Животът ме събра..,

Със ненормалници..,

И аз.., ‘пропуших’ –

Покрай тях..,

И пекинезите..,

Които лаят си..,

От страх..,

Че дребни са –

 

Но не ‘трева’..,

Но не ‘трева’ –

За бога! –

Де да бях ..,

Подпалил се

И изгорял..,

Сред облаците

На  индийския коноп...

 

Това.., навярно..,

Е проклятие..,

За греховете.,

На предците..,

Които някой..,

Трябва да плати –

 

Започнах..,

Аз да си говоря..,

Със сенките

На глас..,

С умората..,

И тези стари къщи

Край морето..,

И започнах

Да си вярвам..,

Сам...

 

А всъщност..,

Исках нещо..,

Много просто..,

От живота –

Да се науча..,

Да броя..,

Звезди..,.

И минзухари...

 

 

И своите..,

Комплекси..,

Да избивам –

Със триножник

И палитра..,

Или

Неперовото..,

Число –

На кръстопът…

 

22 окт. 2010

Не мисля, че си се отказал да се учиш да броиш звезди и минзухари!
Най-простите, но най-истинските уроци на живота.
Те са тези, които ни освобождават от комплексите.
И дишаме свободно...
И красотата на Вселената откриваме...
И любовта й ни поглъща...
И преобразява!
Прочетох с вълнение!
Благодаря!
Чудесен си!