ДАНАЯ          На Д. Мичева.., ‘момичето с полтъргайста’ Кики От Пловдив – първата ми Голяма ЛЮБОВ   Любовта.., е като болест.., моето момиче – Недостатъците на партньора.., който си избрал.., Ти не забелязваш - в пристъпа на ревност И замайване.., но ги възхваляваш.., Редом със измамна ‘добродетел’...   Зная.., ще е някак си.., изкуствено.., Да ти говоря за ‘любов’.., ‘сълзи’ и ‘щастие’.., На твоите години във съня лъчист... Ще бъде.., непростимо.., да тревожа Твоите мечти красиви.., на девица – С приказки.., за вещици.., и демони...   Но искам да съм искрен с тебе.., малка – Като с никой друг човек на таз" земя... Не ме винщ.., че съм ‘прибързал’.., Ни наричай ме.., ‘циник’ – не съм! – Нямам за къде да бързам.., толкоз Рано.., нито пък съм ‘кукловод’...   Обичта ми няма нищо общо С радостта на червей земен.., Златна ябълка открил.., Мое куклено момиче – Аз.., просто.., те обичам.., И това ми стига – засега!   Един приятелски съвет: Винаги държщ в ръцете свои коз.., Когато някой се домогва безпрепятствено.., До Извора на твойте тайни.., и  видения.., С неистово желание – да пие с чаша, кана или длани Мръсни – от насладите на Младостта могъща..., Винаги бъди.., ‘с едно на ум’.., Когато някой.., прави ти.., подаръци!...   Ти виждаш: Времето е прекалено кратко.., За да се радваме на себе си.., сега – И кърпата на Есента изтрива безпощадно Плажа тих на твойте розови мечти... Стопяват се като миражи във пустиня.., Огнените дири на Мустанга и Ездача.., За общение с които си проляла.., Толкова сълзи – от детските игри насам...   Твоите коси.., със дъх на кестен.., твоите очи – Две бистри.., сладководни езера.., Твоите ръце., тъй нежни са и сръчни.., и вълшебни – Като полъха животворящ на пролетният бриз.., И  босите крачета.., на кошута дива.., Която се таи в ръжта – Ах.., колко съм нищожен.., да се изразявам.., Съзрял за миг твоята.., жестока.., красота!...   Но имам чувството.., че вече всичко – За космичната Любов.., Или домогването на плътта.., Е казано – от гений.., и мислители – Ще бъде само пошлост.., ако го повтарям...   За теб ми разреши – да мисля.., Да чакам.., вярвам.., и да се надявам – Надежда жива остави.., във моето сърце.., Да се спасявам.., Кога животът срещу мен въстане – Не ме убивай.., с гордостта си.., Или.., безизразно.., мълчание...   Щом жив съм.., и за тебе мисля – Ще сложа край на всеки.., ‘катаклизъм’: - Повикай ме! – Ще чуя твоят писък.., Когато падаш.., в пропастта...!   Годините.., ще се изнижат.., неусетно – Ще бъдеш.., някога.., жена... Тогава.., моля те.., съди ме – не сега! – Тогава ‘глупостта’ прости ми.., И реши – дали си заслужава.., Твоят Извор свят да осветли – С покана за въздигане.., Моят път.., към Вечността...   Не зная.., дали са ‘глупаци’.., Жулиета и Ромео – Те просто не са моят тип! – Аз бих желал да бъдем двама.., Като Ева и Адам.., изгонени от Рая.., Които го възвръщат.., на Земята.., И умират – от предателски кин жал!   Аз искам да си моя господарка – Тази мисъл.., да ми заповядваш.., Нима не те изпълва с плам и нови сили? – Зная.., че не съм красив.., и може би Те отвращава всяка моя дума на колине.., Когато съм пред твоят стан – Но що да сторя аз?! – Научи се да четеш.., в душите! –   Ако мислиш.., че красавците cа идеални..,
To по-добре светът да беше нямо кино; Колко ли сърца са те раздрали – В своят безпорядъчен разврат?!   Аз казах всичко: Просто те обичам.., И това ми стига – засега!   Един приятелски съвет: Мислих си.., че Обичта е още жива.., В този свят перверзен.., и вонящ на кандила; Да знаеш само.., колко са ме лъгали.., Всякакви.., ‘госптжи’.., ни-омъжени.., или ‘госпожици’.., извадили ‘голям късмет’ – Във свойто глупаво мъдруване – Кого да изберат.., според портфейла.., Когато никой.., вече.., ги не ще!...   Няма обич в тез.., обречени сърца.., Вилнеят само дребни интереси... И винаги са.., ‘не-доволни’.., Винаги – ‘изгарящи от страст’.., Със ‘нов любим’.., и ‘нов живот’ – Които се повтарят като малък ад...   Не знаят те – какво е Щастие.., И ластовичите гнезда рушат – Когато се опитва То.., Да види Вечността – С очите на дете...   Нима желаеш ти.., от днес нататък.., Да бъдеш мъничка убийца – Вярата на ближният в човека Зачерквайки със кръст голям – Илщ мастилено петно?!   Любовта е като болест.., моето момиче... Прощавай.., ако съм те наранил неволно.., С огънят.., на грапавия си език – Опитвам се да бъда искрен с тебе.., малка.., Като с никой друг човек.., на таз Земя!   Аз просто те обичам – И това ми стига.., засега...   - Д А Н А Я !!!   12 окт. 1992 г.

Харесах!

Благодаря ти за отзива, Бизкочо.., но най-хубавата ми любовна лирика е писана преди доста години..., за съжаление. Имам над 20 стихоплетства.., които останаха у обектите на чувствата ми..., предимно представителки на зодията Козирог..., дано не те засегна на зодия! И сега малко ще ми е неудобно да си искам обратно творбите от тях.., за да ги публикувам тук..., Не мога да разбера жените - защо ми запазиха стиховете, които съм им посветил, макар и да не отвръшаха на чувствата ми тогава? Всичко най-хубаво! А, пардон - ДЕД МЕТЪЛЪТ.., писан за моята група.., преди 20 г.,както и този -от 2008/март2010 - е началото на този блог. Споделям.., ако все пак те заинтересува БГ ДЕД МЕТЪЛ - що е то и има ли почва у нас?! С приятелски чувства - Джак Б. Спасов

Даа,убийствено - добро1
С поздрав!

за удоволствието, което изпитах, докато четях стиха ти...той приказка ми се видя:)
къде ли не ме отнесе......Много хубаво пишеш...Прекрасно.....И...прав си ..стига, това, че обичаме.......:)

Поздрави!

Оригинално. Поздрав.

Общуват ли си още?

Видя ми се зарадено с огромна емоция ,доста напористо във внушението си.....
Силно!
Поздрав и от мен!

Имаше още един случай - в Пордим, с друго момиче, в края на 80-те г. на 20 век, чийто баща също беше бивш военен с гражданска специалност във високите технологии, като бащата на Диди. И - нещо много интересно! - и двамата по едно и също време са ходили на едно и също място на специализация в СССР..., в едно 'закрито градче'.., където са участвали доброволно в някакви психотронични научни експерименти... "Веселото духче" правеше бели само 3 години..., след това изчезна окончателно. Но тогава беше епохата на екстрасенсите.., и много от тях се увъртаха там.., за да се свържат с 'извънземните' или 'висшите сили'.., и покрай Диди опознах доста от тези 'лечители с космическа енергия' като абсолютни шарлатани и мошеници..., няма да назовавам имена, че тези людоеди са се научили и нови номера, с които стоят под кожата на някои властници.., и могат да ме осъдят за клевета. Е, и аз мога да ви науча като проф. Б. Золотов, да си '--отворите 'третото' око и да променяте полярностите на чакрите си.., както и потоците 'жизнена енегия' между тях, или ида и пингала по канала сушумна.., и то абсолютно безплатно.., само че това ще ви донесе повече вреда, а ползата ще е ефимерна.... Мутациите са винаги вредни и никога не носят полза на поколението, ако случайно се предадат по наследство - това е забелязано още от чешкият монах Грегор Мендел.., и се признава от заклетите дарвинисти. Самият Дарвин изтъква като основна слабост на теорията си, че не съществува /такъв и до днес не е открит!/ преходен вид между цветоносните и нецветоносните растения. Или въпросът - материя или съзнание,кое е първично - се поставя така: пчелата, която трябва да опрашва цветоносните или цветоносните са преди пчелата? Прочее.., малко се отплеснах. Диди беше дете само на 12.., а аз на 17.., така че беше напълно естествено нищо да не излезе между нас. После тя завърши английската гимназия в Пловдив и АУБ в Бл-град. Не сме се виждали от слънчевото затъмнение 1999....

Благодаря много! Интересно!