БОГОРОДИЦЕ / ШУТ / АРХИТЕКТЪТ

                           От цикъла “Богомилски мотиви” 1. Аз зная, че нищо за тебе не знача, Сантиссима миа – Графиньо, принцесо, кралице.., Богиньо ревнива и разпиляна На мойта младежка, пламтяща душа:   Гаври се свободно със сълзите мои – Ангели бели и безразсъдни прошения.., Със безконечните дарове в Храма.., От залъка мой без скръб заделени – Кралице жестока на южният вятър.., На дъждовете.., войната и мъдростта...   Аз зная, че нищо за тебе не знача, Сантиссима миа – Графиньо, принцесо, кралице.., Богиньо ранима – и заслепена робиньо На моята жива.., младежка душа:   Красивият шут е за тебе играчка От порцелан.., беззъбо джудже и плашило.., Нерез оскопен.., и Арлекин – Изпод дебелите слоеве сажди сценични грим.., Чието.., ‘безкрайно нахалство’ –  ЯСНО да вижда.., казва на глас.., ‘Неудобните истини’ – За вчера.., и утре.., и днес.., Палачът придворен редовно заплаща С ритници опасни и бич ужасен....   2. Напразно учих.., сякаш.., толкова езици чужди.., Науки съвършени – и ‘бойните изкуства’.., Посветени на Сърцето; Напразно разреших и тази.., ‘простичка задача’ – За квадратура на КРЪГА.., когато няма.., ‘Работа почтена’ в този свят – От живи мъртъвци.., За Воините верни.., на Честта и Любовта...   Но.., във непристъпните зандани.., Няма да изгния аз – На таз ‘доматена монархия’.., Където Кралят крачи– гол.., И с два пищова на тумбака – Около ‘Новият Йерусалимски храм’.., Във чийто двор овцете се броят на есен – А дамите придворни.., ръкопляскат.., Настървено – ‘срамежливо скрити’.., Иззад кикота на своите японски ветрила – Щом ‘мъжеството’ Му се прояви.., Като ГЕРОЙ.., случайно....   “Животът е ИГРА.., Животът е.., ТЕАТЪР на АБСУРДА.., Където всички земни люде.., Са статисти и актьори.., И пиротехници...” – Това го знаят.., ‘Техни Католически Величества’ – И, без да се издават пред народа, Чуват и ценят високо Съветите на своят ШУТ презрян – Когато ‘верните велможи’ крият В пясъка перуките си нежни.., Подобно щрауси.., усетили Поредният пустинен щорм.., На ЛУДОСТТА...   А без сълзите на Смешника.., Щеше ли да е красив светът – И пълен с песни за Любов.., Мечти.., дихание – Ухание на лотоси и диви орхидеи.., И щеше ли Дъгата да е Спретната и чиста.., А небето синьо – огнено море От звуци и рапсодий съвършени.., Щеше ли да бъде Слънцето Пастир мечтан.., за всички тези Танцуващи кервани от скорци И облаците сини?!   Да бъдеш ШУТ.., се иска РАЗУМ.., И търпение.., на Господ Бог!   3. Аз зная, че нищо за тебе не знача, Сантиссима миа – но, позволи ми, Редом със тебе да крача по булеварда От жълти листа – към Гилотина.., Със свито сърце, от хорска нелепа омраза, И суеверни кълнения...   Аз зная, че нищо за тебе не знача, Сантиссима миа – богиньо на мойте Кошмарни идеи.., видения, Сънища трезви.., и дни разпилени – Кралице на моите пъпки младежки.., И главоболия – но, позволи ми, До тебе да крача.., по Острието Ръждиво към Гилотина.., Да нарисувам.., по памет.., Отново..,“Голата Маха” – Да те обичам.., и любя.., и славя.., Да споменавам Твоето име.., В свойте интимни молитви...   4. ... А АЗ не ги мразя – нали ги изваях Със Любовта Си от морската пяна – И от калта на Своето тяло нетленно.., А после възлюбих Човека.., Свободен по ДОУХЪ – И ВОЛЯ му дадох.., Да бъде микротворец на блага.., За всеобщото Цяло и ИДЕАЛ..; И роли му дадох.., що сам да избира.., Докато ‘отвъд’ е – За да играе.., със Радост.., ни-лицемерна – Върху Голямата сцена.., Синя планета...   Ала светът на позна Ме.., Когато низлизах в плътта.., Като ЛИЧНОСТ – за да възвщсям ИСКРЯЩИ души към Вечният остров на Рая – ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА вселена...   Светът не позна Ме.., Когато говорех на милионите ИСТИНИ ВЕЧНИ – Природни закони.., Бидейки в различни тела.., На разни езици., в различни Културни епохи: - Да се избавят от кървави разпри и смърт илюзорна, От плътското робство на слепите свои ‘Пастири’ /пигмеи!/ духовни – Като погледнат самички.., Без преводач – В очите сурови и справедливи Върховният РА+АЗ+УМ На Виделината-Изкуство- Живот.., И с празни стомаси и чисти сърца Се възрадват На своето БОГОСИНОВСТВО – Бидийки отново ГРАЖДАНИ.., трезви и отговорни, На универсалният РИТЪМ и РЕД...   Своето ‘Царство небесно’, Чиито КЛЮЧОВЕ таят се в човека – Ей+Ги+Пет, Йерусалим и АС+Сирия.., Светът не пожела да разпознае – Чрез Огън, и Доухъ, и Вода.., Светът.., що бщде направен.., От кондензирани капчици Звездна роса.., и млечни кристали – От МоятаТВОРЧЕСКА кръв.., пресвета!   5. Аз зная, че нищо за тебе не знача, Сантиссима миа – но, позволи ми, да питам: Дали ще се любиш, тъй жарко и всеотдайно, Със свойте палачи – хамали! – когато последна От всички узнаеш, че тези камбани метежни В Пари/ж/.., и Неапол.., и Маракеш.., Бият тревожно за тебе самата.., а този, Що с твоите чувства тъй ловко играе си – Агент на КОНВЕНТА! – Моята шпага с рубини отдавна продал е, На Вехтошаря – за старо желязо?!   Духът ми е бездната – Вечност, що скита.., Неизчерпаем... И камък гробовен Недей Ми поставя.., Нито люби се.., връх мойта могила..;   Защото самият ТВОРЕЦ съм – Аз, АРХИТЕКТЪТ.., Образ човешки приел – На лекар безплатен.., И ИЗТРИВАЛКА.., Или нищожен слуга.., Що всичките ‘сложни’ Сърдечни и светски.., проблеми.., Би разрешил веднага – Бидейки родени в ЛЪЖА.., Без Л Ю Б О В Ь....   6. Ала боли Ме най-вече сърцето, Защото онази Разумна частица От Нашето тяло нетленно, Която сега тщастливявам Отново с покана – Да бъде Моя душа.., В чиито нозе и преди съм поставял Вселените всички.., и божествата.., Космичните вихри.., живот безграничен – Да Ме разпознае не иска.., В плен на Мая – Като своят най-ближен и искрен.., Приятел – Като законен ДХАРМИЧЕН Съпруг и Баща...   Аз зная, че нищо за тебе не знача, Сантиссима миа – и без твоите ръце лечебни, Поглед ласкав, който подкосява ми нозете, Глас вълшебен и разветите коси на морско цвете – Нищичко не струвам аз, И не съществувам...   Аз зная, че нищо за тебе не знача, Сантиссима миа – но екзекуцията спри Веднага – и някъде в изгнание прати ме Ти – за година, две.., и повече дори – Но разреши ми.., да те любя страстно!   Питай своята душа – Светилник – в мрака гъст От разпилени безразборно котешки кълбета Гняв, безсмислени сълзи, инат и самота; Питай.., Ложата на АРХИТЕКТА – в светият Олтар На твоя ХРАМ – слушай музиката жива, свежа, На Гласа извътре – нека той ти каже, дали Съм достоен – заедно да изиграем Новият си мадригал.., Или съм поредният крадец На чужди спомени И прасковено щастие – В обърканият ти и без това.., живот!    Аз зная, че нищо за тебе не знача, Но, позволи ми – да те обичам.., и ЛЮБЯ – Да вечност.., Богородице.., ДЕВО СВЕТА!...   3 септември 1996 г.,