The Soldiers Of Satan I – The Closer   От всичките.., езици.., И изкуства.., на Земята.., Ти.., само.., ‘сейонара’.., И ‘алоха’ ли научи.., Княже?   Бомбата.., поставена от теб.., За царя.., не избухна.., В цялата си мощ и прелест.., Но византийският двуглав орел..,   Доволно прати.., всички.., ‘Шерамижници’.., и декабристи.., Атамани.., и есери.., Нихилисти.., и скопци – Със провесени езици.., И мустаци.., У Сибирският бръснар.., На гости.., Под конвой усилен.., От обучени убийци....    Мислиш ли.., Че би могла да пусне.., още.., Залък.., от гювеча вкусен – На Разпутин.., Разгонената немска.., кучка.., Княже?   ... Четир΄сет дни.., и нощи жарки.., Той в пустинята изтрая – сам.., Затворен в мрачна пещера – Загърбил сива злоба.., завист.., Алчност.., страсти.., и тревоги – За утрешният хляб.., и за винтто.., И стремежите.., потайни.., в обществото – Къмто.., Върховна власт.., и суета.., Успехите – на чужди гръб....   И пиеше.., дъждовни капки.., пестеливо.., Скрити в скалните проципи.., И плесен яде Той.., и мед – от скакалци..., Букет .., от кървави сълзи.., и пот – Върху лицето Му изби.... И можеше да продължи.., Безкрайно дълго време.., Играта на аскеза Той – Със суеверните коини.., На безгрижните г о я ....   Но влезе Той.., във град враждебен.., Пълен с гробниците на пророци.., И нахални пртсяци.., и окупанти.., Във размирният пазарен ден.., При продавачките на плът и амулети.., Влезе.., възседнал плахият осил.., От свитата си.., оплаквачи.., изоставен.., И под палмовите клонки срещна.., На път към храмовият хълм.., Стар.., ПРИЯТЕЛ.., благоверен.., Бетела преживящ с криви зъби...   - Учителю на Святата Любов! – Как радваме се да Те видим.., НИЕ.., Добре дошъл.., във своят дом.., рожден – От робството.., на страстите.., и на плътта.., Дойде денят – да ни спасиш..!   - Учителю на Святата Любов! – Скочи сега.., от таз.., СКАЛА.., И ангелските бодри легиони.., Които дежурят във небесата.., Може би.., ще те спасят.., в мига – Да не одраскаш своите нозе.., Нали си.., Божи син.., багрянороден.., И Юдейски цар – по произход.., Заченат.., непорочно.., в Храма – От девица.., и братовчеда свой Ти наследи – на пастирския РУЛ.., На златорунните овце – Тъй както писано е във Закона....   И този свят – красив, и нежен.., и чуплив.., Като онази огърлица от смарагди.., Която някога изгубих в битка..., Ревящ под твоите нозе.., “Осанна!” и “Разпнщ го!”.., Аз.., мога.., да ти подаря – с поклон.., Тъй както писано е във Закона....    - “Не изкушавай.., cвоят Господар ЕДИНСТВЕН.., Ти.., със обещания, които не от теб зависят – Да изпълниш.., робе – на изнежената плът.., И хладен интелект...” – И това е писано в Закона.., тоже...   Ти можеш своят свят да задържиш – Не ми е нужен той.., На чудеса.., и възкресения.., Певци.., пророци.., и царе.., и мъченици.., На безплатните обиди и целения.., На своите очи.., и пипала.., и притчи.., На сърдечните молитви.., Или позлатените козли.., И кървавите бичове, с които се самонаказват – Не вярват ТЕ – и няма смисъл.., Да се жертвам Аз – за ТЯХ...    Ти можеш своят свят да задържиш – Дори отвъд пределите.., На предначертаният Предел.., Решаващ всички ребуси и судоку – Не ми е нужен той.., И своите сатщри кривогледи.., И върколаците.., и техните менади.., И простакесите.., и поетесите шавливи.., И техните..., метреси – Стълбища.., и пътища висящи..,и градини.., Които водят..., НИКЪДЕ.., Предлагаш твърде щедро.., В царството си трупоядно.., Княже!   Опитах всичките отровни смеси и пороци.., С които можеш.., да Ме нараниш – И пак Съм жив.., отново дишам – Не искам да разбиваш.., Своята глава.., Във стълбите на каменният храм.., Т о в а е ТВОЯТ с и м в о л ! –   Ти можеш своят свят да задържиш – Не ми е нужен той..; На ситият стомах се кланят.., дашно.., Твойте роби.., и васали.., ученици.., И на смешните си.., фалоси! – Камилата двугърба даже.., Ще премине твърде лесно – През Мойте иглени уши.., Но не и твоите фантазий!...   ТЕ.., Моите овце.., ще Ме познаят – И без да тичам подир тях – Със пастирската гега и кавал :   Защото.., Аз Съм.., ПЪТЯТ.., ИСТИНАТА.., и ЖИВОТЪТ.., И Кладенец – на Живата вода.., Заквасеният хляб.., и сол.., и медовина.., Светилникът на неразумните девици.., Които търпеливо чакат в полунощ.., Да се завърне Младоженецът.., От своето.., ергенско.., парти...   Аз идвам в този свят.., Със огнен меч.., за да разлъча – Доброто – от “добрите” Нрави и традиций.., И влюбените – от любимият човек.., И всички ‘зли езици’.., На добрите синове и дъщери – От техните ‘обични старци’.., И всички.., пеленачета.., Без пъпна връв родени – От обичните им майки....   Тъй както писано е.., във Закона.