1. Въ Начало.., бьше Богъ.., ВСЕЛЕННА – Богътъ СЛОВО С А Б А О Θ Ъ.., Любовь и Мждрость.., Истина-Животъ.., И Справьдливость-Добродьтель –   Всьсиленъ, Всьможещъ, Всьвеченъ.., Единственъ господаръ на БЕЗДНАТА.., Затворенъ въ Себе Си.., Самичъкъ – Срьдъ спиралните сили и вихри.., На Разума Висшъ.., Като клонче маслина – Въ пирамидаленъ КРИСТАЛЪ...   И нямаше нищо във Пустошта.., Нямаше болка.., и нямаше радост.., Нямаше сълзи.., и нямаше смях – Даже надежда.., и хипотези.., За БЪДНИЯТ СВЯТ!   Но ето, Бог се умори – да медитира безконечно.., Върху глъбините.., съвършени безпределно.., На своята Върховна Личност или ЧИСТОТА... И – да си почине Той.., реши – Като създаде.., Земята: Един Нов свят, на ЛЮБОВТА.., От своята хилядолистна ЧАКРА - Където ще се въплъщава сам.., Във всеки атом, кварк и неутрино.., Или ‘черна дупка’.., На своите безчет тела нетленни – Ментални, чувствени, духовни.., Ограничавайки се самоволно.., До ‘нескромната’.., човешка личност – Призовавана периодично.., От фоттните на Дỳха ИСТИЙ СВЯТ – Някога.., да се роди ИЗНОВО.., Смислено.., и доброволно – Като ТВОРЕЦ на Цялостта.., По ‘вътрешният път’ – Бидийки ‘съзидателен участник’.., Във разумният обмен.., На мисъл-форми.., Навсякъде из Вечността: ИГРА.., наречена.., ЖИВОТ!   Тогава рьче Богъ: - Да бжде день! – И бь.., ВИДЕЛИНА-ЖИВОТЪ-ИСКУСТВО...   После сътвори.., като шега.., като закачка нежна.., От негатива свеж.., на холограмната си Памет.., Небето и Земята.., планети и звезди, реки и езера, Вулкани.., материци.., планини.., и бисерни блата – Всяка твар хвърчаща.., и всяка гад пълзяща.., От видимият и невидим свят – В ПОНТИУС ПИЛЕТТУМ.., И се умори.., и легна.., ТОЙ – да си почине.., Под дърво.., наречено ‘боддхи’...   Тогава сянка.., някаква., космата.., Из пазвата на ЯХВЕ изпълзя – И своите ръце омаслени пресегна.., Към скрижалите.., ‘Свещени правдини’.., На Вечният Живот – И тлъста глътчица отпи.., От билката Амрита..; После щастие такова връхлетя ГО.., На вълни светлинни.., Че биди заставен – прико сили.., В ближният поток да се огледа – И възкликне.., Със неописуема възхита: - Господи! – Какво красиво.., Същество.., създал си.., И не мога да повярвам.., Още.., че това съм АЗ!...   И от онзи миг.., нататък.., Времето започна да тече – И от този миг.., насетне.., Онзи Дух Първичен, СВЕТЪЛ.., Взе да се смалява бавно – И да помътнява...   Ала.., преди да свърши тази поразия.., Роденият от ЯХВЕ Херувим – Да Просвещава.., чрез.., ВИДЕЛИНА.., НЕ-СРЪЧНИТЕ творения.., Успя – да закопае ловко.., в рохката земя.., С болести.., скалщ.., и грижи.., /светло/сенки..,, Ужаси.., войни, разврат.., и био-рецидиви.., Мародерски.., ЗНАНИЕТО ВИСШЕ.., За Живота Вечен – и Скръбта.., За ‘Добро’ и ‘зло’.., Чо+Вещ+Ин+А – И ЛЮБОВЬТА – като градивна сила.., Що призвана е да разрушава.., Крепостите от Себичност.., В мозъка на късогледи ‘мъдреци’...   Тогава Бог.., над махмурлука надделял.., За първи път намеси се във земните дела – И сянката своя космата запрати.., По долни гащи само.., с кирка и мотика.., Да подсмърча и разплита.., В снеговете вечни на СИБИР – Възлите Гордиеви.., които.., Връхлитаха света – злояд и млад.., И депресиран.., Като оси – на пчелна пита...   И.., понеже още беше.., САМ – На Духовното поле.., По Разум и Размщсъл самостоен – Човеците създаде ТОЙ.., Като МЪЖ.., като ЖЕНА – От двойните.., спирални ВИХРИ.., На вибриращи.., поредици.., ЧИСЛА.., ОБРАЗ и подобие на ВЕЧНОСТТА...   И Пътеводна ЗВЕЗДА им Той подари...   Ала Жената.., трябваше.., да ражда – И не се откри.., звяр достоен.., Който да я заплоди – по сатанински! – Освен онази твар презряна.., Пълзяща още по корем в прахта.., Която меча си светлинен.., Захвърли при скалите – Наричана ЗМИЯ.., или САМЕХЪ...   И ето.., роди се ОТРОКЪТЪ.., Но не благословия блесна.., Във очите на ревнивият Творьцъ – И със плесници.., Човеците трима Той гневно дари...   Така се размноижиха.., божествата – Виракоча.., Шива.., Брахма..,Кришна.., Дионисий.., Аполон.., и Зевс.., Ищар.., Молох.., Баал.., Один и Фрея.., Сакия Муни.., Иисус.., Аллах – И БАФОМЕΘЪ...,   А после бе РЕДЪТ.., На Вавилонските стихии..., Пред чиято мътна сила.., Беше лист хартия.., Ахилесовият ЩИТ – Така се появи.., и култът безобразен.., Към измислената.., ‘смърт’....      16     ноември 1988 г.  

ИГРА.., наречена.., ЖИВОТ!
И аз често си казвам ...Животът е игра...:)

ИГРА.., наречена.., ЖИВОТ!
И аз често си казвам ...Животът е игра...:)

Благодаря ти за коментара, аниан!
Просто развивам една мисъл на Шекспир...

Имай предвид, че произведенията, на които държа, са първите ми постинги в този блог - от периода септ.2008-юни 2010. А сега публикувам стари текстове, от "Философия на Любовта", "Психоанализа на Вечното" и "Дневника на Архитекта". Ако имаш време, хвърли им едно око... Те са по-масонски.., и 'дед' или 'готик метъл'. Лошото е, че няма никога да мога да запиша поне 1 песен в студио.... Здравко