Две песни за душата   

 

1.

Аз тръгвам в ранно утро

По пътя към Върха –

Сред облаците пъстри,

Море от красота,

Хор от птичи песни

И влюбена Зора..,

Далеч от мрачни мисли,

Грижи.., суета –

С раница на рамо

От Истина и Мъдрост,

Нежност и Любов,

Правда, Добродетел –

И честит живот...

 

Аз тръгвам с бодра крачка –

Бродове неясни..,

Зная, че ме дебнат

Клопки най-опасни..,

Но моля се – да стигна

Преди пладне..,

‘Пъпа на света’ –

Рилската света Обител,

На космични Мъдреци..,

Където слиза

Новият Йерусалим..,

И престола аз съзирам

Жарък..,

На Учителя  Л Ю Б О В Ь,

Със пресъхнали уста:

 

- Той за мен е Крепост яка, Канара,

Кормчия верен и Флагман, лиман

Мечтан – във разбесуваният океан

От тихите.., ‘житейски драми’..,

На потъващи в Забравата души...

 

2.

Всеки нов ден.., е ново Начало..,

Всеки нов ден.., е бойна задача..,

Всеки нов ден.., е повик за Нежност..,

Всеки нов ден.., се ражда Поет...

 

Всеки нов ден.., е твоя Награда..,

Всеки нов ден – въпрос на късмет..,

Всеки нов ден.., е полет към Рая..,

Всеки нов ден – ти раждаш Зората..,

              М О Я   Л Ю Б О В Ь....

 

Всеки нов ден –

Печеливш е билетът

За ‘цирка’ Ж И В О Т...!

 

 

10 юни 1997 г.

Той е награда за нас самите и трябва да му се радваме и да го осмисляме!
Зората е надежда за полет към рая - тук на земята и в небесния космос!:)
Чувството за хумор се възпитава и е важно за отношението ни към живота!
То е лек за суетата земна! И не само!:)
Хубав слънчев ден от мен!:)