Аз не мога - да обичам..,                                        На лейди Ан
като червей земен -
ябълка нагнила...

Защото Обичта предлага
загуба на нещо съкровено,
което търсиш все..,
и няма да откриеш - скоро..

Докато аз съм те открил -
и чакам търпеливо знак..,
да те даря с Любов
божествено красива,
в беседката за чаен ритуал,
под кипариса, който носи
още наште имена -
върху гърдите си...

Но ти не възприемаш правилата,
на таз игра, без правила -
за нощни пеперуди..,
или гласовити сови...

Ти не можеш
слънцето да спреш с ръка,
нито кръговрата на живота -
но за тебе съм готов дори
на тез съмнителни "геройства" -
с риск да изгоря съвсем..;

Любят моите гърди горещо..,
не понасят гнилостна мая -
но под розовата твоя плът
откривам.., стълбище към ада -
каменна душа....

Сигурно съм се излъгал
в твоите очи..,
не съм добър математик..;
И сигурно е много трудно
да повярваш ти..,
че съм те изваял
във съня на своите мечти...

Не бягай, моля те - забравяш,
че е вечна Мисълта.., и ние
ще се срещаме отново -
в този или други светове..,
събирани от силата и разума
на Любовта - от нас зависи само,
дали животът ни ще е красив!...

22 април 1987 г.