Здравко Божидаров Спасов :: Великият аятолах Али ал Систани - една разумна ИРАКСКА алтернатива на религиозната ди...

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69

Годишна класация

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.11.2011 19:00 - Великият аятолах Али ал Систани - една разумна ИРАКСКА алтернатива на религиозната диктатура в ИРАН

Автор: deathmetalverses Категория: Политика

Прочетен: 2025 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.11.2011 18:16

Авторитетният духовен лидер на иракските ШИИТИ проповядва цял живот една мирна версия на исляма, която не се харесва(ше) нито на диктатора Саддам Хюсеин, нито на покойния Рухолла Хомейни и достойният му наследник в Ислямска република Иран - Али Хаменей, нито на талибаните в Афганистан, нито на уахабитите и др. религиозни фанатици в Саудитска Арабия и останалия СУНИТСКИ и ШИИТСКИ ислямски свят... Систани цял живот отстоява СЕКУЛАРИЗМА, т.е. тезата, че духовниците не трябва да се намесват в държавното управление, а да се грижат за духовнитв нужди на вярващите... Той предлага една разумна алтернатива на установената в Иран от Хомейни и Хаменей религиозна диктатура, след прогонването на шаха през1979 г..... (ЗБС, 31 октомври 2011 г.)

Иракчани шиити (те са 60 % от населението на Ирак) в гр. Басра с портрета на своя любим духовен водач - Великият аятолах Али ал Систани

Време е за преговори със Систани

Великият Аятоллах Али ал-Систани е може би най-известната, противоречива и влиятелна фигура в новия Близък изток. На пръв поглед той удивително напомня последния Велик Аятоллах Рухолла Хомейни, лидер на ислямската революция в Иран, тероризирал Запада през последните десет години и превърнал се в олицетворение на злото в представите на Холивуд. Хомейни почина през 1989 г., но някои продължават да ги сравняват: и двамата са от възрастното поколение шиитски лидери, и двамата носят брада, на главите си имат големи тюрбани и са облечени в черни роби. Но с това свършват приликите.
Разбира се, за средния представител на Запада и двамата са религиозни водачи (молли) и наподобяват Осама бин Ладен по маниер и присъствие. Средният американец сигурно се чуди: за това ли воюват и загиват американските войници в Ирак - за нова ислямска държава, подобна на Иран? Те се питат: действително ли американските майки изпращат своите чеда в Ирак заради освобождението на подобни хора от диктатурата?
Във времето след 11 септември 2001 г. образът на Систани не е широко тиражиран на Запад. Никой в Западна Европа и особено в Америка не знае кой всъщност е Али ал-Систани. Възникват въпроси дали този човек, по подобие на Хомейни през ноември 1979 г., няма да нападне американското посолство в Багдад? Дали няма да започне война със своите съседи, критикуващи, подобно Сирия, неговата проамериканска програма? Или може би ще запази репутацията си на умерен, мъдър и ратуващ за Ирак след Саддам Хюсейн лидер?
Докато западната преса, повлияна преди всичко от САЩ, рисува Ал-Систани като диалогичен и готов за сътрудничество политик в модерен Ирак, то неговите опоненти от средите на сунитите го критикуват заради тайно и нечестно сътрудничество с американците. Разликите с Хомейни Систани е роден в Машхад, Иран, през 1929 г. в семейство на религиозни учени. Учи под ръководството на Великия Аятоллах Абд ал-Касим ал-Хоей. Систани израства до ниво на религиозен авторитет през 1960 г. - по време на зенита на диктатурата на президента Абд ал-Карим Касим. Али ал-Систани се обръща към религиозните науки във време, когато арабският национализъм се превръща в популярна идеология в Ирак, а числото на студентите по теология намалява драстично. А тези, които учат теология, го правят, според историка Хана Батату, за да се отърват от задължителната военна служба.
Систани, намирайки се под влиянието на Хоей, подкрепя отделянето на религията от държавата. Този факт му спестява преследванията от страна на военните върхушки през 60-70-те години на XX век, той няма проблеми с офицерите, защото държи на неутралитета на духовниците по отношение на политиката. В същото време тази му позиция привлича множество поклонници и последователи, идващи при него от Ирак, Иран, Ливан, Сирия и Пакистан.
Като цяло Систани подкрепя иранската ислямска революция от 1979 г., но не се ангажира с теокрацията на Хомейни. Систани е убеден, че правителството трябва да се води от политици, а не от духовенството. Дело на политиците са редът и законността, а също и икономическите проблеми. От своя страна, духовниците трябва да се пазят от политиката, защото това ще ги корумпира и ще накърни посланията, които те отправят към вярващите.
Позицията на Систани противоречи на тази на Хомейни, даваща на религиозните лидери пълна политическа власт. Хомейни прокламира доктрината вилаят-е факих (управление на религиозните юриспруденти) - управление на духовниците. Напротив, Систани призовава за тяхната социална функция. За ужас на САЩ, Хомейни установи в Иран култ към собствената си личност, а самите Съединени щати бяха цветущо именовани "Големият Сатана".
Систани се противопоставя на идеята да води словесна война срещу САЩ. Дори днес, в условията на американското присъствие в Ирак, той се въздържа да критикува Америка, призовавайки своите последователи да не вдигат оръжие срещу чуждите войски. Систани признава, че американските войски са нашественици, но не настоява за борба с тях. Докато хората на Хомейни, макар и не винаги с участието на самия аятолах, прилагат методи, сходни с методите на арабските диктатори, Систани е убеден демократ, вярващ в правото на хората да определят съдбата си. Това обяснява и решението му да подкрепи януарските избори в Ирак, агитирайки шиитите, съставящи повече от 60% от населението в Ирак, да гласуват, като заявява, че това е техен религиозен дълг.
Систани си дава сметка, че неучастието на шиитите в изборите от 1922 г., предизвикано от антисунитската им позиция, ги изважда от политическата игра в Ирак - не само в периода на монархията, но през целия XX век. През 1933 г. сунитският крал Фейсал I пише, че "шиитските улеми нямат никакъв контакт с правителството и понастоящем са настроени срещу него поради това, че сунитските религиозни лидери са притежатели на парични средства и имущество, което те самите не притежават, а завистта сред религиозните групи е добре известна".
По тази причина Систани настоява всеки иракски шиит да гласува. Дори съпругата, чийто мъж забранява да даде гласа си, има право да наруши забраната. През 1922 г. шиитите бойкотират изборите, заявявайки, че те се провеждат в условията на окупация (това, което сунитите правят днес). Но какво получават? Конституция, повлияна от Великобритания - нещо, срещу което шиитите ще се борят с амриканците през 2005 г. Систани приема като свое призвание да не допусне шиитите да изпаднат в нова изолация. Формирането на Ал-Систани като лидер Учителят на Систани, Имам Хоей, умира през 1922 г., като го посочва за свой наследник. Саддам се бои от влиянието на Систани, особено след като шиитските лидери подкрепят инициираното от САЩ въстание през 1991 г. Колкото и да го желае обаче, Саддам Хюсейн не е в състояние да елиминира шиитския водач, тъй като това би довело до гражданска война в Ирак. Току що изтласкван от Кувейт, победен от САЩ, борещ се с въстаниците в Южен Ирак и притискан от санкциите на ООН, Саддам не е готов да рискува собствената си власт, започвайки тотална война срещу шиитите. И все пак той поставя Систани под домашен арест, затваря джамията му и му забранява да проповядва. Духовният водач е в заключение до свалянето на иракския президент през 2003 г. След освобождението си Али ал-Систани започва да възстановява влиянието си не само сред шиитите в Ирак, но и в региона, изпращайки емисари в съседен Иран. Той разпространява учението си и чрез Интернет, основно използвайки страницата си www.sistani.org. Предизвикателствата Въпреки огромната си популярност, Систани се сблъсква с не малко предизвикателства в своята страна. На първо място, много шиити не желаят да сътрудничат с американските сили, помнейки отлично как САЩ са ги поощрили да въстанат срещу Саддам през 1991 г., а след това са ги оставили в ръцете на иракския диктатор, без дори да се опитат да ги защитят.
От друга страна, методът "Ганди", прилаган от Систани, дразни много от младите радикални шиитски лидери. Сред тях е Муктада ас-Садр, водач на Армията на Махди.
Муктада е далеч от религиозния авторитет на Систани. Въпреки това е изключително популярен сред младото и бедно градско население.
Систани не иска да воюва с Муктада ас-Садр. Духовният лидер на иракските шиити е твърдо убеден в своя религиозен авторитет и влияние и се чувства отговорен единствено за Ирак.
През април 2004 г. Муктада започна самостоятелна борба срещу американците в Наджаф. Систани нареди огънят да се прекрати, което и се случи през май. Примирието бе нарушено веднага, след като той замина за Лондон на лечение. Някои заподозряха Али ал-Систани в заговорничество - напускайки Ирак, той предоставял на САЩ възможността да се разправи с Муктада. Чрез отсъствието си сякаш се дистанцирал напълно от младия лидер.
Заминаването на Ал-Систани за Западна Европа, вместо да остане на лечение в Ирак, пък дори в съседните Ливан или Иран, накара някои да затвърдят убеждението си в неговата прозападна позиция. В броя си от 15 август 2004 г. "Сънди Таймс" цитира американския майор Дейвид Холахан, който коментира заминаването на Систани така: "Много хора мислят, че това е зелен светлина за нас да свършим онова, което имаме да правим". Систани бе извън Ирак около три седмици. Върна се в момент, когато сраженията в Наджаф бяха в разгара си. Използвайки големия си авторитет, той отново постигна примирие. Според мнението на Милан Рей, изразено в статията му "Пъзелът на Систани", много млади шиити започват да губят вяра в него, защото според тях е изоставил Муктада да се бие сам срещу САЩ. Някои дори късат портретите му, заявявайки, че духовният водач се е спасил, като е оставил Наджаф на произвола на съдбата. Рей цитира млад иракчанин, който казва: "Систани избяга от Ирак от страх. И тук (Ирак - бел. прев.) има болници, в които може да се лекува. В края на краищата той се оказа страхливец".
Въпреки всичко Систани се намеси в най-добрия момент. Муктада и хората му бяха обкръжени от силите на САЩ; оставени без изход, те можеха само да се предадат. Същевременно американците позволиха на Систани да се намеси, защото си даваха сметка колко неразумно би било да оставят шиитската общност без легитимен водач.
Систани има ясна програма. Той иска демокрация, която да защитава правата на шиитите. Според шиитския лидер на Багдад е необходимо толерантно към исляма правителство, управлявано от политици, които ще се съобразяват с мнението на духовниците. Той възприема себе си като защитник на Ирак, а не като политически кукловод. Систани правилно е разчел историята и е запомнил отлично как, започвайки още от XVI век с османското господство, шиитите са страдали от режими, доминирани от сунитите.
Освен всичко друго, Систани иска шиитите да останат обединени пред лицето на всеки противник - сунити, американци, кюрди и т.н. Днес той има силата да превърне Ирак в демократична държава. Ще е трудно, но всички предпоставки за успех са в ръцете му. Той е далеч по-способен да се справи със ситуацията от доскорошните изгнаници Ахмад Чалаби или Ияд Алауи.
САЩ трябва да приеме Систани много сериозно. Желанието му за сътрудничество е онова, което предотвратява военната интервенция на САЩ в Иран, въпреки ядрената програма на Техеран, действията на шиитската милиция "Хизболла" в Ливан и враждата с Израел.
Ако САЩ по непредпазливост решат да не се съобразят с най-влиятелния шиитски лидер, той би могъл да устрои ад в Плодородния Полумесец. Систани е най-приемливият духовен водач в Ирак и американците трябва да приемат, че неговата визия за демокрация в постсаддамов Ирак е твърде различна от онова, което те самите имат наум.

10.02.2005 г. Asia Times (www.atimes.com) Сами Мубайед
Превел от английски Мирослав Зафиров
Сами Мубайед е преподавател по близкоизточни отношения (с акцент върху сирийската политика) в Американския университет - Бейрут. Публикува статии върху политиката на Дамаск между 1920 и 1946 (по-специално изследва връзката на градските нотабили с френския мандат на управление), както и статии върху прехода на Сирия от демокрация към диктатура(1946-1958). Статията е препечатана от : http://www.kultura.bg/media/my_html/2359/sistani.htm
Снимката на аятолах Систани е от личния архив на Здравко Б. Спасов

Нагоре