---

1928 г., Ленинградската гара, Сталин и Киров, първите мъже на СССР

---

С.М. Криров като ученик, снимка от сиропиталището

---

Актрисата МИЛДА ДРАУЛЕ, любовница на Киров и съпругът й - Леонид Николаев, физическият убиец на С.М. Киров

---

Серге́й Миро́нович Ки́ров (истинската му фамилия е Ко́стриков) е роден на 15/27 март 1886 г. в Уржум, Вятска губерния на Руската империя, убит с изстрел в тила на 1-ви декември 1934 г.  Съветски политически и държавен ръководител. Бил е сочен за наследник на Йосиф Висрионович Сталин, втори човек в Партията (ВКП (болшевики)) и държавата, а според Вячеслав МОЛОТОВ: «(Той беше) харизматична личност и ... най-любимият от всички нас на Сталин, .... така че Хрушчов говори пълни глупости, в опита си да го очерни, приписвайки му и убийството (на Киров)». С. М. Киров разгромява Академията на науките на Руската федерация (т.нар. «Академично дело») и я премества от Ленинград (дн. Санкт Петербург) в Москва. Бил е Първи секретар на Ленинградския областен и градски комитети на ВКП (б) от 1926-та до смъртта си. (Наследен от Андрей Александрович Жданов). Известни са авантюрите му с ленинградски актриси, някои от които – семейни, водил е живот на бонвиван. От юли 1921 г до януари 1925 е Първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Азербайджан.

---

---

Родителите на Сергей (баща: Мирон Иванович Костриков, 1852-1915; майка: Екатерина Кузминична Казанцева, 1859-1894) се местят от Пермска губерния във Вятска губерния малко преди той да се появи на бял свят. Четирите им първи деца умират преди да навършат пълнолетие. След това се раждат Анна, Сергей и Лиза. През 1894-та година Серьожа и сестрите му остават пълни сираци – бащата тръгва на работа един мрачен зимен ден и не се прибира изобщо, а майка им почива. За момичетата започва да се грижи бабата, а Серьожа е изпратен в приют за сираци. Сергей завършва Уржумското начално и градско училище. Многократно е награждаван за постигнати успехи с грамоти и книги. Есента на 1901-ва пристига в Казан и е приет в нисшето механо-техническо промишлено училище за сметка на земския Попечителски фонд на градското училище в Уржум със застъпничеството на възпитателите му от сиропиталището и градското училище. Три години по-късно го завършва успешно и получава награда първа степен, той е един от петимата най-добри випускници за 1904-та г. Същата година започва работа като чертожник в градската управа на Томск и започва да се обучава в подготвителните курсове за Томския технологически институт. Никога повече не стъпва в Уржум. С партиен псевдоним «Серж» през ноември 1904 г. става член на РСДРП. За първи път участва в демонстрация през 1905 г. и е арестуван. След освобождаването от затвора става главатар на нелегална бойна дружина. През юли 1905 Градската партийна конфереция в Томск избира Костриков (Киров) за член на томския комитет на РСДРП. През октомври с.г. организира голяма стачка в ключовата ж.п. станция Тайга.  През юли 1906 г. е арестуван и затворен за половин година в томската крепост. От 1908 г. Костриков (Киров) става "професионален революционер", който работи "по партийни дела" в Иркустск и Новониколаевск. През 1909 г. се мести във Владикавказ и е сътрудник на кадетския вестник «Терек», пубикува статии под псевдонима СЕРГЕЙ МИРОНОВ, участва в аматьорски театрални спектакли, запалва се по алпинизма. Костриков (Киров) харесвал театъра, творчеството на Л. Н. Толстой, пише рецензии за пиеси, поставени в градския театър на Владикавказ от местни и гастролиращи драматични трупи. Тук се запознава и с бъдещата си съпруга – Мария Лвовна Маркус ( с която нямат деца). (На долната снимка, в театрална пиеса)

---

---

Във Владикавказ е арестуван за «антидържавна дейност», прехвърлят го в Томск, но съдът на 16 март 1912 г. го оправдава по всички обвинения и е освободен. Псевдонимът «Киров»  идва от името на великия древноперсийски цар КИР. През април 1912 г. вестник  «Терек». публикува статията «Поперёк дороги», като за автор е посочен някой си «С. Киров». С този псевдоним той влиза в историята на бившия Съветски съюз (1917 – 1991). Според официалната сталинистка версия за историята на СССР и Партията, Киров още преди 1917 г. е «убеден ленинец». В действителност, той дълги години се лута между различните политически фракции в РСДРП, съчувства на меншевиките, поддържа Временното правителство на Керенски, и това личи ясно в статиите му, и едва чак след Октомврийската революция се ориентира към болшевиките... Пролетта на 1918 е избран за член на Терския областен съвет, през юли участва в Петия Общоруски конгрес на Съветите (по заместителство), а през ноември с.г. е пълноправен делегат на Шестия Общоруски конгрес на Съветите. От 25 февруари 1919 г. е председател на Временния революционен комитет в Астрахан, ръководи потушаването на «контрареволюционния метеж» ( според официалната версия); в действителност са разстреляни много ГЛАДУВАЩИ разбунтували се работници и червеноармейци!!! На 24 май 1919 г. разпорежда разстрела на вярващи християни, които правят поход с кръстове, за да почетат паметта на свети Йосиф Астрахански. През май-юни 1919 г. Киров разпорежда ареста и екзекуцията на астраханския митрополит Митрофан и на епископ Леонтий. С.г. става член на Революционния военен съвет на Единайста Червена армия.

---

---

На 28 април 1920 заедно с тази армия Киров участва в превземането на град Баку, главният град на Северен Азербайджан и е назначен за член на Кавказкото бюро на Централния комитет на Руската комунистическа партия (болшевики), през юни с. г. е назначен за политически представител на Съветска Русия в Грузия, а през м. октомври е ръководител на делегацията на СССР на преговорите в Рига за сключване на мирен договор с Република Полша на маршал Пилсудски. През 1921 г. С.М.Киров, на 10-ия конгрес на РКП (б) е избран за кандидат-член на Централния й комитет, като същата година е избран и за Първи секретар на ЦК на комунистическата партия на съветски Азербайджан. През м. април 1923 г. на 12-ия конгрес на РКП (б) е избран за действителен член на нейния Централен комитет. През 1926 г. Киров е избран за Първи секретар на Ленинградския губернски комитет (по-сетне: обком или областен комитет) и на градския партиен комитет, на Северозападното бюро на ЦК на ВКП (б) и за кандидат-член на Политическото бюро на ЦК на ВКП (б). Заедно с група членове на ЦК на ВКП (б) Киров е изпратен в Ленинград, за идеологическа борба с т.нар. «зиновиевска опозиция». Киров говори над 180 пъти на различни митинги пред гражданството и в заводите в следващата 1 година.

---

---

Киров обичал да колекционира книги и събира огромна библиотека, вкл. със стари, предреволюционни, редки издания. След като се запознава през 1928 г. с «левичарския» писател Максим Пешков (Горки), се превръща в негов «меценат». Киров мразел изключително много православната религия и свещениците. Той един от вдъхновителите на погрома срещу учените в Руската академия на науките. Отделял е сериозно и задълбочено внимание на разрешаването на спънките и проблемите пред развитието на промишлеността в Ленинград и целия Северозападен икономически окръг. Малко преди 1934 г. С.М. Киров е награден с орден «Ленин» за изключителните си лични заслуги във възстановяването и реконструкцията на на нефтодобивната и нефтопреработваща промишленост. Става член на Политбюро на ЦК на ВКП (б) през 1930 г., а от 1934 г. е секретар на ЦК и член на Организационното бюро към ЦК на ВКП (б).

---

---

---

---

СМЪРТТА на КИРОВ Вечерта на 1 декември 1934 г. в ленинградския дворец Смолни, където били разположени градският и областен комитети на ВКП (б), С.М. Киров е застрелян в тила от самотен убиец. Името на екзекутора е Леонид Николаев. Според една от версиите, убийството на втория човек в Партията и държавата е било поръчано от съветският диктатор, защото го засенчвал с красноречието и личното си обаяние (харизма). Главният аргумент идва от факта, че за по-малко от 15 минути екзекуторът и съпругата му са задържани от органите на реда (ЧК/ОГПУ/НКВД/КГБ) и вече се разпитват интензивно (съпругата на Леонид Николаев, спрягана за любовница на Киров, е задържана експресно в другия край на града!) . Но повечето съвременни историци приемат другата версия: за убийство от ревност или обида. Киров е бил известен като голям женкар и е имал връзка със съпругата на своята убиец – Милда Драуле, актриса. Убийството на Киров е майсторски използвано от ръководителя на ОГПУ/НКВД/КГБ «кървавото сталиново джудже» Николай Ежов, за да оправдае последвалите масови репресии срещу «народни врагове» и «врагове с партиен билет», известни впоследствие като «ежовщина». Само няколко часа след това знаково убийство (оттук и още по-основателното подозрение, че е нагласено по заповед на Вожда!) съветското радио заявява, че Киров е жертва на заговорници, врагове на СССР – а на следващият ден Президиумът на ЦИК на СССР приема постановление, наречено «За внасяне на поправки в действащите наказателно-процесуални кодекси в съюзните републики». Основната идея там е: «Следствието трябва да води по възможно най-бързия начин (с приоритет) делата на обвинените (забележете: няма такова нещо като «заподозрян»!!! ЗБС) лица в подготовката или извършването на терористически актове и дейност. А съдебните органи се задължават да не възпрепятстват изпълнението на присъдите...» Урната с праха на С.М. Киров е вградена в кремълската стена. Киров има издигнати повече от 20 внушителни монумента на територията на бившия Съветски съюз, които са запазени и до днес на много места в държавите от ОНД, като «културно наследство» от епохата на сталинизма и комунизма. Най-внушителният се намира на «Кировская площадь», град Санкт Петербург. Скулпторът е Николай Василиевич Томски (1900-1984), а архитект : Ной Абрамович Троцки (1895 – 1940). На монумента са издълбани следните негови думи: «Товарищи, много веков тому назад великий математик мечтал найти точку опоры, для того чтобы опираясь на неё, повернуть земной шар. Прошли века, и эта опора не только найдена, она создана нашими руками. Не пройдёт много лет, как мы с Вами, опираясь на завоевания социализма в нашей Советской стране, оба земных полушария повернём на путь коммунизма. — С. М. Киров»

---

---

Превод от руски и редактор на статията: Здравко Б. Спасов

---

---

Изчерпателен постинг за една интересна личност!

Анатолий Рибаков в "Децата на Арбат" и в "35-та и други години" поддържа версията, че Сталин е поръчител на убийството, като целите му са две: елиминиране на съперник и създаване на повод за репресии срещу врагове на народа. Болшевишки говеда. Толкова ги мразя.... колкото френската революция. )))

за познати неща от историята.
Всеки пише и преписва историята както му изнася, или както са му платили кукловодите, спонсори.
А къде е истината един Господ знае.
Изнесеното е интересно като четиво, но като исторически факти не е безспорно.
Където е намесена идеология и политика, истината става повече от неуловимо абстрактно понятие.
Изнасяш интересни неща, за което съм ти повече от признателен.
Бъди жив и здрав:поздрави ок