Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
26.07.2012 16:10 -
Литовските ГОРСКИ БРАТЯ (1944-1953) Антисъветската въоръжена съпротива в Прибалтика
Автор: deathmetalverses
Категория: Политика
Прочетен: 5160 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2012 07:07
Прочетен: 5160 Коментари: 2 Гласове:
12
Последна промяна: 27.07.2012 07:07
В «Ханибал Лектър:Началото» се разказва, че “горски братя”, криещи се в дома им от съветските власти, държат в плен малкия Ханибал и сестра му Миша; освирепели от глад, изяждат сестра му ... Години по-късно КАНИБАЛЪТ д-р Лектър издирва тези престъпници един по един и раздава правосъдие.
Но кои са в действителност ‘ГОРСКИТЕ БРАТЯ’?
Литовски партизани от антисъветската Съпротива (Армия за Освоbождение на Литва, LLA), 1945 г.
«Горски братя» (латв. meža brāļi, лит.. miško broliai, естонски: metsavennad) е неофициалното наименование на въоръжените националистически групи, които действат на територията на Прибалтийските републики – Литва, Латвия и Естония, които се борят срещу съветската власт и окупационен режим , за възстановяването на държавната им независимост, загубена в резултат на анексирането им от СССР (1940 г.), съгласно един секретен протокол за преразпределянето на Европа към Договора (Пакта) Молотов-Рибентроп. Най-добре организрано и най-масово е това движение в Литва и там създава най-много проблеми на съветските окупатори в периода 1944-47 г. Терминът «горски братя» не се използва никога от самите литовски партизани от Литовската армия за освобождение (от 1949 г. – «Движение на борците за Свободна Литва») – те официално се наричат: «партизани – борци за свобода» (partizanai - laisvės kovotojai), нито от естонците или латвийците (латвийците ги наричат «горяни» - «miškiniai», а естонците – «зелените» («žaliūkai»).
В Литва още през 1944 г. е създадена истинска, добре въоръжена Армия за Освобождението на Литва, с единно, централизирано военно и политическо ръководство, стандартизирана униформа и воински знаци за разграничаване според чина, с добре укрепени и замаскирани бази в горите, центрове за обучение на новобранците, със собствени болници и медицински кадри, собствени печатници за нелегална литература към всеки един от зонираните партизански окръзи, строга йерархична структура и правила за съгласуване на акциите и съподчинение, с точно определени сектори за отговорност, акциии, разузнаване, саботажи и снабдяване с храна, поддържат стабилни връзки с населението по селата и в градовете, което ги подкрепя активно. Прочее, ландшафтът на Литва е изключително подходящ за продължителна партизанска война. Докато в Естония и Латвия партизанското движение на «горските братя» се характеризира с три отрицателни черти:
Участниците в Прибалтийската въоръжена антисъветска съпротива се делят на три групи: 1. бойци – активните участници във въоръжената борба, съставящи партизанските отреди. 2. резервисти – "спящи" бойци, които не са за постоянно в отредите; присъединяват се към партизанските отреди за попълване на загубите или за извършване на акции с по-голям мащаб, след което някои се завръщат по домовете си. 3. симпатизанти – (най-многобройната категория) – не вземат пряко участие в бойните действия, но са готови да помагат с храна, дрехи, пари, подслон, транспорт, снабдяват «горските братя» с разузнавателна информация, крият ги от властите ...
Етапи в дейността на Прибалтийската антисъветска Съпротива: 1. 1940—1941 г.: От анексирането на трите републики от СССР до окупирането им от Хитлерова Германия 2. 1941-1944 г.: Времето на германската окупация;
Под ръководството на оцелелите кадрови офицери и политически водачи се създават нелегални организации, чиято цел е да се отхвърли съветизацията. За съжаление, те не успяват да създадат единна политическа и военна организация за трите държави, за да се борят по-успешно с общия (и много по-силен противник), дори влизат в конфликти помежду си. Существуват няколко независими движения – всяко със своите лидери и политически програми. Най-голямо влияние достига литовската организация «Литовский фронт активистов», под водачеството на експолковника от литовската армия Казис Шкирпа. С началото на военните действия на Германия срещу СССР антисъветското съпротивително движение приема масов характер. Масовото народно въстание срещу съветската власт в Литва избухва на 23 юни 1941 г. и в него вземат участие над 100 000 литовски граждани. «Литовският фронт на активистите» готви въстанието за по-късна дата, но отреагира своевремнно и организирано, като само за три дни освобождават почти цяла Литва, както и големите градове – Вилнюс и Каунас, където «горските братя» и местното население посрещат с цветя войските на Третия райх.
Временното правителство, издигнато на власт от въстаналите литовци, незабавно обявява възстановяването на суверенитета на Литва - на 23 юни по литовското радио. Същият ден това правителство обявява война на СССР, който окупира републиката на 15 юни 1940 г. Когато научават за тези събития, литовските воински части, насилствено включени в Червената армия през 1940-та, разстрелват новите си болшевишки командири, организирано предават фронта и се включват в бойните действия на страната на германската армия, разгромяват отстъпващите части на НКВД и РККА. И се прибират в Литва. В Латвия избухва въстание срещу съветската власт веднага след литовското, в него вземат участие 60 000 латвийци. Обявява се създаването на правителство на националното спасение. Следва и подобно въстание в Естония, в което участват 50 000 човека. Още в началото му се създава Естонски национален съвет за координиране а силите на съпротивата. Латвийците и естонците, на военна служба в Червената армия също отказват да се бият в защита на СССР и масово дезертират .Отредите от «горски братя» организират множество терористични акции в тила на Червената армия (РККА) – нападали колони съветски войници, унищожавали малки и заблудени отреди червеноармейци, подпомагали дезертирането от РККА на своите сънародници, мобилизирани в нейните редове....
Периодът 1941-44 г. Много от тези въстаници, които се борят срещу съветската власт в Прибалтика, в периода на немската окупация продължават да воюват срещу СССР на страната на Вермахта. Само малцина от най-запалените прибалтийски комунисти последват Червената армия и воюват срещу германците. Но в действителност една огромна част от жителите на Прибалтика не оказават активно сътрудничество на новите германски власти, като една от основните причини е намерението на Хитлер да не предоставя независимост на Естония, Литва и Латвия, понеже те трябвало да бъдат част от новите територии на Райха. От друга страна, съгласно германските нацистки расови теории, литовците (за разлика от естонците и латвийците) са биологично непълноценен народ (поради историческата им и езиково-културна близост с поляците); Макар че литовците, за разлика от лутераните естонци и латвийците, също като германците са католици. Дейността на «горските братя» като въоръжени формирования не се толерира. Германското върховно военно командване се отнася с резерви към създаването на национални въоръжени сили, предпочитайки да мобилизира годните за военна повинност прибалтийски мъже във Вермахта.
След като Германия отказва да признае възстановената независиост на Литва и нейното Временно правителство, литовските военни части (над 100 000 войници и офицери) се саморазпускат и отказват да се влеят във Вермахта. (Докато латвийците и естонците с голямо въодушевление се присъединяват към ВАФЕН ЕсЕс и редовната германска армия).
Литовците (по примера на Финландия) се съгласяват да воюват с червеноармейските и полски банди и диверсанти, но единствено на територията на Литва (съгласно Договора за границите между Русия и Литва от 12.07.1920г.) като използват своите Национални батальони за самоотбрана.
През 1944 г. германците дават благословията си да бъде създадена литовска национална армия и само в първите три дни в редовете й се записват 20 000 доброволци. Под ръководството на генерал Повилас Плехавичюс. Обаче германците се опитват да включат насила тази свежа войска в своята и тогава литовците задружно и организирано бягат с оръжието си в горите. Тези войници съставят в последствие ядрото на Литовската армия на свободата (LLA - Lietuvos Laisvės Armija).
Ген. Повилас Плехавичюс (1890, Литва - 1973, САЩ)
Адолфас Раманаускас (псевдоним: Ванагас) - един от главните водачи на литовската антисъветска Съпротива след 1944 г.
Ген. Йонас Жемайтис (псевдоним: Витаутас) - друг от водачите на литовската антисъветска въоръжена Съпротива в периода след 1944 г.; реално: Президент на въстаническа Литва
Германците все пак залавят генерал Плехавичюс и много от неговите щабни офицери, като една част са разстреляни веднага, а другите – изпратени в концлагери в Генерал-губернаторството (дн.: Полша) и Германия. И именно това важно обстоятелство срива силно способностите на литовците за успешна въоръжена съпротива срещу съветските власти след 1944 г. Многочислените литовски партизани («горски братя»), които достигат до 100 000, се ръководят от офицери с малък боен опит (руснаците разстрелват елита им през 1940-41-ва, а германците – останалата част, през 1944-та) ...
(За периода 1944-53 – гледайте видеото, филмът е достатъчно обективен, според мен, макар и правен от руснаци; за периода 1953-1978 г. – може да потърсите в Уикипедия «литовские лесные братья»)
...Последният “горски брат” е естонецът Аугуст Сабе и е убит от милицията и КГБ в сражение на 27.09.1978 г. .................................
Литовски партизани от антисъветската Съпротива (Армия за Освоbождение на Литва, LLA), 1945 г.
«Горски братя» (латв. meža brāļi, лит.. miško broliai, естонски: metsavennad) е неофициалното наименование на въоръжените националистически групи, които действат на територията на Прибалтийските републики – Литва, Латвия и Естония, които се борят срещу съветската власт и окупационен режим , за възстановяването на държавната им независимост, загубена в резултат на анексирането им от СССР (1940 г.), съгласно един секретен протокол за преразпределянето на Европа към Договора (Пакта) Молотов-Рибентроп. Най-добре организрано и най-масово е това движение в Литва и там създава най-много проблеми на съветските окупатори в периода 1944-47 г. Терминът «горски братя» не се използва никога от самите литовски партизани от Литовската армия за освобождение (от 1949 г. – «Движение на борците за Свободна Литва») – те официално се наричат: «партизани – борци за свобода» (partizanai - laisvės kovotojai), нито от естонците или латвийците (латвийците ги наричат «горяни» - «miškiniai», а естонците – «зелените» («žaliūkai»).
В Литва още през 1944 г. е създадена истинска, добре въоръжена Армия за Освобождението на Литва, с единно, централизирано военно и политическо ръководство, стандартизирана униформа и воински знаци за разграничаване според чина, с добре укрепени и замаскирани бази в горите, центрове за обучение на новобранците, със собствени болници и медицински кадри, собствени печатници за нелегална литература към всеки един от зонираните партизански окръзи, строга йерархична структура и правила за съгласуване на акциите и съподчинение, с точно определени сектори за отговорност, акциии, разузнаване, саботажи и снабдяване с храна, поддържат стабилни връзки с населението по селата и в градовете, което ги подкрепя активно. Прочее, ландшафтът на Литва е изключително подходящ за продължителна партизанска война. Докато в Естония и Латвия партизанското движение на «горските братя» се характеризира с три отрицателни черти:
- Нямат единен център и ръководство
- Всяка чета се отличава с висока самостоятелност, достигаща до самоизолираност.
- Нямат точно опредлени зони на действие
Участниците в Прибалтийската въоръжена антисъветска съпротива се делят на три групи: 1. бойци – активните участници във въоръжената борба, съставящи партизанските отреди. 2. резервисти – "спящи" бойци, които не са за постоянно в отредите; присъединяват се към партизанските отреди за попълване на загубите или за извършване на акции с по-голям мащаб, след което някои се завръщат по домовете си. 3. симпатизанти – (най-многобройната категория) – не вземат пряко участие в бойните действия, но са готови да помагат с храна, дрехи, пари, подслон, транспорт, снабдяват «горските братя» с разузнавателна информация, крият ги от властите ...
Етапи в дейността на Прибалтийската антисъветска Съпротива: 1. 1940—1941 г.: От анексирането на трите републики от СССР до окупирането им от Хитлерова Германия 2. 1941-1944 г.: Времето на германската окупация;
- 1944—1947 г.: «Открита фаза» - етапът с най-активна въоръжена борба срещу съветската власт.
- 1947—1952 г.: «Партизанската фаза» на активната въоръжена съпротива;
- 1952—1959 г.: Затихване на въоръжените сблъсъци;
- 1960—1978 г.: Ликвидиране и на последните единици въоръжени «горски братя»;
Под ръководството на оцелелите кадрови офицери и политически водачи се създават нелегални организации, чиято цел е да се отхвърли съветизацията. За съжаление, те не успяват да създадат единна политическа и военна организация за трите държави, за да се борят по-успешно с общия (и много по-силен противник), дори влизат в конфликти помежду си. Существуват няколко независими движения – всяко със своите лидери и политически програми. Най-голямо влияние достига литовската организация «Литовский фронт активистов», под водачеството на експолковника от литовската армия Казис Шкирпа. С началото на военните действия на Германия срещу СССР антисъветското съпротивително движение приема масов характер. Масовото народно въстание срещу съветската власт в Литва избухва на 23 юни 1941 г. и в него вземат участие над 100 000 литовски граждани. «Литовският фронт на активистите» готви въстанието за по-късна дата, но отреагира своевремнно и организирано, като само за три дни освобождават почти цяла Литва, както и големите градове – Вилнюс и Каунас, където «горските братя» и местното население посрещат с цветя войските на Третия райх.
Временното правителство, издигнато на власт от въстаналите литовци, незабавно обявява възстановяването на суверенитета на Литва - на 23 юни по литовското радио. Същият ден това правителство обявява война на СССР, който окупира републиката на 15 юни 1940 г. Когато научават за тези събития, литовските воински части, насилствено включени в Червената армия през 1940-та, разстрелват новите си болшевишки командири, организирано предават фронта и се включват в бойните действия на страната на германската армия, разгромяват отстъпващите части на НКВД и РККА. И се прибират в Литва. В Латвия избухва въстание срещу съветската власт веднага след литовското, в него вземат участие 60 000 латвийци. Обявява се създаването на правителство на националното спасение. Следва и подобно въстание в Естония, в което участват 50 000 човека. Още в началото му се създава Естонски национален съвет за координиране а силите на съпротивата. Латвийците и естонците, на военна служба в Червената армия също отказват да се бият в защита на СССР и масово дезертират .Отредите от «горски братя» организират множество терористични акции в тила на Червената армия (РККА) – нападали колони съветски войници, унищожавали малки и заблудени отреди червеноармейци, подпомагали дезертирането от РККА на своите сънародници, мобилизирани в нейните редове....
Периодът 1941-44 г. Много от тези въстаници, които се борят срещу съветската власт в Прибалтика, в периода на немската окупация продължават да воюват срещу СССР на страната на Вермахта. Само малцина от най-запалените прибалтийски комунисти последват Червената армия и воюват срещу германците. Но в действителност една огромна част от жителите на Прибалтика не оказават активно сътрудничество на новите германски власти, като една от основните причини е намерението на Хитлер да не предоставя независимост на Естония, Литва и Латвия, понеже те трябвало да бъдат част от новите територии на Райха. От друга страна, съгласно германските нацистки расови теории, литовците (за разлика от естонците и латвийците) са биологично непълноценен народ (поради историческата им и езиково-културна близост с поляците); Макар че литовците, за разлика от лутераните естонци и латвийците, също като германците са католици. Дейността на «горските братя» като въоръжени формирования не се толерира. Германското върховно военно командване се отнася с резерви към създаването на национални въоръжени сили, предпочитайки да мобилизира годните за военна повинност прибалтийски мъже във Вермахта.
След като Германия отказва да признае възстановената независиост на Литва и нейното Временно правителство, литовските военни части (над 100 000 войници и офицери) се саморазпускат и отказват да се влеят във Вермахта. (Докато латвийците и естонците с голямо въодушевление се присъединяват към ВАФЕН ЕсЕс и редовната германска армия).
Литовците (по примера на Финландия) се съгласяват да воюват с червеноармейските и полски банди и диверсанти, но единствено на територията на Литва (съгласно Договора за границите между Русия и Литва от 12.07.1920г.) като използват своите Национални батальони за самоотбрана.
През 1944 г. германците дават благословията си да бъде създадена литовска национална армия и само в първите три дни в редовете й се записват 20 000 доброволци. Под ръководството на генерал Повилас Плехавичюс. Обаче германците се опитват да включат насила тази свежа войска в своята и тогава литовците задружно и организирано бягат с оръжието си в горите. Тези войници съставят в последствие ядрото на Литовската армия на свободата (LLA - Lietuvos Laisvės Armija).
Ген. Повилас Плехавичюс (1890, Литва - 1973, САЩ)
Адолфас Раманаускас (псевдоним: Ванагас) - един от главните водачи на литовската антисъветска Съпротива след 1944 г.
Ген. Йонас Жемайтис (псевдоним: Витаутас) - друг от водачите на литовската антисъветска въоръжена Съпротива в периода след 1944 г.; реално: Президент на въстаническа Литва
Германците все пак залавят генерал Плехавичюс и много от неговите щабни офицери, като една част са разстреляни веднага, а другите – изпратени в концлагери в Генерал-губернаторството (дн.: Полша) и Германия. И именно това важно обстоятелство срива силно способностите на литовците за успешна въоръжена съпротива срещу съветските власти след 1944 г. Многочислените литовски партизани («горски братя»), които достигат до 100 000, се ръководят от офицери с малък боен опит (руснаците разстрелват елита им през 1940-41-ва, а германците – останалата част, през 1944-та) ...
(За периода 1944-53 – гледайте видеото, филмът е достатъчно обективен, според мен, макар и правен от руснаци; за периода 1953-1978 г. – може да потърсите в Уикипедия «литовские лесные братья»)
...Последният “горски брат” е естонецът Аугуст Сабе и е убит от милицията и КГБ в сражение на 27.09.1978 г. .................................
Тагове:
Вълнообразно
25 години от първия украински Майдан - „...
© Идейна дискусия "Социализъм ХХI в...
© Полският пациент говори
© Идейна дискусия "Социализъм ХХI в...
© Полският пациент говори
Митът за холокоста - Юрген Граф - част 1
The American Dollar - Habana
Айн Ранд, капитализма и Карл Маркс
The American Dollar - Habana
Айн Ранд, капитализма и Карл Маркс
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 58744
Блогрол
1. ORPHEANUM MUSIC POETRY CLUB бр.1, 2014
2. бр. 1 списание "МОДЕРНИ АПОКРИФИ",3 март 2011 г.
3. ТРИСКЕЛИОНЪТ на РУДРА (SHIVA`S TRISKELION) The BEST BG death metal poetry, Jack B. Salvador, 2012
4. Инженерите, създали "летящите чинии" на ТРЕТИЯ РАЙХ (документален, "Дискавъри сайънс")
5. Космодрум за немски "летящи чинии", разсекретен край Баренцово море (видео)
2. бр. 1 списание "МОДЕРНИ АПОКРИФИ",3 март 2011 г.
3. ТРИСКЕЛИОНЪТ на РУДРА (SHIVA`S TRISKELION) The BEST BG death metal poetry, Jack B. Salvador, 2012
4. Инженерите, създали "летящите чинии" на ТРЕТИЯ РАЙХ (документален, "Дискавъри сайънс")
5. Космодрум за немски "летящи чинии", разсекретен край Баренцово море (видео)