Въпреки това не било необходимо да се чака до 1826 г. На 27 ноември 1825 г. неочаквано умира Александър I. Прехвърлянето на властта се усложнява от факта, че Александър не оставя деца-наследници, така че тронът преминава към най-големия от братята на починалия Константин. Константин отказал престола, но брат му Никола му се заклел във вярност и наредил армията да се закълне на Константин. След 2 седмици преговори е издаден манифест за абдикацията на Константин и възцаряването на Николай. Войските бяха принудени да положат клетва за втори път.
Смъртта на царя бил сигнал за представянето на Северното общество. Но плановете отново били променени и те решили да играят само ако Николай вземе трона. Ако Константин станел цар, въстанието ще бъде отменено, обществото ще бъде закрито и тогава само „ще се действа в неговия дух“. Това решение беше вдъхновено от факта, че Константин беше управител на конституционна Полша и затова наивно се предполагаше, че при него Русия ще стане конституционна по мирен път, което напълно удовлетвори умерените "северняци".
Окончателното решение за представянето било взето на 10 декември, тъй като станало известно за абдикацията на Константин. Започнала трескава подготовка за въстанието: набиране на нови членове, разузнаване на части, на които може да се разчита, съставяне на план за действие, опити за агитация на войниците. Рилеев и Бестужев се разхождат из града две нощи и разпространяват слухове, че волята на цар Александър, в която се говори за свободата на селяните и намаляването на службата на войниците до 15 години, е скрита от хората. Тази кампания била успешна. Фактът, че войските вече са се заклели във вярност на Константин, помогнал и сега трябвало отново да се закълнат във вярност на Николай. На тази основа бързо се разраснали различни слухове и подозрения срещу Николай. Декабристите се надявали да кажат на войниците, че са били измамени, тъй като Константин не се е отрекъл от престола, което означавало, че клетвата, положена към него, остава в сила и трябва да се изисква от Сената да обясни защо клетвата към Константин е отменена. Лидерите на въстанието, разчитайки на отказа на войските да положат нова клетва, смятаха, че ще принудят сената да свика народни представители, за да приемат конституция и да изберат цар. Такъв бил най-общият план на революцията.
За останалото, особено за самото въстание, план нямало. Въстанието съвсем не се оказва така, както го представят неговите участници. Причините, в допълнение към липсата на добре обмислен план, били общата слабост и нерешителност на Северното общество и неговите лидери, скромните връзки със столичните войски, нежеланието на „северняците“ да отидат до края във въстанието желанието само да „изплаши“, „вразуми“ императора и да не сложи край на крепостничеството монархия. Заговорниците не се обръщат към народа и не го смятат за движеща сила на въстанието.
Събитията от 14 декември са добре известни. Този ден бил определен за клетва към Николай. На сутринта братята Бестужеви били в казармите на Московския полк, за да го увлекат със себе си. След като се бият срещу противниците на въстанието, те успяват да изведат част от полка на Сенатския площад. Тогава към тях се приближава част от флотския екипаж и три роти лайфгренадери, общо около 2000 души. Не беше много, но Николай имаше още по-малко войски на площада и бунтовниците имаха шанс да смажат частите, лоялни на Николас в движение и да превземат града. Но войските на декабристите, подредени, стояха неподвижни, нямаше кой да ги води. Тези „северняци“, които останаха с войниците на площада, не поеха отговорност за решителни действия, те изчакаха. Княз Трубецкой, който е определен за главен водач на въстанието, не само не се появява на площада, но и изчезва от къщата, за да не бъде открит. Рилеев отначало беше с войските, а след това замина за подкрепления и никога не се върна. Якубович, който много пъти се опита да убие Николай, дойде на площада, но не посмя да стреля по царя.
Войските на двете страни, които дощли на площада, се настанили срещу сградата на сената и не предприели нищо. Въстаниците - защото нямали водачи, Николай - защото не можел да атакува с малки сили и чакал подкрепления. За да спечелят време, Николай и генерал Милорадович се опитали да призоват бунтовническите части "за благоразумие", но Каховски убил Милорадович. Това е единственото решително действие през целия ден на въстанието. От страната на Николай имаше пушки, но без заряди, така че лесно можеха да бъдат отнети, но декабристите не го направиха. Нищо не беше направено, за да се въвлече в борбата тълпата, която се беше събрала на площада и явно симпатизираше на бунтовническите части. Работниците и разночинците особено пламенно подкрепяха войниците. Тълпата хвърляше камъни по войските, лоялни на Николай, насърчаваше войниците, биеше преминаващия генерал-адютант Бибиков, но декабристът Кюхелбекер се застъпи за него.
Стоенето продължило до тъмно. Докато бунтовниците бездействали, правителствените войски получили подкрепления. Николай решил да атакува. Първият изстрел произвел офицер, защото войниците отказали да стрелят по своите. Картеч си свършил работата - въстанието е победено и потушено. На площада останаха много трупове, които полицията хвърлила в Нева. Започнали арести на участници във въстанието.
Междувременно в Южното общество не знаели нищо за събитията в столицата. Но малко преди смъртта си цар Александър разбира за заговора на юг и нарежда арестуването на Пестел и други. За разкриването на заговора "южняците" научили в края на ноември. Новината за болестта на Александър ускори подготовката за представлението, което беше насрочено за началото на 1826 г. По предложение на Пестел въстанието трябва да започне, когато Вятският полк, който той командва, ще застане на стража в главния апартамент на Южната армия . Пестел енергично се заема с подготовката на този план, но не го завършва поради арестуването му. Южният съюз обаче работи все по-оживено и работата по подготовката напредва. Новината за смъртта на Александър изисква незабавни действия, но след това, на 23 декември, на юг научават за потушаването на въстанието в Санкт Петербург. С. Муравьов веднага отиде на части, за да разбере настроенията и състоянието на нещата. Бестужев отиваше в Киев и оттам в столицата.
На 24 декември е назначена клетва на Черниговския полк към Николай. На този ден "Дружеството на обединените славяни" решили да действат. Неговите членове очаквали да съберат ротите си в пълен боен ред и да се придвижат към Киев с надеждата Муравьов да се присъедини към тях. Трябваше незабавно да се публикува и разпространи прокламация за освобождаването на селяните. Но отсъствието на Муравьов и новините от него тук също предизвикаха нерешителност и колебание, така че в крайна сметка решиха да изчакат, докато той се върне.
Докато чакали, братята Муравьови били арестувани. Но други членове на обществото веднага разбрали за това и отървали братята от ареста. Арестът и освобождаването на Муравьови слагат край на колебанията. Като взе две роти, Муравьов отиде при Василков. Там той се подготви да напредне по-нататък, срещайки пълното съчувствие на войниците и офицерите. В деня на излизането Муравьов се обърна към войниците с реч, в която обясни целите на въстанието и ги помоли да го последват само по собствено желание. Когато войниците го попитали къде ги води, Муравьов отговорил, че ги води, за да намали службата им и да ги освободи от робство.
Отряд от 970 души се придвижил в Житомир. Муравьов очаквал да бъде близо до Киев, където се очаквало въстание и в същото време от Житомир, откъдето можело да дойде помощ от обединените славяни. Преди да стигне до Житомир, отрядът се обърнал към Белая Церков, където трябвало да събере пехотни части, но тези части вече бяха отишли в Сквира. Муравьов отново отишъл в Житомир. Това показва, че "южняците" нямали определен план и маневрите отнемали много време напразно. По пътя отрядът на Муравьов настигнал царските войски и открил огън от оръдия. И Муравьов и Кузмин са ранени, а лейтенант Шчепило е убит. Така целият команден състав на отряда е нокаутиран. С. Муравьов, ранен в главата, се опитва да избяга, но е заловен. Арестувани са Муравьови и Бестужев-Рюмин.
Николай можел да празнува победата. Въстанието на север и юг е потушено. Всички арестувани са докарани в Санкт Петербург, където започва първият руски политически процес. Изправени са 121 души. Съдът осъди: Пестел, С. Муравьов-Апостол, Рилеев, Бестужев-Рюмин и Каховски на четвъртиране, 31 души на обезглавяване, 17 на вечен тежък труд, останалите на различни наказания. Николай замени 17 екзекуции на смъртни присъди с вечен каторга, а четвъртоването на първите петима обвиняеми беше заменено с бесилката. В нощта на 12 срещу 13 юли 1826 г. те са обесени в Петропавловската крепост.
От войниците на юг 133 били дадени на съд. Трима от най-изтъкнатите войници М. Шутов, П. Никитин и О. Борисов са прокарани през системата от 1000 души 12 пъти и заточени завинаги на каторга. Останалите също били прогонени през редиците, заточени на тежък труд или наказани с пръчки и изпратени в кавказките войски.
Така завършва въстанието на декабристите. Образно казано, едни на север го „издържали“, други на юг го „преминали“. Непосредствената причина за трагедията е липсата на план и подготовка за него. Това са съзнавали и участниците във въстанието. Муравьов признава на следствието: „... започна възмущение, но без никаква подготовка. Ниските чинове никога не са били подготвени, а също и офицерите, които са участвали, не са знаели нищо за това ... армията е готова да се движи, само да не остане в сегашната позиция. Но можеха ли войските да се придвижат зад бунтовните офицери? Те можеха, но за това беше необходимо не само да има ясен план за въстанието, не само да се подготви според него, но и този план и подготовка да се гради върху активните действия на масите, да се търси подкрепа сред масите.
Размириците в Семьоновския полк говорят за недоволство, солидарност и активност на войниците. Връзките на декабристите със семеновците, многото войници, участващи във въстанието, още по-голям брой неразкрити от съда, поради факта, че техните другари не ги екстрадират - всичко това подсказвало, че можело и трябвало да се разчита на войниците. Много факти сочели съзнанието на войниците. И така, по пътя за Василков, войниците срещнали генерал, който предупредил, че техният полк се „бунтува“. Фелдфебел Шутов от името на войниците отговорил на генерала: „Ние знаем и затова отиваме там“. И не за генерала, а за Шутов, войниците отишли по-далеч. При подготовката на въстанието семеновците от разговорите с Муравьов разбрали, че се вдига „бунт против царската власт“ и те съзнателно се съгласили да вдигнат този бунт. Черниговският полк излязъл от Василков не на сляпо и не по заповед на офицерите, а защото масата на войниците приели и одобрили отговора на Муравьов и офицерите, че те водят войниците "за спасяване на народа от робство".
Има доказателства, че въстанието в Чернигов срещнало съчувствие сред другите полкове и селяните от най-близките места в Украйна. „Южняците“ биха могли да разпространят въстанието, като спечелят подкрепата на селските маси около Киев и Житомир. Но за да може въстанието да се разпространи, водачите му се нуждаели от ясното съзнание за необходимостта то да се разпростре върху тези маси. И Муравьов хвърли лозунга за премахване на робството на масите в последния момент, виждайки, че „катехизисът“ и препратките към Христос не правят никакво впечатление на войниците. И в Петербург нямаше лозунг за премахване на робството, изобщо нямаше „катехизис“.
Буржоазията неведнъж се възползва от движението на масите и идва на власт на гърба на работниците и селяните. Но не е в неин интерес да предизвиква движение на масите и да ги подбуди към борба. Декабристите изразиха напредналите за това време буржоазни тенденции на обществено развитие, тръгнаха срещу остарелите феодално-крепостнически порядки, за установяване на буржоазен ред. В същото време те не разчитаха на движението на масите, те правеха планове за заговор, дворцов преврат, за пасивната помощ на войниците. За тях беше невъзможно да събудят широко революционно движение сред масите, не всички и не еднакво скъсаха с интересите на дворянството. Декабристите не можеха да рискуват и да поставят своите благородни имоти в лицето на бунтовните селяни.
В резултат на това възникнала ситуация, когато с възникващата „криза на висшите класи“, с неоспоримите нужди, бедствия и недоволство на потиснатите класи, не се намерила сила, която да превърне възмущението на масите във въстание. Впоследствие, когато имало както „криза на висшите класи“, така и бедствията на потиснатите маси, историята на революционното движение първо се свежда до търсене на революционна класа от революционната интелигенция, а след това до действия и борба на тази класа – пролетариата, която в крайна сметка превърна революционната ситуация в победоносна.революция.
Какво показали декабристите със своя пример? Те подтвърдили, че успеха на възстанието е возможно само при изпълняване на редица задължителни условия.
- Възстанието трябва да се опира не на партия, заговор или група лица, а на водеща, лидираща класа от обществото.
- Тази водеща класа трябва да има поддръжка от болшинството от народа.
- За въстание трябва да се избере момент, когато революционният подем на масите е в най-високата си точка и когато колебанията и противоречията във вражеския лагер са най-големи.
Въстание без изпълнение на тези три условия е хазарт. Ако тези условия са изпълнени, тогава към подготовката и провеждането на въстанието трябва да се подходи от позицията на военното изкуство, като се третира така, сякаш командирът подготвя голяма настъпателна операция. Какво означава?
- Не трябва да се играе на възстание, ако започнеш — трябва да отидеш до край.
- Трябва да имаш огромен превес от революционни сили в решаващия момент в решаващото място.
- Тъпченето на място, отбраната е смъртта на въстанието. Бунтовниците трябва да спечелят първия успех и след това да вървят непрекъснато от успех към успех, дори и да е малък, без да спират настъплението, атаката срещу врага. Не му позволявайте да дойде на себе си, не му позволявайте да събере сили, възползвайте се от временното му объркване.
Подготовили: И. Белый, А. Файзалиев.
