Дед метъл. Задължителен родителски контрол 18 +

BUSTER II (WHY I WANNA DIE)   Във ценностите християнски висши..., От своите родители възпитан бях –   /Хор/: ЗАЩО.., защо.., защо /3/– Защо.., аз искам да умра?...   И басните.., на Лафонтен..., изучих..., И всички.., ‘ключови’ езици.., на земята.., Разчитам.., древни писмена.., по памет.., И сънищата си тълкувам.., сам – И страстите – на младият Христос.., И Дон Кихот и Санчо Панса.., или Вертер…, Аз лично преживях – във Слънчевият град.., От Кампанела завещан.., ив битките със Саурон – За Средната земя.., не малко кръв пролях..., От своята.., лазурно синя..,   –   /Хор/ : ЗАЩО.., защо.., защо..,/3/ Защо аз искам да умра?!   От “Рибният буквар”.., и “Моята борба”.., Научих аз –  за Чтсър.., Ибсен.., и Бокачо.., И “Бардт тьодтл” , и Винету.., и Фройд.., За траперските.., ‘мръсни номера’.., Които си погаждат.., помежду си.., Принцесите.., със синове – от Мечката велика.., И Виракоча..,  Рама.., Шива.., Кришна.., Инти.., Чак Моол..,и Кукулкан – Пред Писаро.., и Кортис..., и Монтесума...   С романите.., написани за нас.., От старият Виргилий.., Плиний.., и Платон.., или Дюмб..., И Майн Рид, и Зейн Грей, или Стендал.., Акутагава.., Лао Дзъ.., и Киплинг.., Подготвях се.., неудържимо.., аз – За главният солист.., във птичите пиеси .., На Еврипид.., и Мтлиер.., и Паганщни..., Или Верди....   /Хор/: ЗАЩО.., защо.., защо /3/– Защо.., аз искам да умра?   Във ценностите християнски висши..., От своите родители възпитан бях –   Изкуството – на ВОИНА във сянка.., Да бъдеш вечно сам – и млад.., И страдащ.., бог на пролетта..., Опитах се да усвоя – От снежния човек със шала.., И топки ледени – в гърба.., Що шарените летни шорти.., На смешника със картофен нос.., Е обул – на куци крак...,   От братята Стругацки.., Грим.., И Уаштвски.., научих се да вярвам…, Аз – във невъзможните неща – Във ценностите християнски висши..., От своите родители възпитан бях.., И всичко.., завещано от предците.., Раздадох.., благородно.., аз – без свян –   Дарения.., за свободата на Мандела.., Дарения.., за коледни украси и концерти.., Във Виена.., които ще заситят жадните.., И гладните – за свежа кръв.., вуду-жреци.., В Хаити.., или на остров..,Тамбукту.., И талибаните.., в Афганистан – наричани.., От властите.., “Борци.., за свобода и мир” .., Или права човешки – срещу ‘червената зараза’.., И терор..., срещу монасите.., в Тибет – И прашките.., на Мелпомена.., тесни.., Помежду другото.., видях...   /Хор/: ЗАЩО.., защо.., защо /3/– Защо.., аз искам да умра?   Във ценностите християнски висши..., От своите родители възпитан бях.., И всичко.., завещано от предците.., Раздадох.., благородно.., на инат –   За очите.., уморено сини.., и прекрасни..., Ухаещи.., на свежа жар.., и сива пепел.., И алените устни.., страстни..., На изгонени.., от своят.., леден замък.., Ридаещи.., във пустошта..., принцеси.., И бедните..., по дух..., тирани..., ‘Бански старци’.., и сираци..., и поети..., Скитащи без кауза в мъглата –   Ала не сключих..., предвидливо..., сделка.., С  Косача белобрад – или Закона.., Дебнещи .., сред пясъчните дюни…, Морните..., спасители.., от плажа – Протщв.., хроничната умора.., на метала.., И потртшените.., свирки.., на скорците.., И Агнецът.., жертвопринесен.., беше.., Със безсмислен.., резултат – Във вечната вражда.., помижду.., Майките и дъщерите – За жизнено пространство....   Със моето.., богатство.., похитено.., Живеещи във полумрака…, хищни сенки.., И комари.., летни.., построиха.., Лепрозариум– за “сини мравки”.., И отхвърлени съпрузи – скакалцщ..., И по-просторни клетки.., Във общинският ЕКАРИСАЖ – За нахалните бездомни псета..., Вищици..., скинари..., и прасита.....   Без риза на гърба останал..., И без долните си гащи цветни – Лежа на твоя праг...., сега.., Всевишни..., Със кървясали венци и нокти жълти..., И прошарени коси – не мога да мечтая..., Не мога да сънувам – и да спя..., А кучета, и охлюви, и срамни въшки.., Скъсаното одеяло.., най-редовно препикават....   Храчки загорели по брадата.., Сълзи гуреливи и сополи бърша.., Под измисленото зимно слънцв.., С мръсните чорапи от боклука.., Кокали случайно ми подхвърлят.., Благородните барманки.., От квартална кръчма – Със бутщкови ботушки и походка.., И фалшиви златни колиета...   Може и да се стопя.., в снега – На кой.., за другите.., му пука.., вече?!   Забравих.., думите човешки.., И подвизите на светците.., Чудотворните икони.., И молитвите горещи – Които..., може би..., ще ме спасят.., От блатото.., на гнилостта....   А колко палки.., съм изял..., или ритници..., От самодоволните.., ченгета.., свинелични – По голият си гръб .., и в слабините..., Отказвам да броя – на глас....   Жените.., са създадени.., да правят.., Нещастен.., всеки мъж – Със глупостта си..., И “невинно” любопитство....   Дъждът.., от вкиснати печурки.., И костно-мозъчни присадки.., Досадно.., ромоли.., навън – И  счупените мои очила..., Опитва се възкреси – Не се опитвам да спася.., “Титаник”-а с въже от слама..., И.., непристоен.., махмурлук...   И отмъщение.., не търся аз – Тук .., явно.., вече никой.., Рицарите.., не цени...   Пътешествието.., на Глупака..,  продължава – И отмъщение.., не търся аз....   Тъщите.., са вещици.., обикновено.., Които.., трябва.., да горят.., във Ада.! /6/