ ТЕХНИТЕ ВЗАИМНО ИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ ВЕРСИИ... НАКРАЯ ЗА СВИДЕТЕЛ Е ПРИЗОВАН И ДУХЪТ НА УБИТИЯ.... 

И любимият ми Тоширо Мифуне. Велик тандем!

Този режисьор е впечатляващо и запомнящо се явление в киното.
Гледала съм голяма част от неговите филми. Невероятни са.
Поздравления за постинга.

Филмите му са силни, героите - запомнящи се, а актьорите - стават световно известни.
Хубаво е , че го представяш. Поздрави!

в един кино клуб!
Поздрави за поста!

Благодаря Ви, приятели!

ми беше много интересна, прочетох я на един дъх, благодаря ти.