2. zahariada
3. kvg55
4. iw69
5. mt46
6. varg1
7. apollon
8. sekirata
9. planinitenabulgaria
10. rosiela
11. getmans1
12. panazea
13. missana
14. grigorsimov
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. avangardi
6. mt46
7. bojil
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. dobrota
2. metaloobrabotka
3. radostinalassa
4. klklkl
5. hadjito
6. iw69
7. petgrig
8. lamb
9. mimogarcia
10. grigorsimov

Прочетен: 9020 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2011 19:48

Предлагам Ви два примера.
1. За съжаление, не можах да открия в нета варианта на "Тримата братя и златната ябълка" от Ангел Каралийчев ( 1954 г.), който считам за най-пълен /особено в изданието на книгата от 1980 г./. Това е една ОКУЛТНА ПРИКАЗКА, пълна с алегории и метафори. В моите неиздадени "Медитации върху Буда съзнанието" /1998 г./ имам специална лекция, как следва да се тълкуват героите в българския фолклор, където за пример са дадени тази приказка, "Златка - златното момиче", и "Келешът и царската дъщеря". А този вариант е зает от: http://bg.wikibooks.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F_%D0%B8_%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%8F%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B0&printable=yes Художник: Владимир Коренев (илюстрациите му са заети от: biblio.stage.bg/index.php?newsid=3876)

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА
Имало едно време една жена и тя имала трима сина. В градината им растяло чудно красиво ябълково дърво. Всяка година то раждало само по една ябълка, но не каква да е, а златна. Само че в нощта, когато ябълката узрявала долитала една хала, откъсвала златната ябълка и я отнасяла със себе си.Една година като дошло време ябълката да узрее, най-големият син рекъл на майка си:
- Мале, ще отида да вардя ябълката. Дай ми нож и орехи, та да не заспя. Седнал най-големият син под ябълката и захванал да троши орехи. Изневиделица задухал силен вятър, дърветата се превили доземи. Тъмен облак закрил звездите, а от него се спуснала халата, грабнала златната ябълка и докато големият син се усети, отлетяла. На другата година средният син казал на майка си:
- Мале, отивам да вардя ябълката. Дай ми нож и орехи, та да не заспя, че да тръгвам. И той седнал под ябълката. И той се улисал да троши орехи и да ги яде. Така и не разбрал как халата отнесла златната ябълка. На третата година най-малкият син рекъл:
- Мале, този път аз ще вардя ябълката. Дай ми ножа! Той се качил на дървото, седнал между листата близо до ябълката и зачакал. Към полунощ се дочуло бучене, въздухът затреперил и халата се стрелнала към златната ябълка. Тогава най-малкият брат изскочил от скривалището си и с нож в ръка се хвърлил срещу чудовището. Започнала се борба на живот и смърт, земята затреперила. Най-малкият син се биел юнашки, хвърлял се безстрашно върху халата, но не успял да я убие. Най-накрая и нанесъл силен удар с ножа, тя изревала от болка, плеснала с криле, с мъка се вдигнала към облаците и отлетяла. Най-малкият син откъснал златната ябълка и я отнесъл на майка си.
В това време по-големите братя спели такъв дълбок сън, че едва ги събудил, за да тръгнат да търсят ранената хала. Следите от кръвта водели до една дупка, толкова тъмна и дълбока, че дъното и не се виждало. Най-големият син се писал най-голям юнак и поискал него да спуснат в дупката. Вързали го с едно въже през кръста, спуснали го, но когато стигнал до средата, той се изплашил и заклатил силно въжето - да го изтеглят. След него и средният брат се спуснал, но и той се изплашил, и него изтеглили. Най-после дошъл ред и на най-малкия. Той казал:
- Сега аз ще сляза долу. Поклатя ли въжето един път - спускайте ме. Поклатя ли два пъти - ще трябва да ме изтеглите. Братята го вързали и започнали да го спускат. Спускали го, спускали го, най-после той слязъл на дъното.Повървял малко и скоро стигнал двореца на халата. В градината пред двореца седели три девойки. Двете играели със златни ябълки, а третата - най-малката и най-хубавата си нямала златна ябълка, а най обикновена.
- Девойки, пуснете ме да вляза! - викнал момъкът.
- Върни се назад, юначе! - изплашила се най-малката от красавиците.
- Ако те види халата, ще те изяде, толкова е разярена. Неотдавна отиде да ми донесе златна ябълка, но се върна цялата обляна в кръв. Бягай, докато не те е усетила!
Момъкът не я послушал, прескочил оградата на градината, влязъл в двореца и след малко оттам се дочул страховит рев. Това била халата, която най-малкият брат доубил. След това той освободил девойките, които били пленени принцеси и ги отвел до въжето в дъното на дупката. Вързал първата принцеса и дръпнал въжето два пъти. Братята изтеглили девойката. Вързал средната - изтеглили и нея. Останала най-малката и най-хубавата. Момъкът и рекъл:
- Като те изтеглят и видят колко си хубава, братята ми ще се скарат за тебе и няма да искат да ме изтеглят. Ако пък аз изляза най-напред, а след това изтеглим тебе, нещо може да ти се случи, а аз няма да мога да ти се притека на помощ. Затова ти ще се качиш по-напред, а ако ме обичат, братята ми ще извадят и мен. Ако ли пък не - все някак ще се оправя. Девойката рекла:
- Вземи този пръстен. Давам ти го защото ми харесваш. Ако горе се скарат за мене, аз ще кажа, че ще се омъжа за този, който ми направи дрехи самородни. А такива дрехи може да ми даде само човекът, в който е този пръстен. Ако братята ти не те изтеглят, ти ще постоиш още малко тук, после земята ще се отвори и ти ще паднеш още по-надолу. Там има два овена - бял и черен. Паднеш ли върху черния, той ще те отнесе на долната земя. Паднеш ли на белия, той ще те изнесе на белия свят.
В това време братята започнали да теглят въжето и момъкът се сбогувал с девойката. После зачакал да спуснат въжето и за него, но напразно. Тогава земята се разтворила, най-малкият брат пропаднал и възседнал черния овен. Той го понесъл още по-надолу, към долната земя, хвърлил го там и изчезнал. Клетият момък тръгнал накъдето му видят очите. Скоро стигнал до една къщурка накрая на един голям град. В къщурката живеела бабичка, която никого си нямала и го взела да преспи при нея. За вечеря бабичката почнала да меси хляб, но вместо вода, месела го със сълзи:
- Защо плачеш, бабо? Защо месиш хляба със сълзите си? - свило се сърцето на добрия момък.
- Как да не плача, сине. Змей-суховей се е заселил наоколо, не ни дава вода да си налеем, ако не му дадем да изяде някое момиче. Аз имах шест дъщери. Давах, давах - издавах се, нито една не ми остана. Змеят вече цяла година не е пускал водата. Днес царят изпрати дъщеря си - да я глътне змеят, да се насити, да отвори реките. Утре ще имаме вода.
- Като чул това, момъкът скочил, разпитал бабата къде царската дъщеря чака змея и хукнал натам.
Стигнал точно когато змеят се спускал към вързаната за едно дърво царкиня. Като видяло най-малкия брат, страшилището изревало грозно и трите му глави избълвали огнени пламъци. Момъкът не трепнал, с един удар отсякъл и трите глави. Змеят издъхнал и в същия миг всички реки, извори, потоци и чешми в царството рукнали буйно. Когато царската дъщеря се върнала жива и здрава в двореца заедно със своя спасител, царят не повярвал на очите си:
- Кажи какво искаш, юначе? Ако искаш давам ти цялото си царство!
- Не искам нищо на този свят, царю! - отговорил най-малкият брат.
- Искам да изляза на нашата земя. Замислил се царят:
- Това не е по силите ми. Но ако се намери някой, който може да те изнесе, аз ще дам всичко, каквото потрябва.
Тогава един от царските съветници излязъл напред и казал:
- Царю честити, знам, че има един орел на триста години. Той може да направи това, но сега се съблича - перата сменя, перушина хвърля. Нека го питаме - той е стар и се е изкачвал и друг път на горната земя. Викнали орела и царят го попитал:
- Можеш ли да изнесеш този човек пет земи нагоре?
- Изнасям го - рекъл орелът - но сега се събличам.
- Гол съм, та не мога сега.
- А кога ще се облечеш пак?
- Ще се облека, когато изхраните две родени днес биволчета. Като пораснат, заколете ги, нарежете месото им на парчета. След това напълнете едната кожа с месото, а другата с вода. Направете една клетка, завържете я с железни вериги и сложете вътре кожите. Тогава ме извикайте - аз ще съм се облякъл.
Царят наредил да направят каквото орелът поискал. Когато всичко било готово, той долетял.
- Влез в клетката - рекла птицата на най-малкия брат. - Аз ще те понеса нагоре. Като кажа "га", ще ми даваш месо. Кажа ли "пиу", ще ми даваш вода. Литнал орелът и понесъл юнака. Кажел ли "га", юнакът му давал месо, кажел ли "пиу" - давал му вода. Но приготвеното месо не стигнало и момъкът тихо мълком започнал да реже от нозете си. Най - сетне стигнали горната земя.
- Хайде, юначе, ставай и тръгвай! Вече си у дома! - Не мога да ходя. Рязах месо от нозете си - да те храня, докато стигнем. Тогава орелът погалил краката на момъка с перата на крилете си, те оздравели и той скочил и се запътил към къщи. А там братята му още се карали за най-малката девойка. Като видяла момъка тя се зарадвала и рекла:
- Искам дрехи самотворни. Който ми ги даде, него ще взема! Сетил се най-малкият брат за пръстена, погладил го и тутакси се появили дрехи самотворни и засияли с чудна хубост. После вдигнали сватба и три дни и три нощи се веселили под клоните на ябълката. А тя и до ден днешен, когато дойде времето, всяка година ражда по една златна ябълка.
2. "КОЛЕГА" на ЪПСУРТ..., за някои е пример за СЛОВОБЛУДСТВО, но други тук виждат и ПОЕЗИЯ..., и много НЕУДОБНИ ИСТИНИ, изказани на глас..... Прочее, сексуалната революция от 60-70 г. на миналия век ОСВОБОДИ европейците /специално Скандинавието/ и американците да говорят открито за СЕКСА /= "пол", в лат. ез./, а ние все още считаме думите за "СЕКС" - ЕБА, ЕБАНЕ, за ПЕНИС - ХУЙ, КУР.., или ВАГИНА - в БГ - ПУТКА .., за М Р Ъ С Н И... Защо в РъБъ под "сексуална революция" се разбира тоталната пропаганда на ХОМОСЕКСУАЛИЗМА във властта и културата?!
Модерна Европа се състои от цивилизации, които се намират на светлинни години една от друга....
Жълти зъбки и нерви лабави,
не гепи кабели, гепи кабари
Като стрида в маршрутките,
аз съм сам в държавата на проститутките.
Колега, помниш ли на стената любим портрет?
Нямаше го още “24 часа”,
немаше ни GSM-и, ни интернет,
Азис беше само Васко Педераса.
Немаше ги още бандеролите,
немаше я и кръвта в сополите.
Цените беха още идеални (ооо)
Ъпсурт не беха толко комерсиални.
Сега амортисьорът ти тропа,
говориш ми за залеза на хип-хоп-а.
Виде ми се, колега, че си паднал по гръб,
от коза съм станал малко тъп.
За тия години отидоха 4 декара,
мениджъра ни тръгна да вика лекара.
Викам, господин продуцент, дай ми пара,
искам турне като на Ку-Ку Бенд.
Дай ми един от ония партийни куфари,
да купа на пет путки мини купъри.
Портмонето ми е да е претъпкано, вместо кухо.
Дошъл съм за нещо сухо.
(x2):
Найш кво, аре само да не ме занимааш.
Дедо Господ май нема да ми прости.
Дай ми всичката пара на света, колега.
(не ме занимавай с глупости бе)
тоя ми опява като поп
(е, т’ва ващо не е точно хип-хоп)
извинявай, шефче,
помна времето когато джойнта беше левче,
а ти не беше толкова отворен.
Ше ти еба майката, глупак!
Аз съм кандидат-премиер.
Другия път ше ме изберат
и милиони микроби ше умрат.
А до тогава как да си гледам кефа бе?
И ти и аз знаеме кои са шефове.
Некои клюки са от рошави путки.
Некои куки май са много лоши мутри.
Марихуаната лети е крастата,
дай ми некой лев за бензин на Астрата.
В момента и ти си като всички – бит пес.
(в Парламента да лапаш пишки е бизнес)
Нали ги видех – общественици,
некои курви направиха много пари.
Оставам, ама ми се заминава,
за слава – не ми се занимава.
Батенце, ядеме чинки, сойки,
нема кинти – деба тия mp3-и.
Нещастник, седи дома, чети “Шок”.
Кажи ми шубе ли те е бе, мишок.
(България не ме обича, а аз съм ебати пича)
(шшшш)
(да ти еба майката)
(x2):
Найш кво, аре само да не ме занимааш.
Дедо Господ май нема да ми прости.
Дай ми всичката пара на света, колега.
(не ме занимавай с глупости бе)
Права мръсни песни, ама не ги въртите.
Почвам да пея за луната и звездите.
“една луна наеба звездата” –
грешка на езика, нов съм в занаята.
Господим Министър, напиши ми факс.
Миришеш ми на старие ми Air Max.
(мое ли ти зема едно интервю)
я, ми дъхни!
Венаа ходи си земи некви дъвки!
Твоята жена е мойта порно гордост.
(Някой трябва да поеме политическата отговорност!)
Батко, дали да ти не серем на устенцата.
На жена ти правим синки по коленцата.
Тя обаче погледна в твоята чиния,
затова остана само в моята чикия.
(Искам да ида в парламентаа!)
Иди! – никога нема да имаш хемороиди.
Господин депутата гледа девствено,
естествено не шмърка нищо евтино.
Селото се оказа тъкмо в града.
Белото им показа, тъмната страна.
Дали ви правя нещо като песнички пея
и ви ям трохите за да оцелея.
Боже, давай нагоре и нека е грях –
Искам некой ден да сера на тях!
(x2):
Найш кво, аре само да не ме занимааш.
Дедо Господ май нема да ми прости.
Дай ми всичката пара на света, колега.
(не ме занимавай с глупости бе)
Няям време!
Кислородната вода е най-универсалното &q...
НАРОДЕН ЛЕЧИТЕЛ - АКАДЕМИК, КОЙТО МОЖЕ Д...
БЪЛГАРСКА НАРОДНА САКРАЛНА ПРИКАЗКА...
ЗА ПОЗДРАВ КЪМ НАС!!! БЛАГОДАРЯ ИСКРЕНО!
ВРЕМЕ Е ДА ЗАПОЧНЕМ ДА ЧЕТЕМ БУКВИТЕ И СЛОВОТО
ЗАЕДНО СЪС СКРИТОТО ЗНАНИЕ В ТЯХ... ОТДАВНА Е ВРЕМЕ!
ХУБАВА И МЪДРА ВЕЧЕР, ЗДРАВКО :)
Хубав избор за българска народна приказка!
Неприлично е да правиш това, за което се пее, а не - да го казваш!
Честит празник!:))
Лека седмица!
25.05.2011 21:06
Това е светлината, която ни осмисля като същества дарени с разум!
Много интересен поздрав си ни избрал!
Благодаря ти за него!
И дано мъдростта да побеждава, за да е радостта повече от тъгата!
Вдъхновени майски дни за теб!

2. бр. 1 списание "МОДЕРНИ АПОКРИФИ",3 март 2011 г.
3. ТРИСКЕЛИОНЪТ на РУДРА (SHIVA`S TRISKELION) The BEST BG death metal poetry, Jack B. Salvador, 2012
4. Инженерите, създали "летящите чинии" на ТРЕТИЯ РАЙХ (документален, "Дискавъри сайънс")
5. Космодрум за немски "летящи чинии", разсекретен край Баренцово море (видео)