В средновековните княжества Влашко (Țara Romanească) и Молдова между 10 и 18 век не възниква оригинален, местен рицарски епос или куртоазен роман по западноевропейски модел (като историите за крал Артур или Карл Велики).
Поради силното византийско-българско влияние, православието и факта, че официалният писмен език до 16-17 век е старобългарският, местната писмена култура е предимно религиозна и летописна.
Въпреки това, в тези земи съществува изключително богат паралелен свят от популярни преводни рицарски романи и богат устен юнашки епос, които напълно задоволяват глада на местната аристокрация (болярите) и населението за приключения, воинска чест и митични герои.
Ето как се разпределя това наследство по жанрове:

1. Преводните средновековни романи (Писмена традиция).
През Влашко и Молдова преминават и се преписват масово т.нар. народни (или палеографски) романи, преведени от гръцки и старобългарски езици, които придобиват подчертан рицарски и светски характер:

„Александрия“ (Романът за Александър Македонски): Това е абсолютният средновековен бестселър в региона. Александър е представен не просто като историческа личност, а като идеален християнски рицар, войн и пътешественик в чудновати земи.

„Троянска притча“ (Романът за Троя): Историите за рицарската чест на Ахил и Хектор, пречупени през средновековния мироглед, са изключително популярни сред влашките и молдовските боляри.

„Варлаам и Йоасаф“: Макар и с религиозен корен (християнизирана биография на Буда), творбата се чете като приключенски роман за индийски принц.

„Бова Королевич“ (Повест за Бова): През 17 и 18 век навлиза тази история с италиански рицарски корен (от цикъла за Буово д"Антона), преминала през Русия и Балканите, която съдържа класически рицарски елементи – турнири, битки, спасяване на кралски дъщери и магьосници.


2. Юнашкият народни епос (Устна традиция).
Ако писмената култура е заета от преводи, то устното народно творчество ражда същинския еквивалент на западните рицарски песни (chansons de geste). Румънските юнашки балади се наричат Cаntece bătrаnești (Старинни песни).
Техните герои – хайдути и войводи – притежават всички характеристики на средновековния рицар: вярна бойна кобила/кон, вълшебно оръжие, личен кодекс на честта и борба срещу чуждоземните нашественици (често татари и османци):

„Тома Алимош“ (Toma Alimoș): Една от най-известните етични епични балади, възпяваща дружбата, лоялността, воинската чест и трагичната смърт на героя в степта.

Цикълът за Груя Грозован (Gruia Grozovan): Син на легендарния Старина Новак (герой, споделен и в българския фолклор), Груя е класическият образ на непобедимия, макар понякога буен и безразсъден войн.

„Михул Копилул“ (Mihul Copilul) и „Корбя“ (Corbea): Епоси, пълни с размени на предизвикателства, надхитряне на врага и епични двубои на коне.

„Миорица“ (Miorița): Макар и пасторална балада, тя е връх в румънския народен епос, показващ философското и митично отношение към живота и смъртта.

3. Преходът към 18 век и алегоричният роман.
В самия край на разглеждания период (началото на 18 век) се появява едно уникално оригинално произведение, което прави мост към модерния роман:
„Йероглифна история“ (Istoria ieroglifică, 1705 г.) от молдовския княз и учен Димитрие Кантемир. Това е първият оригинален роман на румънски език. Творбата е алегорична и басенна (героите са представени като животни и птици), но описва съвсем реални политически интриги, дворцови борби за власт и сблъсъци между Влашко и Молдова. В нея има много от духа на късносредновековните сатирични и рицарски алегории. 


["Пъкала и Тъндала" - народен епос, двама хитри селяни показват колко са тъпи "недосегаемите" властници] 

♡◇♧♤ Тома Алимош е известна балада от румънския народен епос, която разказва за гордия хайдутин Тома и неговия сблъсък с коварния земевладелец Маню.
След като предлага мир и вино на Маню, Тома е подло смъртоносно прободен, но събира сили да отмъсти на предателя с помощта на своя верен боен кон.
Накрая раненият герой заръчва да бъде погребан под три дървета, където оръжията му да останат да пеят от вятъра.

[Долу: "Слънце и луна", влашко-молдовски народен епос]

Поздравления!