Здравко Божидаров Спасов :: "Болшевизъм на изпитание" (1919) + био на Томас Ф. Диксън, скандалният проповедник, к...

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69

Годишна класация

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.03.2012 19:42 - "Болшевизъм на изпитание" (1919) + био на Томас Ф. Диксън, скандалният проповедник, който възкреси Ку Клукс Клен

Автор: deathmetalverses Категория: Политика

Прочетен: 1242 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.03.2012 19:44

Млад бял джентълмен от Алабама пред обесени на дърво (линчувани) афроамериканци: "Горд съм!" (поздравителна пощенска картичка от Алабама, 1906 г. )

И самият близо двуметров автор на “The Clansman” Thomas F. Dixon Jr. (Томас Ф. Диксън - младши) е сред недоволните от екранизацията на своето литературно произведение от Д. У. Грифит (под заглавието "Раждането на една нация"). Романът, след отпечатването му през 1905 г., веднага е адаптиран като пиеса от автора си. Но в романа си Диксън представя Ку Клукс Клен (ККК) доста по-добре организиран, отколкото е бил в действителност, за разлика от филма на Грифит; според самия Диксън, романът е послание към политиците във Вашингтон за поддържане на расовата сегрегация (“разделени, но равни” – автобуси, барове, стадиони, църкви, училища, болници и т.н. с предупредителни надписи от сорта на: “ЗАБРАНЕНО за КУЧЕТА и НЕГРИ”...), т.к. “(стихийното) напускане на плантациите (от освободените роби) доведе до превръщането им в диваци, а съпътстващата анархия бе толерирана умишлено от водачите на Севера." Американски историци твърдят, че Диксъновата трилогия за ККК изиграва важна роля за възраждането на Клана, като към традиционните "добродетели" на расистката организация - бял национализъм и крайнодясно "фундаменталистко протестантство" се прибавят нови елементи - антикатолицизъм, антисемитизъм, антикомунизъм, противопоставяне на еманципацията на жените ( вкл. на гражданските им права - като равнопоставеност в брака, правото да работят и получават възнаграждения, равни с тези на колегите им от мъжки пол, избирателното право, правото на развод и аборт, без да се иска съгласието на съпруга, ако той е неизправна страна и двойката не може да бъде помирена...); ККК добива куража да тероризира и тормози не само афроамериканците и коренното мексиканско население в завладените през войната от 1847-49 г. щати от Средния Запад (Аризона, Ню Мексико, Тексас, Айдахо...), но и всички останали икономически имигранти в САЩ - като трудолюбивите китайци, корейци, японци или славяноезични европейци, както и да линчува публично всички бели англосаксонски протестанти (WASP), които поддържат някакъв вид комуникация с изброените по-горе групи американско население.

На “Раждането на една нация” Диксън отговаря с книгата си “Падането на една нация”, която е екранизирана през 1916 г. Според критиците си, г-н Диксън се опитва да извлече още финансови дивиденти, покрай блокбъстъра (касовия хит) "Раждането на една нация". За съжаление, днес лентата се счита за безвъзвратно изгубена. (На долната снимка - вестникарска реклама на филма).

Според сюжета на романа и филма, считани за патриотични, неподготвените за война САЩ са изненадващо завладени от германските войски, които лесно сломяват съпротивата на американската армия в големите градове; борбата срещу окупаторите се подема от един южняшки конгресмен, който влиза в съюз с... американските жени, борещи се за равни права...(!!!) Изгубеният филм се е състоял от три части: "Падането на една нация", "Петата на окупатора" и "Въстанието две години по-късно". Именно този филм изиграва важна роля, обработвайки подходящо общественото мнение, за влизането на САЩ в Първата световна война.

Томас Ф. Диксън, младши (11 януари 1864 - 3 април 1946) е известен американски баптиски проповедник, драматург, преподавател, член на законодателния орган на щата Северна Каролина, адвокат и писател. Роден в Шелби, Северна Каролина, Диксън е син на Томас Диксън - старши, свещеник баптист и фермер, и Аманда Елвира Макафий. Като млад мъж, Томас Диксън - старши наследява много роби от бащата на първата си жена. В плантацията на Диксънови към робите се отнасят човешки, и дори самият той изтъква пред приятели, че не му е приятно да държи "човешки същества в окови" . Веднъж му предлагат 100 000 долара за всичките роби, някои от които били образовани, по инициатива на жените в семейство Диксън, но той отказва с мотива, че "не можел да бъде сигурен, че новият (-ите) собственик (-ици) няма да ги малтретират". В младостта си Диксън младши се труди във фермата на баща си, заедно с някои от бившите роби на семейството и опознава тежкия живот на трудовите хора. Той израства по време на Реконструкцията и е свидетел на несправедливи конфискации на земеделска зема от представители на Федералното правителство на съграждани, обвинени в подкрепа на ККК, на корупцията сред местните политици и особено на отмъстителността на федералните войски, свидетел е на царящия хаос и това спомага за изграждането на младия Диксън като непоколебим противник на онова, което той нарича “една от най-големите трагедии в историята”.

"Всички ний на Клана членове сме верни", 1920 г.

Сред най-ранните и важни спомени на Диксън фигурира този – за една вдовица на войник от Конфедерацията, служил под командването на чичо му – полковник Лерой Макафий, която се обръща за помощ към властите, защото дъщеря й била изнасилена от чернокож, но, естествено, не получава никаква помощ. След известно време, през нощта, предполагаемият изнасилвач е обесен на градския площад и прострелян многократно. Майката на Диксън младши коментирала така: “ (Кланът) – нашите хора са единствената ни ефективна защита от насилниците”. Това е един важен момент, който се отпечатва в съзнанието на Диксън младши. Той смята, че бруталните действия на Клана са оправдани, понеже отчаянието принуждава онеправданите и обезверени хора да прибягват до отчаяни мерки, за да защитят сигурността и собствеността си. Бащата на малкия Томас и чичо му полк. Макафий се присъединяват към Ку Клукс Клан в началото на историята на расистката организация, с цел да "внесат порядък " в онези “бурни времена”, дори полковникът се издига до началник на Клана “Пиемонтска триада” в Северна Каролина. Но, след като стават свидетели на корупция и междуличностни скандали за несъществени неща между по-старите членове на организацията, и двамата се отричат от съпричастността към групата, като се опитват да разпуснат Клана в границите на техния район.

Флагове на Конфедерацията

През 1877 г. Диксън е приет в академията на Шелби, където получава диплома само за две години. През септември 1879 г. Диксън се записва в университета Уейк Форест , където изучава история и политически науки. Като студент там Диксън се представя забележително добре, и през 1883 г., само след четири години, получава магистърска степен. Именно в "Уейк Форест" той постига най-високите отличия, които студент някога е постигал в същия университет към тази дата. След дипломирането си от "Wake Forest", Диксън получава стипендия за политически науки по програмата на университета “Джонс Хопкинс”. Тук се запознава и сприятелява с бъдещия президент Удроу Уилсън. На 11 януари 1884 г., въпреки възраженията на своя нов приятел Удроу Уилсън, Диксън напуска университета "Джонс Хопкинс" , за да учи драматургия и литература, както и да преследва кариера на сцената. Диксън се отправя към Ню Йорк и се записва в Школата на Фробишър да учи драма. Като актьор, външният вид на Диксън се превръща в проблем - той е шест фута и три инча висок, но тежи едва 150 паунда, което означава “прекалено дълъг и мършав”.
Един продуцент отбелязва, че като актьор Диксън няма шансове да преуспее, заради смешния си външен вид, трудно могат да бъдат открити роли за дългуча, но хвали младежа за неговата интелигентност и внимание към детайлите, като му препоръчва да пренасочи любовта си към театъра от актьорската игра към писането на пиеси. Въпреки комплимента и “градивната критика”, младият Диксън се завръща в Северна Каролина, чувствайки се “опозорен”. Завръщайки се в Шелби, Диксън младши бързо осъзнава, че е бил на погрешното място, за да започне култивирането на умения в драмтургичното писане. С подкрепата на баща си се записва в Юридическия факултет на университета в Грийнсбъро. Бидейки отново отличен студент, Диксън се дипломира през 1885 г.

"На ти един! - казва освободеният роб на бившия си господар; - ето, сега вече сме РАВНИ!" (Илюстрация от книгата "Човек на Клана")

Докато следва право, Дисксън старши убеждава сина си да влезе в политиката. След дипломирането си, Томас Диксън младши се кандидатира за представител в Общото събрание на Северна Каролина , въпреки че е само на 20 години и няма още право да гласува за себе си (за пълнолетни са били признавани само навършилите 21 г.), той убедително печели мажоритарния вот с два към един гласа, което се дължало на майсторските му ораторски умения пред избирателите. Диксън се оттегля от политиката през 1886 г. след само един мандат в щатския законодателен орган. Той споделя, че е отвратен от корупцията и сделките, вършени през задния вход на парламента от депутатите; той нарича политиците " проститутки на масите”. Въпреки тази своя прекалено кратка политическа кариера, Диксън натрупва достатъчно популярност в Юга, и се заема със защита на правата на ветераните от Конфедерацията. Практикува за кратко време и адвокатския занаят, но не получава лично удовлетворение и се насочва към религиозното служение.
Диксън е ръкоположен като баптистки свещеник на 6 октомври 1886 г., и начева проповедническия си живот в Грийнсбъро. Социалните катаклизми, които майсторски описва в по-късните си творби, до голяма степен се дължат на съприкосновението му с действителността и разказите на очевидци, или жертви на Реконструкцията в Уейн Каунти. Войските на генерал Шърман, окупирали този район, извършвали систематично престъпления срещу местното население. Именно тук за борба с терора, упражняван от въоръжени чернокожи , се събират освободени от затвора бивши войници и дейци на Конфедерацията, които се съюзяват в Ку Клукс Клан. На 10 април, 1887 г. Диксън се премества във Втора баптистка църква в Ралей, Северна Каролина. Популярността му нараства бързо, и не след дълго той е предложен за ръководител на престижната църква на ул. “Дъдли” Бостън, Масачузетс. С нарастването на популярността му пред амвона, нараства и търсенето му като преподавател. В Бостън му е предложена и почетната титла “Доктор хонорис кауза” от университета в Уейк Форест, която Диксън отклонява. Получава и други изкушителни предложения, например да води предизборната кампания на Удроу Уилсън, но също ги отклонява. През август 1889 г. Диксън поема проповедническия пост в Ню Йорк, въпреки че в Бостън са готови да му удвоят заплатата, ако той се съгласи да остане. В Ню Йорк Диксън проповядва, достигайки нови висоти в ораторското майсторство, твърди се, че взел ума и дума - с красноречието и остроумието си - на Джон Д. Рокфелер и Теодор Рузвелт (на когото помага в предизборната кампанията за губернатор на Ню Йорк). През следващите пет години обаче Диксън се разочарова от църквата, твърдейки, че самият той не може да е обвързан като християнин с което и да било християнско вероизповедание. Затова подава оставка през 1895 г. като баптистки проповедник. И започва самостоятелна богослужебна дейност през 1895 г., служейки на църква без определена йерархична структура, чиито членове се наричат помежду си “просто християни”. След 1899 г. започва да изнася лекции по християнство целодневно. И така, Диксън най-сетне открива своето призвание. Приветстван е като най-добрият пастир на нацията. Печели изключителна популярност в Юга с проповедите си срещу тежкото положение на трудовите хора, което трябва да се подобри, пред заплахата от болшевишка революция, повлияна от идеите на социализма – и за ужасите, изтърпени от белите южняци, в периода на Реконструкцията.
По време на едно свое проповедническо турне, Томас Диксън случайно посещава театрално представление по известния аболиционистки роман на Хариет Бичър Стоу - “Колибата на чичо Том” (Harriet Beecher Stowe – “Uncle Tom`s Cabin”). Той едва сдържа гнева и възмущението си от пиесата, според собствените му думи: “Просълзих се от изопачаването на истината за нас, южняците”. Провокиран от тази пиеса, пред паството си Диксън обещава, че ще се захване да разкаже “истинската история на Юга”. И скоро се появява романът “Леопардови петна”, в който са включени и няколко знакови фигури, като Саймън Льогри, заети от романа на Стоу.

"Ще гръмна всяко НЕГРО, което прекрачи тази черта!" (Илюстрация от книгата "Леопардови петна)

"Благодаря на Бога, че днес, на този континент не се чува дрънченето на нито една робска верига. Робството може и да е имало своите добронамерени аспекти, но демокрацията е съдбата на човечеството, защото всички хора са обвързани заедно в оковите на братското равенство с обща любов. " Томас Диксън младши, 1896 г. от “За протестантството и корените му”, от лекция, изнесена в Ню Йорк

"... Не видът на образованието или равенството в икономическия, религиозен или културен живот може да направи от един негър бял човек, за да бъде преодоляна тази “пропаст на века”, защото именно еволюцията на човешката природа го разделя непреодолимо от белия човек." Томас Диксън младши, 1905 от “Букър Т. Вашингтон и негрите”, стр. 1, “Saturday Evening Post”, 19 август, 1905

Диксън гледа на афроамериканците с презрение, което е напълно обяснимо от факта, че е потомък на робовладелско семейство. Неговата "Трилогия за Реконструкцията" се състои от “Леопардови петна”(1902), “Човек на Клана” (1905), както и “Предател” (1907). В тези бестселъри историческите факти са игнорирани за сметка на развихреното въображение на своя автор, който използва историческия романтизъм, за да покаже колко много негрите отстъпват в морално, културно и еволюционно отношение на белия човек, както и да прослави довоенния Юг на САЩ. Официално той се противопоставя на робството, но е яростен защитник и проповедник на расовата сегрегация. Диксън също така пише и за злините на социализма (трилогията “Една жена” – 1903, “Другари” – 1909, “Коренът на злото” -1911); през 1919 г. “Другари” е филмирана под заглавието “Bolshevism onTrial” ( “Болшевизмът на съд”); В пиесата “Греховете на бащата”, екранизирана през 1911 г., Диксън участва в главната роля. Писанията на Томас Диксън често се цитират от белите националистически организации днес (в САЩ). Диксън е автор на 22 романа, много пиеси, проповеди и документални студиа. Създава и няколко филмови сценария. Творчеството на Диксън се концентрира около три основни теми: (1) необходимостта от расова чистота; (2) злините на социализма; и (3) необходимостта от стабилно семейство с традиционната роля на жената като съпруга / майка. Обща тема в романите му е насилието срещу бялата жена най-вече, макар и не винаги, в Юга на САЩ. Тези престъпления са почти винаги отмъстени в хода на повествованието, което дава основание на психоаналитици, запознати със семейната история на Диксънови, да твърдят, че с майка му, когато е била дете, е било злоупотребено сексуално от прислужник – афроамериканец. А друг изследовател твърди, че самият Томас като тийнейджър е имал сексуална връзка с тъмнокож младеж от прислугата.

Томас и Хариет

Томас Диксън се жени за първата си съпруга Хариет (Баси?*) Bussey на 3 март 1886 г. Съпругата му и той са били принудени да избягват в Монтгомъри, щата Алабама, след като бащата на девойката отказва да даде благословията си за брака им. Диксън и Хариет имат три деца: Томас III, Луиз и Гордън. Томас Диксън приключва живота си като скромен съдебен служител в Рейли, Северна Каролина, след като в пълната си с изненадващи възходи, обрати и падения кариера е станал свидетел, как се печелят и губят милиони. Хариет Bussey – Диксън умира на 29 декември 1937 г. Четиринадесет месеца по-късно, на 26 февруари 1939 г., Диксън получава мозъчен кръвоизлив, довършвайки последния си роман – “Огнен меч”. По-малко от месец по-късно , в болничното си легло, Диксън сключва брак с актрисата Меделин Кларк Донован, участвала във филмова адаптация на един от неговите романи. Томас Диксън е погребан с втората си жена Меделин в гробището Сънсет в Шелби, Северна Каролина. Надписът на надробниата му плоча гласи: "Томас Диксън младши, 1864-1946, юрист-проповедник-писател-оратор, драматург и актьор е роден в Кливланд Каунти и е най-изявеният Син на своето поколение; Той е автор на 28 книги, занимаващи се с периода на Възстановяването. Най-популярни от които са “Човек на Клана” и “Леопардови петна”, от които първата е филмирана като “Раждането на една нация”. Жена му – Меделин Донован, 1894 – 1975.”

Меделин (Мей) Донован - Диксън, втората съпруга на Томас Ф. Диксън младши, в сцена от филма "Белегът на Звяра" (1923 г.)

Неговият брат, известният проповедник Еймзи Кларънс Диксън, е известен като основен автор и редактор на поредицата от религиозни статии “The Fundamentals” (“Основите”), днес събрани в няколко тома, които оказват изключително благоприятно влияние за развитието на т.нар. “християнски фундаментализъм” в САЩ. Според Гленда Елизабет Гилмор, възможен източник за омразата на Диксън към афроамериканците и смесените бракове /сексуални връзки/, може би се корени в любовната афера на Диксън – старши с чернокожата семейна готвачка, в резултат на което Младши се сдобива с полубрат, живеещ в Ню Йорк, който непрекъснато говори за родството си с Диксънови и ги “излага” публично. За полубрат си, когото никога не признава за близък роднина, Томас Диксън младши казва: “Негърът винаги може да те вкара в беля, ако му обръщаш прекалено внимание” .

Списък с най-значимите литературни творби на Томас Диксън - младши: · Леопардови петна (1902) (част 1 от трилогията за ККК) · Една жена (1903) · Човек на Клана (1905) (част 2 от трилогията за ККК) · Животът струва си да се живее (1905) · Предател (1907) (част 3 от трилогията за ККК) · Другари (1909) · Коренът на злото (1911) · Греховете на бащата (1912) - романът е филмиран, с участието на самия Томас Ф. Диксън в главната роля
· Южняците: Роман за истинския Линкълн (1913) · Жертва: роман заистинския Джеферсън Дейвис(1914) · Наивната девица (1915) · Провалът на една нация (1916) · Пътят на един мъж (1918) · Човек от народа (1920) · Мъжът в сиво (1921) · Пламтящ меч (1939)

Надгробната паметна плоча на Томас Ф. Диксън в Северна Каролина; Този гроб днес служи за поклонение от членовете на Ку Клукс Клен и други сродни организации на WASP ("белите англосаксонски протестанти") в САЩ.

*Не съм сигурен за произношението (транскрипцията) на тази фамилия, затова не я предавам на кирилица. ЗБС;

За тази статия са използвани основно материали от англоезичната Уикипедия; Превод и редакция: Здравко Божидаров Спасов, 2-7 март 2012 г.

“Болшевизмът на изпитание” (1919 г.) е 70 минутен ням филм, политическа сатира, по романа “Другари” на Томас Диксън. Една боркиня за женска еманципация, принадлежаща към бохемските среди, е убедена от любовника си в – запален социалист, в прелестите на социализма и идеалното общество, което може да се построи. Тя от своя страна, убеждава приятели, познати и приятелки от висшето общество да съберат средства и напуснат “прогнилия свят на капитализма”, и, закупувайки един остров край Ню Йорк, на име “Рай”, да изградят своя комуна, където всички ще са равни. Правят го. Обаче в един момент се оказва, че никой от тях не може да смени една обикновена електрическа крушка, а липсват им и много други елементарни трудови навици и професионални познания – например засяването на посеви, отглеждането на животни, шиенето на дрехи или производството (закърпването) на обувки... Този основен пропуск обрича всичките им добри намерения, които са реализирани в “новото общество”, на провал, а членовете на комуната - на сигурна гладна смърт... Червените флагове, веещи се над остров Рай са свалени, издига се "омразният" флаг на Чичо Сам – и бреговата охрана спасява измършавелите и въшасали бохеми-рефоматори от саморазправа и канибализъм....