Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935 — 1938 г. и ръководител на националистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ).

---

---

Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 - 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. Участва с Първа и Пета дивизии във всички бойни действия в Първата световна война. Легенда го сочи като отговорен за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септемрви1918 г., останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници.^[9][10] Историческите данни от онова време, обаче, опровергават тази легенда. На посочената дата, майор Луков се е намирал далеч от района на Кюстендил.^[11]

---

---

След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 – 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928- 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия. От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е Министър на Войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936 г. и въстановяването на силно намалената от Ньойския договор Българска армия, цялостната ѝ реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привърженици. Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.^[12]

---

---

---

---

Отношенията му с цар Борис ІІІ се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията.^[1] На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса. От 1932 г. до смъртта си е лидер на силния Съюз на българските национални легиони, който е възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов. Няма автентични документи подкрепящи твърденията, че е настроен антиеврейски,^[13] такъв въпрос в България не стои, защото евреите традиционно са считани за част от нацията^[14] и са едни от най-лоялните граждани на Царството, но той е дълбоко признателен на немците, върнали Добруджа, Беломорието и Македония в българските граници и, давайки си сметка за тяхната мощ, по никакъв начин не си позволява да се изказва критично за идеологията им и не се противопоставя на „Закона за защита на нацията“ – цената, която трябва да се плати, за да не бъдат депортирани българските поданици от еврейски произход от старите територии на държавата. Пред легионерите Луков подчертава, „че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси“.^[15]

---

---

---

---

Кирил Никифоров Ганев, съвременник и съратник, пише: „Генерал Хр. Луков беше в центъра на една кампания, за излизане от войната, което можеше да стане с мълчаливото съгласие на Германия, защото това можеше да ползва и нея ...така се нарушават сметките на „Съюзниците“(в случая Великобритания и САЩ)....България във въоръжен неутралитет да запази комуникациите си с Гърция, през Албания и западна Македония. При това положение “Съюзниците” изгубват ценни козове за намеса, а Монархът губеше абсолютната си власт.“ След правителствена смяна под обществения и на войската натиск, царят да бъде изолиран от властта и България да излезе от войната, подобно на Турция в предходните години, в благосклонен към Хитлер неутралитет, има и мнения, че напротив, целяло се е страната да се ангажира още по-тясно с Германия. Според Илия Станев^[16] едно правителство начело с ген.Луков е било в проектиран състав: полковник Пантев – министър на Вътрешните работи. Сотир Янев – на Външните (и двамата убити наскоро след ген. Луков), Кръстьо Пастухов, Георги Марков от Плевен (бивш народен представител от социалдемократите), проф. Владикин, Илия Станев и др. Ген. Луков провежда срещи с партийни лидери като Димитър Гичев и Кръстьо Пастухов, които съвсем не са про-немски настроени.

---

---

В началото на 1943 г. Българската комунистическа партия (БКП) – тогава: Работническа партия (БРП(комунисти)) взема решение за активизиране на терористичната си дейност, се цел да се окаже натиск срещу евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който възлага убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.^[17] Вечерта на 13 февруари1943 година Бураджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков от близко разстояние и го ранява, но той се опитва да окаже съпротива отстъпвайки навътре в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на дъщеря му, след което убийците избягват през съседния двор.^[17][1] Последователи и близки на убития обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт.^[17] Първоначално официална Москва също се придържа към тази версия.^[1][18] Германският посланик Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в атентата.^[17]

---

---

---

Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, поради опасения от нови атентати.^[17] Сред присъстващите са Цар Борис III, Принц Кирил, министри и дипломати. До опелото не са допуснати легионери, за да се избегнат сблъсъци, но един легионер все пак прониква в сградата с намерение на нападне министрите и е арестуван.^[17]Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул. „Евлоги Георгиев“, по входната алея на Военното училище, до черквата. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от гроба на Стефан Стамболов. Ген. Христо Луков е автор на статии и студии на военна тематика, предимно в областта на артилерията и техническото оборудване на армията, които са високо ценени от военните специалисти. Поставена е паметна плоча на дома, в който е живял и пред който е убит генералът на ул. „Тракия“ №1 (бивша Артилерийска). Самата улица през м. декември 2009 г. с решение на Столичния общински съвет в отговор на подписка от около 60% от живущите на нея е наименувана на ул. „Ген. Христо Луков“. На 26 февруари 2010 г. по повод административните неудобства, предизвикани от промяната на адресите им, решението е отменено с уговорката, в бъдеще някоя безименна до момента столична улица да бъде преименувана на ул. „Ген. Христо Луков“. В памет на Луков организациите Български национален съюз (БНС), Студентско национално движение „Велика България“, Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство, Движение „Гвардия”, Български национален фронт, Национален клуб „Родолюбие”, Съюзът на българските национални легиони, Съюзът на репресираните след 1944 г. в България и др. от 2002 г. през месец февруари ежегодно организират възпоменателно факелношествие „Луков Марш“ в центъра на София с поклонение на Паметника на незнайния войн и пред къщата на генерала.^[19][20][21] Събитието е критикувано като насърчаващо неонацистки и расистки идеи и настроения Христо Луков често е остро критикуван като проводник на антисемитски идеи, както и за близките си връзки с тоталитарниянационалсоциалистически режим на Третия Райх.^[22] Според някои историци Луков не може да бъде определен като изповядващ идеологията на фашизма или нацизма. Такава теза например застъпва доц. Лъчезар Стоянов в медийно интервю през 2012 г.^[23] Специалистите в областта на националистическите движения от Времето на Луков обаче са на противоположна позиция. Историкът Румен Даскалов определя Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) като организация с „изцяло оформен фашистки характер“:^[6]

„

Изцяло оформен фашистки характер вече през годините на Втората световна война имали Съюзът на българските национални легиони (ген. Христо Луков, после ген. Никола Жеков) и „Ратници за напредъка на българщината“ (Александър Белев, Л. Русев). В идеологическия им арсенал влизат обичайните крайнонационалистически и шовинистични, авторитарни и тоталитарни идеи, но още по-заострени и непримирими към всякакви партийно-парламентарни форми и либерално-индивидуалистични идеи; а също — и по-характерно — вождизъм и елитаризъм, расизъм, антисемитизъм и пр. Типично фашистките идеи (например водаческата) обаче остават недоразвити по тактически причини на съобразяване с установения монархически режим. Даскалов, Р. „Българското Общество 1878-1939, т.1“. С., 2005, стр. 234.

“

Историкът Николай Поппетров охарактеризира СБНЛ така:^[7]

„

[...] Още при първите си стъпки легионерската организация изразява своя антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Пак още при най-ранните си изяви показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология. На Третия си конгрес (1933 г.) организацията показва ориентация към еднопартийния политически модел. [...] Проявява изразени симпатии към новия ред — националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима, участва в различни комбинации за компрометиране на безпартийния режим. В нея влиза група висши запасни офицери, споделящи идеите на радикалната десница и на тоталитаризма. [...] Поппетров, Н. „Социално наляво, национализмът — напред“. С., 2009, стр. 381-2.

Провежданото в памет на Христо Луков ежегодно шествие „Луковмарш“ е сочено като събитие, насърчаващо неонацистки и расистки идеи и настроения. Някои правозащитни организации се противопоставят на провеждането на шествието по такива мотиви през 2010 г.^[24] През 2011 г. Европейската мрежа срещу расизма изпраща протестни писма до столичния кмет Йорданка Фандъкова, постоянното представителство на България в ЕС и Омбудсмана на Република България Константин Пенчев с искане събитието — и други подобни на него — да бъде забранено като проява на расистки и неонацистки идеи.^[25][26] Срещу шествието възразяват и български правозащитни организации, сред които и Българският хелзинкски комитет.^[27][28] Протестите на правозащитни организации се повтарят и през 2012 г.^[29] Според Ангел Джамбазки ген. Христо Луков е български национален герой, който трябва да бъде помнен и честван, а твърденията за връзките му с нацизма се разпространяват от човеци с хормонални проблеми, които не четат и не познават историята.^[30] ОТЛИЧИЯ:

• Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ III степен без мечове и IV степен с мечове и
• Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен
• Германски орден „Железен кръст“ 2-ра степен

ПУБЛИКАЦИИ:

• Луков, Х., Моторизацията на армията, София, 1928.

ИЗТОЧНИЦИ:

• ↑ ^{а б в г} Алтънков, Н. (2004). Нарекоха ги фашисти: Легионери, отцепаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти. София: „Тангра ТанНакРа ИК“, ISBN 954994266X
• ↑ Николова, И. (1999). България 20 век: Алманах. София: КК „Труд“. ISBN 9545281464
• ↑ Miller, L. (1975). Bulgaria during the Second World War. Stanford: Stanford University Press, pp. 73-5. ISBN 0804708703
• ↑ Chary, F. B. (1972). The Bulgarian Jews and the Final Solution, 1940-1944. London: University of Pittsburgh Press, pp. 8-9. ISBN 0822984431
• ↑ Chary, F. B. (2011). The history of Bulgaria. Santa Barbara: ABC-CLIO, pp. 81-2. ISBN 0313384460
• ↑ ^{а б} Даскалов, Р. (2005). „Българското Общество 1878-1939, т.1“. София: ИК „Гутенберг“, стр. 234. ISBN 9549943968
• ↑ ^{а б} Поппетров, Н. (съставител) (2009). Социално наляво, национализмът — напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации. София: ИК „Гутенберг“, ISBN 9789546170606
• ↑ Вж. Противоречия
• ↑ |Борис Станимиров, Почивай в мир, генерале, в-к Седем бр.7/18.02.2009 г.
• ↑ Ген. Христо Луков, Дарик Нюз, 11 февруари 2006 г.
• ↑ Величков, В. (2011). „Моята служба. Военна автобиография“. София: Общински дарителски фонд „Средец“.
• ↑ Петров, Л. Оптимизиране на войсково управление и организация. В: Чолпанов, Б. и др. (2007). История на Българите, Том 5. Военна история на българите от древността до наши дни. София: Изд. „Труд“, стр. 496-7. ISBN 9789545287527
• ↑ ((en)) Wyman, David S и др. The World Reacts to the Holocaust. London, The John Hopkins University Press, 1996. с. 268.
• ↑ |Георги Коритаров, свидетелства на Иван Дочев, бивш лидер на легионите, Радио Свободна Европа, 2000 г.
• ↑ |Спомени на Кирил Никифоров Ганев
• ↑ |Спомени на Кирил Никифоров Ганев
• ↑ ^{а б в г д е} Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 292-295.
• ↑ Константинов, П. (2002). История на България с някои премълчавани досега исторически факти: 681 — 2001. София: Изд. „Карина М“, ISBN 9548260883
• ↑ Над 600 млади националисти и гости от Европа проведоха Луков марш 2011 г.
• ↑ Нина Александрова, „Над 500 националисти почетоха паметта на ген. Христо Луков“, 7 февруари2009 г.
• ↑ Над 400 души се събраха на Луков марш, News.ibox.bg, 12.02.2011, http://news.ibox.bg/news/id_150299542, посетен 18.01.2012, "Около 400-500 души, предимно младежи, се събраха пред столичния НДК за традиционния Луков марш, чиято кулминация е на моста „Чавдар“. Той се организира от последователите на известния с антисемитските си възгледи ген. Христо Луков." 
• ↑ За Бога, как така и легионерите!, www.BGHelsinki.org, 29.03.2011, http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/iuliana-metodieva/2011-03/za-boga-kak-taka-i-legionerite/, посетен 19.01.2012, "[...] Всеизвестно е, че членовете на БНС агресивно обявяват генерал Христо Луков, основател на Съюза на българските национални легиони с категорично антисемитски по

в България нямаше да са на власт такива политици , като тези от последните години на преход!

Луков е жертва на нагнетяваха омраза. вие правите същото
"ПАЧАВРИ БОКО , ЦЕЦО И ДЯНКОВ!!! "

защо бомбандираха сърбия- защото не искаше да слушка САЩ научи по вече. Тогава Костов не пусна бежанцжи. Има слушкане и слушкане със запазване интересите на държавата... но спирам до тук!!!
ние сме тук, всички вкупом грешахме и смев наказани - сега политици и народ, трябва да продължим
ако има престъпления- има съд, а най важното има парламент
този парламент не е направил закон да се проверяват ЕРП, Мобилни оператори и така във всички направления.... не на последно медиите
Ние по закон сме Парламентарна република, "де факто" сме медийна диктатура, подчинена на чужди интереси- Те с вестник убиват министър, който плаща поръчва музиката , промивката на главите
Ние сме Председателско- министерска диктатура....
Вчера пратили на депутатите указание какво да говорят на медиите и хората а така правеха и сините

дано сме си научили, урока на ЖИВОТА- че сме демократи и докато елиминираме партии да дадем път на засегнати отмъстители, дето медиите ги издирват и услужливо им дават микрофон и екран

ние им дадохме властта и сега ще понесем и вреди "Акъл- параса!"

ЗА ГЕРБ, ЧИЕТО ПРАВИТЕЛСТВО е "НА МАЛЦИНСТВОТО", т.е. НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД в МНОЗИНСТВОТО МУ; НЕКОЛКОКРАТНО СЪМ ПИСАЛ СЪЩО ТАКА, ЧЕ МИЛИЦИОНЕРСКИЯТ ТАНДЕМ Е ВРЕДЕН за ДЪРЖАВАТА и ОБЕСТВОТО НИ, ЗАЩОТО ИЗВЪРШВА Т И Х ГЕНОЦИД срещу ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА ни, ПРОГОНВАЙКИ УМИШЛЕНО ТАЛАНТЛИВИТЕ БЪЛГАРСКИ МЛАДЕЖИ в ЧУЖБИНА - политика на всички "БГ" правителства през последните 24 г. демокрация. И затова ние няма да стигнем САЩ или европейските стандарти на живот (ИЧР - индекс на човешкото развитие) скоро, но сме се запътили към Република ХАИТИ;
ЧУВАЛИ СТЕ ВИЦА за МАЛКИЯ ИВАНЧО, ПОМОЛЕН от учителката да даде ПРИМЕР за "ТЪПО, по-тъпо, най-тъпо"; И той дава - ДАСКАЛ, ДОКТОР и ЧЕНГЕ (МИЛИЦИОНЕР!!!!);
МНОГО пъти съм писал и че НЕ МОЖЕ БОКО да няма ДОСИЕ, ама явно не сте го чули; БОКО все пак е ПОТОМСТВЕН МИЛИЦИОНЕР и НЕ СЛУЧАЙНО ПЛЮЕШЕ толкова интензивно БКП/БСП - пишейки се по-католик от ПАПАТА, разчитайки на късата памет на хората, да ЗАБРАВЯТ, че е възпитаник на КОМУНИСТИЧЕСКА МИЛИЦИОНЕРСКА ШКОЛА!!!!
За да станеш МИЛИЦИОНЕР, и особено МИЛИЦИОНЕРСКИ ОФИЦЕР в НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, се искаха ЯКИ ПРОТЕКЦИИ от НОМЕНКЛАТУРАТА и ПРОВЕРЕНИ, ВЕРНИ НА РЕЖИМА, ЧЛЕНОВЕ на ПАРТИЯТА - ОРЛИЦА !!!
БОКО МОЖЕ и да си е изгорил МОЛБИТЕ за кандидат-член на БКП, но СЪМНЕНИЕТО за ТЕСНИ ВРЪЗКИ с НОМЕНКЛАТУРНИ КАДРИ, които после ПРИВАТИЗИРАХА "общонародната собственост", създавайки МУТРЕНСКИЯ ни ЕЛИТ, НАРОД с ПРОМИТИ МОЗЪЦИ ОТ ЧАЛГАТА и ПСЕВДОИНТЕЛИГЕНЦИЯ от ХОМОСЕКСУАЛЦИ - остава!!!

Този мръсен и долен фашист, да гори в ада.