Здравко Божидаров Спасов :: ОДИСЕЙ (една любовна балада от 1988 г. на моята група "The Soldiers of Satan Project")

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.03.2012 18:00 - ОДИСЕЙ (една любовна балада от 1988 г. на моята група "The Soldiers of Satan Project")

Автор: deathmetalverses Категория: Поезия

Прочетен: 3015 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 26.03.2012 18:25

Одисей и Пенелопа. Художник на картината и авторски права: Ron Embleton; Изображението e заето от: http://illustrationartgallery.com

ОДИСЕЙ Щом толкоз искаш – Ще приема, Че сме богоравни – Като Одисея, Мило мое цвете: Нека Никога не стават Нашите тела арена С гладиаторски борби; Нека В нашите души Царуват вечно Тези слънчеви одежди – На Разума – без край Или начало, Що бездната е подредил... Недей ми пада на колене, мила – Нито искай този грях от мен; Нека заедно да славословят Нашите дела, тела, крила и песни Извора вълшебен на Вечния живот... Ние не вярваме с тебе – В хазарта На звездните танци И Хороскопа кармичен;
Ние не вярваме с тебе – В парадите пищни На хвърчилата;
И не сме роби – На божествата... Ние не вярваме с тебе
В ‘свръхестествени сили’ - И за нас е всичко земно Обяснимо... Нека вещиците – жълти, черни, бели - Скубят своите коси-сплетни В безсилна злоба; И нека световете ни – разюздани – Потънат в океаните от кръв, Които са изваяли сами От кремъка сърдечен На хиляди Ромеовци и Жулиети – Нека! Богиньо моя, Целуни ме – За успех! ... 17 май 1988 г.
Автор: Здравко Б. Спасов
Публикувано за първи път в стихосбирката
"Философия на Любовта", ИК "Хрикерт" - 1996 г., София

Нагоре