Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2023 10:33 - Някога след Сътворението
Автор: sedem Категория: Поезия   
Прочетен: 7559 Коментари: 12 Гласове:
7

Последна промяна: 21.03.2023 10:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
И даже Господ сътвори от всичко 
две по две. 
Красиво, мъдро, 
за живот и устояване. 
Пребъдващо.
Защото е Велик, Добър, Всеблаг!
Особено, когато има пълнота и цялост. 

При мен е друго. 

От очите ми 
следпролетно 
едната птица тъжно отлетя.
В сърцето ми остана да живее лебед единак.
Без езеро...     image



Гласувай:
7



Предишен постинг

1. dobrodan - Правилно, от всичко по две.
21.03.2023 11:16
Две дупки, две топки. Така е.
цитирай
2. sedem - е, за жалост някои драки като теб само
21.03.2023 11:52
толкова виждат
цитирай
3. dobrodan - Написано е добре.
21.03.2023 12:43
Не вярвам господ да ти е държал ръката.
Затова така.
Нали?
цитирай
4. sedem - Кой знае какво ти се е случило, като разочарование,
21.03.2023 19:13
което си приел за лична обида, или колко си се възгордял и взел насериозно, за да си в такъв бунт към Бога, Добродан...

Господ не ми е държал ръката да напиша горния текст. Ако беше Го направил - стихото щеше да е наистина добро и най-вече далеч по-светло и радостно...

цитирай
5. roden - Без езеро е в кал
22.03.2023 13:31
Картинката: много е показателна - силният вятър идва от страната на момиченцето, а не от страната на момченцето.
Стихото: ако любовта е птица, тя пак се връща след прокудилата я зима, ако ще и на едно крило. Стига там да е топло, а не сбогуващ мраз.
За предишните коментари: малко от малко човек трябва да има свян. Поне да не наранява нараненото. "Две дупки, две топки" е за долнопробна кръчма, а не за капеща от сърцето поезия!
цитирай
6. sedem - Разбрицания блог ми изгуби коментарът ти, Роден. :(
22.03.2023 16:48
Ще отговоря по памет:

- Без езеро не е кал, а нищото за лебеда. Не може да е лебедово езеро.Просто суша.
- Няма птица, която да се върне или лети с едно крило. Особено птицата на любовта...
- стори ми се, че усетих някакво осъждане за някакъв мраз... Не мисля, че е така!
- за картинката: всъщност, независимо какво си е въобразявало момиченцето, момченцето се връща на своята си планета, защото е било на нейната временно. Хубаво е, че нейното лице не се вижда
- Благодаря за защитата! :)
цитирай
7. sedem - Оф, тука си е коментарът ти
22.03.2023 16:48
Макар и след 10 минути.
цитирай
8. roden - При мен е друго...
22.03.2023 18:40
Тук и после е много силно! Няколко думи, а трещи от болка. Глупаво ми е да хваля възпроизвеждането в реч на огънатата от страдание душа, ужасно глупаво!, но все пак браво - мъката е чиста! Затова и не понесох пипането й с мазни ръце.
Ще духне и обратен вятър в картинката;)
цитирай
9. sedem - Благодаря!
22.03.2023 20:48
Дали?
:)
цитирай
10. roden - Някога след Сътворението
30.03.2023 15:24
са падали и изгаряли много и още по-много любовни самолети. Но все са излитали нови. Не е толкова важно, че един хартиен самолет се е срутил и пламнал, важното е да се изгради нов, негорящ.
Успех! :)
цитирай
11. sedem - :)
30.03.2023 17:36
Винаги е страшно, когато нещо, касаещо сърцето, душата, любовта, изгаря, Роден.
Самолетите не са това, което са... Например хартията е бивше дърво. Дишащо, пиещо, пеещо, растящо, цъфтящо, вкореняващо се, устояващо на бурите, скътаващо гнезда в пазвата си. Живо. А преди Пергам да изнамерят пергамента :), "хартията" е била бивша кожа, обвивка, плът. Нещо, което е туптяло, топлило, обгръщало, защитавало, тичало, галило, допирало, настръхвало, кървяло. И лишавайки се от живот, е можело да се увековечи чрез онова, с което е била изписвана: карта на съкровище, история, поема, любовно писмо, интрига, чертеж на дом, молитва, завет, рисунка, откритие... или да бъде похабено с драсканица. Друг е въпросът, че драсканицата за един може да е смисъла на живота за друг. Та за мен това любовно самолетче бе всичко. И още си ми е страшно :)
...
Успех на теб!
цитирай
12. roden - Искам само
30.03.2023 21:14
да уточня нещо: самолетчето, било то хартиено, било то пергамено, било то каквото било, е сътворение на момиченцето и момченцето. Ако единият го боли и другият го гори. Но ако единият си мисли, че летящото произлиза от неговите корени, а за другия отрежда само мястото на шумата? Що за любовно самолетче е тогава? Нормално е да падне и пламне.
Простичките рисунки са изключително замислящи. Хубавото при тях е че са вечни. А не като при нас - след малко ще се спусне гумата, ще ни изтрие и на наше място небесен молив ще нарисува нови хора. Нов опит за любов.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sedem
Категория: Тя и той
Прочетен: 80873
Постинги: 60
Коментари: 78
Гласове: 365
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031