not Fun. . :: Идеологически войни на елита.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.12.2019 19:09 - Идеологически войни на елита.

Автор: fun1001 Категория: Тя и той

Прочетен: 877 Коментари: 0 Гласове:

Идеологически войни на елита (Част 1)
Публикувано на март 10, 2017

от TT-K Източник: illuminatibg.blogspot.bg

Една и съща режисура на всички големи модерни войни. Това прозира както от идеологията й, така и от пропагандната й активност, която въпреки различните нюанси, в същината си използва един и същ психологически похват за масово въздействие.

Адолф Хитлер?… едно от многото творения на елита

За Адолф Хитлер сме чели до втръсване – обезумял диктатор и главен и единствен виновник за избухването на Втората световна война.
Но възможно ли е да се вярва, че един човек, лишен от всякакви финансови средства (художник без пукната стотинка и на практика появил се от нищото), е в състояние да съвземе Германия от банкрута без участието на едрите международни финансови кръгове? Ако се вземат предвид фактите, изглежда че Не…
След поражението си от първия световен конфликт Германия е доведена до пълна разруха и не разполага с достатъчно ресурси, за да изскочи от трапа заради тежките военни репарации, които е осъдена да изплаща. Икономиката й е на ръба на пропастта, инфлацията стремително се показва, а населението е доведено до мизерия. Едва ли някой може да съвземе немската икономика за няколко години и да я превърне в невероятна военна машина., въоръжена до зъби, без подкрепата на тайните общества.

За да разберем по-добре доколко е недоказуема официално тиражираната версия за предполагаемото икономическо чудо, извършено от Хитлер, трябва се върнем няколко крачки назад в историята.Тежкото икономическо състояние, унаследено от Фюрера

Версайският договор налага на Германия изплащането до 1921г. на 5 милиарда марки злато и доставка на суровини – въглища, кораби, дървен материал, добитък. Освен това, територията й е частично окупирана от победителите и Германия трябва да се примири с факта да загуби Горна Силезия (13 на сто от националната си територия) – много важен за икономиката промишлен район. Макар и да прави опити да се противопостави на налаганите й усковия, с които целят да я поставят на колене чрез най-абсурдни обвинения, в крайна сметка тя е заставена да се примири и да приеме условията.
Ето какво пише Хенри Кисинджър (един от най-влиятелните мъже на елита) за Версайкия мирен договор: ,,Преговарящите определят клаузите за военна вина като абсурдни. За тях войните са аморална необходимост, предизвикана от сблъсъка на интереси. В преговорите, които слагат край на войните от XVIII век, победените заплащат цена, която не е оправдана от морална гледна точка. Но за (американския президент) Уилсън и тези от Версай като причина за войната от 1914-1918г. трябва да бъде намерен някой виновен, който да бъде наказан.

Освен по-репарациите, Германия трябва да посрещне и военните разходи, които възлизат на 164 милиарда марки. Сума, която изплаща, като прибягва до масово емитиране на нова парична единица, което поставя началото на тежък процес на инфлация. Обстановката допълнително се утежнява и от международната конюнктура, бележеща период на дефлация, което увеличава значително реалната стойност на германския дълг. Съвкупността от тези фактори довежда до тежка криза, чийто отпечатък десетилетия наред ще остане в колективната памет като една от най-тежките финансови катастрофи. За да излезе от здраво приклещилата я хватка, Германия опитва единствено възможния път – този на по-нататъшното обезценяване на собствената си валута. Отчаяна маневра, с която практически не се постига нищо, освен още повече влошаване на и без това тежкото положение. И ако през юли 1919г. един долар се равнява на 14 марки, 3 години по-късно през същия месец, за да се купи една зелена американска банкнота, са необходими 439 марки!

Ето как условията за избухването на Втората световна война цинично се залагат с подписването на клаузите, които поставят край на Първата световна война. Всемогъщата Кръгла маса (председателствана от групировката Ротшилд и съставена от Бернард Барух и други по-малко известни магнати от едрите международни финансови кръгове) се свиква във Версай не за да установи реални условия на мир, а единствено да наложи на Германия изплащането на невъзможни репарации, които да доведат народа до пълно отчаяние. Наред с претенциите за изплащане на непосилни суми Версайкияит договор заставя страната да пожертва 75 на сто от желязото, 68 на сто от цинка и 26 на сто от въглищата.
Намерението е да притиснат до стената една цяла държава, като я принуждават да реагира с единственото възможно решение – завръщане към оръжието. А междувременно някой налива реки от пари в касите на партията на Адолф Хитлер, за да наложи на политическата сцена идването му на власт. Необходима е само още една крачка, с която да се тласне Германия към икономическата бездна и страната е готова да падне в ръцете на диктатурата.

И така. след подписването на Версайския договор, с който приключва Първата световна война, Франция незабавно хвърля обвинения срещу Германия, че не е спазила задълженията си по плащания и доставки, които в действителност са невъзможни за изпълнение. Тогава ръководството на Франция разпорежда на своите войски да окупират индустриалния регион Рур – сърцето на немската индустрия, където се произвеждат 80 на сто от въглищата, желязото и стоманата на Германия. Лишаването й от тези ресурси води до окончателен колапс на икономиката. След загубата на Рур са необходими 7592 марки, за да се купи един долар, а през ноември 1933г. стойността на долара се показва до 4200 милиарда марки! А колкото до обвиненията на Франция, макар и основателни, те се отнасят само до незначително количество неизпълнение доставки на въглища и телеграфни стълбове. Окупирането на така жизненоважните за тежката промишленост залежи се оказва само банален претекст. Междувременно Германия прави възможното, за да изпълни задълженията си. Планът, записан в бележниците на елита, на този етап може да се смята почти за осъществен; населението е доведено до пълно отчаяние и народът е готов да се хвърли в ръцете на силен лидер, който му обещава чудеса. Моментът е назрял да се вземе властта със сила и Хитлер не пропуска тази възможност.

Известният Мюнхенски пуч е извършен на 9 ноември 1923г. – в периода на най-голяната криза. В този съдбовен ден на нацистите марширува от една мюнхенска бирария до Министерството на войната в Бавария с намерението да свалят правителството, но превратът се проваля и Хитлер е арестуван. И въпреки че става дума за голямо престъпление, които го осъждат на няколко месеца лишаване от свобода (от април до декември 1924г.). А когато го освобождават, отново се заема с пропагандната си политическа дейност, като се превръща в неоспорим водач на първата политическа партия на страната. Едва ли Хитлер би бил в състояние да превъоръжи достатъчно ефективно докараната до банкрут Германия, за да се започне вторият световен конфликт, без външни финансови помощи. Затова едва когато са сигурни, че националсоциалистическата партия и лидерът й ще вземат властта, банкерите вазвръзват щедро кесиите си, като предлагат заеми за погасяване на дълга, Заеми, които директно насочват към военната промишленост.
За да опишем по-добре какво се случва зад кулисите на официалната история и да разберем кои са истинските главни действащи лица в събитията, ще цитираме едно повече от красноречиво твърдение на Лойд Джордж в нюйорския Джърнал Американ в броя от 24 юни 1924г.:
,,Международните банкери диктуват резолюцията ,,Дейвис“ за репарациите. Протоколът, който подписват съюзниците, асоциираните власти и Германия, е триумф на международните финансови среди. До договор нямаше да се стигне без бруталната намеса на международните банкери. Те поставиха в ъгъла държавните мъже, политиците и журналистите и формулирана заповедите си с авторитета на абсолютни монарси, които знаят, че безмилостните им присъди трябва да бъдат изпълнени безапелационно. Резолюцията е съвместен Указ на Цар Долар и Царица Стерлинга. Тяхно дело е и Докладът ,,Дейвис“. Те го замислят и създават.

Докладът ,,Дейвис“ е замислен от кралете на парите.

следва/ някой ден )