[Картина от Аксели Гален-Калела (1896): Бог Вяйнямойнен защитава Сампо от Лухи]



За съжаление, във Финландия няма автентични средновековни рицарски епоси и романи. За разлика от Швеция, континенталната рицарска култура и куртоазната литература не пускат корени във финландските земи през Средновековието.
Причините за това са чисто исторически и социални:

Липса на местна феодална аристокрация:
През Средновековието Финландия е поредица от провинции под шведска власт. В страната няма бляскави кралски дворове, местни херцози или заможни рицарски съсловия, които да поръчват, четат или превеждат куртоазни романи.

Устна, а не писмена традиция:
Финландската средновековна култура е предимно селска и се основава на устно народно творчество. Първите книги на фински език се появяват чак през XVI век (след Реформацията) и са изцяло с религиозен характер.

Въпреки липсата на рицари, Финландия притежава уникален и световноизвестен митично-героичен епос, който заменя рицарските истории:



[Основни герои от Калевала]

🌲 „Калевала“ – финландският национален епос. 
Вместо за рицари в блестящи брони, финландските предания разказват за магьосници, ковачи и древни герои.
През XIX век д-р Елиас Льонрот събира тези вековни устни народни песни (руни) и ги обединява в епоса „Калевала“.Основните образи в него не са рицари, а полубогове:

Вяйнамьойнен – вековният мъдрец и вълшебен певец, чието оръжие е словото и неговата кантеле (традиционен струнен инструмент).

Илмаринен – вечният ковач, който изковава небесния свод и митичния мелничен уред за изобилие „Сампо“.

Леминкайнен – войнствен, чаровен и безразсъден герой, чиито приключения най-близо се доближават до духа на рицарските странствания.

📜 Модерни исторически романи.
В по-ново време финландските автори пишат мащабни исторически романи за средновековното си минало, но те наблягат на реализма и сблъсъка на финландските езичници с шведските кръстоносци, а не на романтичния рицарски епос.
Най-известният пример е:„Карин, дъщерята на Монс“ (Karin Mеnsdotter) от Мика Валтари – макар Валтари да е световноизвестен с „Египтянинът Синухе“, той пише брилянтни романи за средновековна и ренесансова Скандинавия, улавяйки драматичния живот на шведските и финландските кралски дворове. 

Този народ заслужава уважение заради стойцизма си, упоритостта си при справяне с неволите, културата на отношенията с хората, гордостта си да казват "Аз съм финландец".
Тяхна е непреводимата дума SISU, която характеризира финландския характер, силата на духа
да продължиш напред, когато всичко ти изглежда сринато...

Този пост е само една чернова на сборник от статии за бъдеща книга, от моята поредица за рицарските епоси и романи в европейските държави; хм, и арменците имат, и грузинците, и във Византия, Османската империя, даже сърбите и средновековна България; но тук май са чили само пародията на Сервантес... Да не говорим, че не познават младите хора Кретиен дьо Троа, Волфрам фон Ешенбах... Рицарските добродетели всъщност са нещо много важно за възпитанието на младежта. Ако желаете, прегледайте старите и очаквайте нови. Лека вечер! Здравко Спасов

А "Калевала" какво е?

Има много стойностни финландски групи за ценители с тренирани уши с текстове базирани на Калевала примерно Amorphis, Sentenced, Insomnium. Изобщо има много стойностно изкуство за ценители с тренирани уши във Финландия.