Вечерта на 27 февруари 1933 г., около 21.10 часа, добросъвестен гражданин (случаен минувач) се обажда в полицията и съобщава, че е забелязал пламъци да излизат от прозорец в сградата на Райхстага в Берлин. На мястото на инцидента, към 21. 25 ч, освен полицейски и служители и пожарникари,  пристигат светкавично и новоназначеният Канцлер на Ваймарска Германия г-н Адолф Хитлер - лидер на Германската националсоциалистическа работническа партия (NSDAP), председателят на парламента г-н Херман В. Гьоринг (oт NSDAP),  д-р Йозеф Гьобелс (в ролята си на говорител на NSDAP), както и капитан Карл Ернст - ръководител на отрядите за самозащита (SA) в Берлин към същата партия.  Пожарът е потушен сравнително бързо, за около 2 часа, но най-пострадала е заседателната зала (почти напълно изгоряла).   В близост до сградата (според други източници - в нея) е заловен 24 годишният полугол холандски гражданин с ментални проблеми и бивш член на Нидерландската комунистическа партия Маринус Ван дер Лубе, който веднага признава, че е действал сам, с намерението това да послужи като знак за всеобщо въстание. Според неговите признания, той счупва прозорец, влиза в сградата и използва подпалки и ризата си, за да започне пожара.    Следствените действия на берлинската полиция и експертите по противопожарна охрана разкриват, че пожарът е избухнал едновременно на няколко места, като в сградата са били внесени голямо количество лесно запалими материали и течно гориво.  

---

През този прозорец в кабинета на председателя на Райхстага бил влязъл   Маринус Ван дер Лубе...

---

Различни гледни точки към горящата сграда на Райхстага (на тази и следващите три снимки)
         

---

        

---

           Нацистите обвиняват за съучастници и вдъхновители на палежа своите най-добре организирани и поради това – най-опасни политически противници – комунистите. Това е едната версия. Според другата, този акт на вандализъм е дело на самите стремящи се към властта националсоциалисти. Втората версия звучи по-убедително, с оглед на последвалите събития и разпитите по време на Нюрнбергския процес след края на ВСВ.
Капитан Карл Ернст, който по-късно, в “Нощта на дългите ножове” – 30 април 1934 г., заплаща словохотливостта си с живота, се хвали, че пожарът бил организиран от SA. На съдебния процес в Нюрнберг, дясната ръка на Гьоринг, Рудолф Дихлз, шеф на GESTAPO по това време, уточнява: "Гьоринг, няколко дни преди пожара, ми нареди да подготвя списък на лицата, които трябва да бъдат арестувани скоро”; на същия процес Ханс Гизевиус, отговорен служител на пруското MВР по онова време, заявява: "Именно Гьоринг бе автор на идеята за изгаряне на Райхстага, за да можем да си разчистим сметките с комунистите."  Генерал Франц Халдер свидетелства под клетва, че "Гьоринг пое отговорността за пожара". Но самият РАЙХСФЕЛДМАРШАЛ  упорито отрича и през 1946 г. своята връзка с инцидента. (Въпреки, че му се приписват думите "Аз подпалих Райхстага" в УИКИЦИТАТНИКА - ЗБС)

---

 
Маринус ван дер Лубе на процеса (също и на долната снимка)      

---

    

---

      На 28 февруари 1933 г. канцлерът Хитлер е приет от президента на Райха маршал Паул фон Хинденбург, и, твърдейки, че това е терористичен акт, извършен от комунистите, който би трябвало да им послужи за общонационално въстание, предлага на президента да подпише “Указ за защита на народа и държавата” , чийто текст е изготвен oт самия Хитлер – според една версия; според друга – от юристи на NSDAP. С него се отменят някои основни, гарантирани от Ваймарската Конституция лични граждански свободи и права, например: полицията вече може да арестува, обискира и проверява без съдебна или прокуроска заповед всички типове комуникации, личната кореспонденция, ограничена е свободата на пресата, словото, събранията и сдружаването. Законът важи за всички провинции на Германия, а местните власти, които не го прилагат, поемат риска да бъдат разпуснати от централното правителство на Райха. Този Указ въвежда отново смъртното наказание във Ваймарска Германия. По силата на този Указ, полицията задържа всички комунистически лидери и народни представители, независимо от имунитета им като такива, вкл. техният генерален секретар – Ернст Телман. В затвора приключват дните си и голям брой социалдемократи, като Хайлман Ернест или Фриц Еберт – син на покойния президент на републиката, както и още около 7 000 германски политически активисти, които не симпатизират нито на комунистите, нито на националсоциалистите. Всички се случва с такава шеметна бързина, че само малцина успяват да избягат в чужбина ( бившият финансов министър Хилдфертиг и председателя на ГСДП Брайтшайд) или да преминат в нелегалност ( председателят на ГКП – Йохан Шеер, който е заловен и убит през юни 1934 г.)

---

    И до днес не е установена със сигурност причината за пожара, но прави впечатление съвпадението на този голям пожар с други предходни и последващи такива събития, по отношение на избухването им при важни исторически и/или геополитически събития. Например: Подпалването на Рим при император Нерон, за което са обвинени християните; опита да се подпали Парламента в Лондон от католици; самолетните атаки срещу Кулите-Близнаци в Ню Йорк от близки съратници на Осама Бин Ладен - един много добър приятел и бизнес партньор на семейство Буш (според едно проучване на общественото мнение в САЩ от януари т.г., Джордж Буш-младши оглавява класацията за най-мразени от обикновените американци държавни глави на САЩ) ; измислената от резидента на ЦРУ в Турция Пол Хенци и журналистката Клеър Стърлинг "българска връзка" в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори през 1981-ва, чиято единствена истинска жертва бе Сергей Антонов (а също и семейството му); или опожаряването на Партийния дом на БКП в София (което, много вероятно, е било с цел, като се отклони общественото внимание, на спокойствие и тихомълком да бъдат унищожени досиетата на  известни ДС агенти, внедрени на важни постове в младата БГ опозиция - ЗБС); и др.под.     

---

         
Херман Гьоринг (в гръб, в центъра) на процеса срещу предполагаемите вдъхновители на това гнусно деяние - или "политическа провокация" -БГ комунисти Г. Димитров, Васил Танев и Благой Попов - в дъното, дясно.
На долната снимка - същата "звездна" БГ тройка...       В деня след пожара, председателят на парламентарната група на Комунистическата партия Ернст Торглер отива в Берлинската полиция заедно с двама български комунисти – Васил Танев, Благой Попов и предствителят в Германия на Коминтерна – също българин – Георги Димитров, за да връчат протест, с който се отрича всякаква връзка на ГКП с това престъпление; Германецът е арестуван веднага, а българите – на 9 март в ресторанта “Байернхоф”. И четиримата са включени с Ван дер Лубе в делото за палежа.   

---

 Естествено, германското разузнаване и полиция много добре знаят кои и какви са българите. Това, че откриват у тях голямо количество марки и чуждестранна валута, както и "подривна" литература, не е изненада.
На съдебния процес, който се провежда последните три месеца на 1933 г. в Лайпциг, присъстват стотици чуждестранни журналисти. Димитров, който е учил немски език още в България, благодарение на съпругата си - моделиерката Любица Ивошевич, а не - "за три месеца в немския затвор", както твърдеше БГ комунистическа пропаганда, когато празнувахме през 1982 г. 100 годишнината от рождението на същия "Герой от Лайпциг",  умело отхвърля обвиненията срещу съпартийците си, остроумно осмива свидетелите, призовани от Гьоринг, и до такава степен вбесява парламентарния шеф, че той в един момент яростно напуска съдебната зала.
Съдебната система на Германия все още не е напълно зависима от нацистката партия, затова и освобождава чуждестранните обвиняеми “поради липса на доказателства”; но, понеже прибивават в Германия незаконно, са осъдени на 6 месеца затвор; Маринус Ван дер Лубе е признат за виновен за участието си в поругаването на Райхстага и осъден на смърт, със задна дата, според разпоредбите на "Указа за защита на народа и държавата", който влиза в сила на 28 февруари 1933 г. Именно това "обратно действие" на нормативния акт, приложено към Ван дер Лубе, служи на германската Федерална прокуратура, за да отмени издадената присъда на 11 януари 2008 г., като "незаконна".

---

    Председателят на ПГ на ГКП в Райхстага Торглер (на горната снимка - от Лайпцигския процес) е въдворен в концлагер, където е "превъзпитан" - отказва се от комунистическите си убеждения и през 1935 г. е освободен, като "безопасен". След това е поканен да работи в отдела за антиболшевишка пропаганда към Министерството на пропагандата на д-р Йозеф Гьобелс. После е служител в администрацията на Райнхард Хайдрих в Протектората Бохемия и Моравия; След атентата  срещу Хитлер, организран от "Червения оркестър", е издадена заповед за ареста му, но, поради лоялността си, е "покрит" от прекия си началник и командирован в Полша. След края на ВСВ, Торглер се “денафицира” и работи за администрацията на Съюзниците в Западна Германия, където се присъединява към възстановената ГСДП и почива през 1963 г. в Хановер.  Българите са радушно приети в СССР; Георги Димитров става дори генерален секретар  на Коминтерна (1935 – 1942), който е разпуснат от Сталин в разгара на ВСВ, по настояване на президента Рузвелт, в замяна на което СССР получава храни и военна техника като “безвъзмездна” помощ от САЩ. Съществува една версия, според която Йосиф Висарионович разменя тримата български комунисти за  арестувани от ГПУ-НКВД германски специалисти, обвинени в шпионаж...

---

 
Новоизбраният райхсканцлер Адолф Хитлер се ръкува с президента на Райха - маршал Паул фон Хинденбург. 

---

---

  Лондонският контрапроцес. Доказателства по обвинението са събирани в продължение на 6 месеца от немската прокуратура. Заседанията започват на 21 септември 1933 г. Междувременно е организирана силна международна кампания в защита на подсъдимите. В Лондон е подготвен и проведен контрапроцес. Членове на комисията са холандската адвокатка д-р Бетси Бекер - Норт, френският депутат и юрист Винсент дьо Моро-Жиафери, белгийският адвокат Пиер Вермейлен, бившият италиански министър-председател Франческо Нити и членът на Швейцарския национален съвет, адвокатът Йоханес Хубер. В секретариата на комисията влизат: Г. Брантинг, Ромен Ролан и адвокатът Курт Розенфелд. За повече от 5 месеца комисията изслушва над 100 свидетели, прави анкети в Кралство Нидерландия, за да изследва случая Ван дер Любе.Изслушани са 30 експерти и свидетели - политици, писатели, социалдемократи, комунисти. На 20 септември, един ден преди да започне процесът на Имперския съд в Лайпциг, международната следствена комисия публикува своята присъда от 30 страници. “Подпалването на  Райхстага не е извършено само от Ван дер Любе - има вероятност подпалвачите да са използвали подземния вход, който свързва парламента с президентския дворец”, това е основното заключение на контрапроцеса. Подсъдимите Г. Димитров, Бл. Попов, В.Танев и Ернст Торглер са оправдани. Още същия ден лондонската присъда е предадена по радиото, а докладът на международната следствена комисия - изпратен на Имперския съд в Лайпциг.  

---

   "Естествено, обикновените хора не желаят война, но, в крайна сметка, именно държавните ръководители са тези, които определят политиката, и те увличат винаги с прости внушения народа, независимо дали е демокрация, фашистка диктатура, парламентарно управление или комунистическа диктатура. Съзнателно или не, хората винаги следват заповедите на водачите си. Това е лесно. Всичко, което трябва да им се каже, е, ЧЕ СА НАПАДНАТИ, да се обвинят пацифистите в липса на патриотизъм, и че страната е в опасност. Това работи по един и същи начин във всяка страна".

Думи, приписвани на райхсфелдмаршала Херман Вилхелм Гьоринг пред трибунала на Съюзниците в Нюрнберг, 1946 г.    
"Героят от Лайпциг" Георги Димитров - или "Обвиняемият, който се превърна в обвинител" - пощенски блок от 1982, Германска демократична република; Лична филателна колекция на Здравко Б. Спасов

---

Васил Константинов Танев е роден на 21 ноември 1897 г. в Гевгели, Османска империя – дн. Република Македония. Син е на известния деец на ВМРО и участник в Илинденско-Преображенското въстание Константин Хаджитанев. Брат е на видния музикален и обществен деец Борис Хаджитанев. В 1915 година семейството му емигрира в Свободна България и се установява в Пловдив.Танев служи във флота и в 1918 година участва в бунта на крайцера „Надежда“. Влиза в БКП и от 1921 до 1923 е член на Централния комитет на Профсъюза на обущарските работници, а в 1923 година е член на Пловдивския окръжен комитет на БКП. Участва в Септемврийското въстание от 1923 година и след разгрома му бяга в Югославия. В 1924 година се връща в Пловдив и става секретар на Окръжния комитет на БКП. В 1925 година е заместник-председател на Военната организация на БКП в Хасково. В 1925 година е арестуван по време на така наречените Априлски събития. Осъден е на 12 и половина години, но на следващата 1926 година е амнистиран. Арестуван отново, успява да избяга и емигрира в Югославия. Делегат е на Виенския разширен пленум на БКП в същата година. В края на годината заминава за СССР, където в 1927 - 1928 година учи в Комунистическия университет за национални малцинства от Запада. В 1931 година завършва Международната ленинска школа. В 1930 година на Третия разширен пленум на ЦК на БКП е избран за негов член и член на Политбюро. През есента на 1931 година е изпратен като нелегален в България. След освобождаването като подсъдим за подпалването на Райстага, през февруари 1934 година се установява в СССР.  Член е на Изпълнителния съвет на Профинтерна и е начело на българската му секция. В 1935 - 1936 година завършва курсове по марксизъм-ленинизъм към ЦК на ВКП (б). Заема ръководни длъжности в Тувинската народна република.. Лежи осем години в лагер.При нападението на Германия над Съветския съюз през юли 1941 година се записва доброволец в Червената армия. Член е на бойната група на Йордан Кискинов и на 6 октомври 1941 година е спуснат с парашут край лъгадинското село Лахна, Гърция. Групата не успява да се събере и Васил Танев загива на 9 октомври 1941 година в престрелка с немски части край Евангелистрия (Ени Караджали).  

---

    Благой Попов (р. 2 ноември 1902 г. с. Дрен, Радомирско – п. 28 септ. 1968 г.; участник в Септемврийското въстание в БГ от 1923 г.) е репресиран (като ‘троцкистки заговорник за убийството на Г. Димитров и В. Коларов”) в СССР и прекарва 16 г. в сталинистките лагери. Завръща се в България през 1957 г. и почива през 1968-ма. Две години търка наровете в затвора “Лефортово”, който е известен с факта, че арестантите се държат в тесни клетки, пълни с гладни плъхове, преди да бъде осъден. Приживе не се осмелява да се изкаже открито срещу "реалния социализъм". Едва през 2008 г. са публикувани мемоарите му в България. Книжката съдържа 148 страници и носи оригиналното заглавие „За да не се повтори никога вече". Откъси от ръкописа обаче стигат до радио “Свободна Европа” още през 1979 г., публикуван е и на френски език през 1983 г.     

---

   

Партийният орган на NSDAP - "Народен наблюдател" ("Фьолкишер беобахтер") директно обвинява комунистите за подпалвачи..., преди следствените органи да са си свършили работата.
 "Държавен вестник", където е публикуван Указът за защита на народа и държавата    

---

  Указ на президента на Райха за защита на народа и държавата (28 февруари, 1933 г.)
Подпалването на Райхстага даде на Хитлер чудесна възможност да се елиминира по законов начин всички политически противници и политическата опозиция. На следващия ден той убеждава президента маршал Хинденбург (1847-1934) да издаде прословутия "Указ на президента на Райх за защита на народа и държавата". Той спира по-голямата част от основните права на Ваймарската конституция и затяга контрола на централната власт в Германия върху провинциалните правителства и държавните служители. Хиляди комунисти и социалдемократи са арестувани и провеждането на сбирките им са обявени за незаконни, конфискувани са много ‘опасни за държавата’ документи. Въпреки това, националната предизборна кампания на ГСДП (Германска социалдемократическа партия) продължава безпрепятствено. Постановлението не помага особено на НСДАП да придобие абсолютно мнозинство на изборите на 05.03.1933 г. Със самостоятелен изборен резултат от 43, 9 % от гласовете, тя все още се нуждае от Германската национална народна партия [ Deutschnationale Volkspartei , DNVP] като коалиционен партньор. 

---

    Въз основа на член 48, раздел 2, на  Конституцията, се постановява следното - като защитна мярка срещу комунистическите актове на насилие, които поставят в опасност обществения ред:       § 1 Действието на членове 114, 115, 117, 118, 123, 124 и 153 от Конституцията на Райха се преустановява до второ нареждане. По този начин се ограничават личната свобода, правото на свободно изразяване на мнение, включително свободата на пресата, правото на събрания и правото на сдружаване, както и неприкосновеността на личния живот, ограничават се пощенските, телеграфни и телефонни комуникации и се разрешават обиски по домовете, като конфискацията на имущество и ограниченията върху собствеността са допустими извън законовите разпоредби, освен ако не е предписано друго. § 2
Ако някое провинциално правителство в състава на Райха не успее да предприеме необходимите мерки за възстановяване на обществената сигурност и ред, централното правителство може временно да поеме правомощията му като най-висш държавен орган.
 § 3
Държавната и местната власт трябва да се подчиняват на заповедите, ПОСТАНОВЕНИ от правителството на Райха, въз основа на § 2. § 4
Всеки, който провокира, опитва се да заобиколи с юридически трикове, или подбужда към неподчинение на заповедите, дадени от върховните държавни органи или други подчинени на тях органи,  за изпълнението на настоящия указ, или предписанията, дадени от правителството на Райха, съгласно § 2, подлежи на наказание, ако простъпките не са санкционирани от други постановления, с по-тежки наказания - с лишаване от свобода не по-малко от един месец, или с глоба от 150 до 15000 райхсмарки.. Който застрашава човешкия живот, при нарушаване на § 1, следва да се наказва с присъда в местата за лишаване от свобода, при смекчаващи вината обстоятелства, с лишаване от свобода не по-малко от шест месеца; а когато нарушението причинява смъртта на едно лице, при смекчаващи вината обстоятелства, с въдворяване в местата за лишаване от свобода, за срок не по-малко от две години. В допълнение, по преценка на съда, при утежняващи вината обстоятелства, се предвижда и конфискация на имуществото. Който предизвиква или подбужда към действие, противоречащо на общественото благо, следва да се наказва в местата за лишаване от свобода, но при смекчаващи вината обстоятелства, с лишаване от свобода не по-малко от три месеца. § 5
Престъпленията, които по силата на действащия Наказателен кодекс сега се наказват с въдворяване в местата за лишаване от свобода, занапред трябва да се наказват със смърт: т.е., промяната е в сила за раздел 81 (държавна измяна), 229 (отравяне), 306 (палеж), 311 (експлозия), 312 ( наводнения), 315, параграф 2 (увреждане на железниците), 324 (когато широката общественост е застрашена чрез отрова). Дори да не са извършвали криминални деяния досега, подлежат на наказание със смърт, доживотен затвор или лишаване от свобода , но не по-дълго от 15 години: 1. Всеки, който се задължава да убие президента на Райха или член или комисар на правителството на Райха или на държавно управление, или провокира такъв за убиване, или се съгласява да го ангажират, или приеме такова предложение, или заговорничи с друг за такова убийство ; 2. Всеки, който съгласно раздел 115, параграф 2, от Наказателния кодекс (сериозни безредици) или на раздел 125, параграф 2, от Наказателния кодекс (сериозно нарушение на спокойствието) извърши тези действия с оръжие или в съзнателно и умишлено сътрудничество с въоръжено лице ; 3. Всеки, който извърши отвличане по силата на раздел 239 от Наказателния кодекс, с намерение за използване на отвлеченото лице като заложник в политическата борба. § 6
Този Указ влиза в сила от деня на обнародването му. Берлин, 28. Февруари 1933 г. Председател на Райха: Фон Хинденбург
Канцлер на Райха: Адолф Хитлер
Министър на вътрешните работи на Райха: Фрик
Райхсминистър на правосъдието: д-р Гюртнер   Източник на оригиналния немски текст: "Verordnung DES Reichsprдsidenten Zum Schutz von Volk UND Staat Vom 28. Februar " Reichsgesetzblatt 1933, I, p. 1933, . 83.
Превод от немски: Здравко Б Спасов, 2010 г.  

---

    Авторски права. Биографичните справки за Благой Попов и Васил Танев са заети от Уикипедия.бг и Википедия.ру. Всички останали снимки и текстове в тази статия са заети от съответните статии за събитията и споменатите личности в Уикипедия - немски и английски вариант.
Редактор, коментари и превод от немски и английски : Здравко Б. Спасов. Февруари 2012 г. 

---

По темата за палежа на Райхстага (или по-скоро - за прослава на "героя" от Лайпцигския процес и първи комунистически водач/диктатор на Народна република България Г. Димитров) у нас са правени два филма, копродукции със СССР и ГДР (DDR): 1.Двусерийният  "Наковалня или чук" - 1972, реж. Хр. Христов, със Стефан Гецов и Аня Пенчева; 2. "Предупреждението" - 1982, реж. Хуан Антонио Бардем, с Петър Гюров и Невена Коканова; Не ги поствам като приложения, защото в първия комунистическата идеологическа пропаганда е прекалено силно застъпена, за сметка на историческите факти и обективността; а авторските права на втория филм, който е доста по-обективен, не са обществено достояние. 

---

           

Браво!Поздрав!

Много хубав материал и чудесно представяне.

Разбира се, че подобни "актове" в историята остават винаги със съмнения, версии и въпросителни.

Едно обаче е факт - музея на Георги Димитров в ЛайпциХ по червено време!
Гошо Тарабата - предателя и един от създателите на македноската "нация" с музей в "германия" - нормално, след като всичко германско се убиваше и убива демографски, културно и морално вече.

Едва ли има друга "държава" в света, която да се гаври със собствения си наро като историчност както BRD!

БЛАГОДАРЯ ЧЕ ТЕ ИМА..МОЙ ЛЮБИМ ДОМ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Нищо не е забравено, когато има радетели за истината като теб , и то "на ползу роду".
Хубава седмица, приятелю!
Док