Полската шляхта (благородниците) от 16-19 век твърди, че няма нищо общо със своя народ от крепостни селяни - славяни (тоест "склави", от лат. = роби). Те твърдят, че са потомци на сармати, римляни, даже ... етруски... Тоест "богоизбрани", в сравнение със своите балтийски съседи (литовци, латвийци), белоруси, рутени, руси и малоруси, чехи и словаци. Съвременната историческа наука и палеогенетични изследвания категорично отхвърлят тези "романтични" фантазии.



I. 
Поляците също имат средновековна рицарска литература, но тя има много специфичен характер в сравнение с френските или немските рицарски епоси.
Докато във Франция се раждат епоси като „Песен за Роланд“, в Полша рицарският етос и подвизи се записват основно под формата на исторически хроники (родословия и летописи), написани на латински език.
Едва по-късно, през Късното средновековие, навлизат класическите рицарски романи, преведени от западноевропейски езици.
Ето най-важните стълбове на полския средновековен рицарски епос и култура:

1. Рицарският епос под формата на хроники.
Вместо художествени поеми, полските средновековни автори използват хрониките, за да възпеят кралете и техните рицари като епични герои.

Хроника на Гал Аноним (Cronicae et gesta ducum sive principum Polonorum, XII век):
Това е най-близкото нещо до национален епос от Ранното средновековие. Авторът описва подвизите на крал Болеслав III Кривоусти и неговите рицари, използвайки изключително поетичен, римуван латински език.
Рицарите са представени като безстрашни защитници на вярата и родината.

Хроника на Ян Длугош (Annales seu Cronicae incliti Regni Poloniae, XV век):
В този колосален труд е запечатан златният век на полското рицарство. Длугош описва легендарни битки, като най-известната е Битката при Грюнвалд (1410 г.), където полско-литовските рицари разгромяват Тевтонския орден. Описанията на героите и сраженията имат изцяло епичен характер.

2. Полският национален рицар-герой.
Ако Франция има Роланд, а Англия – крал Артур, то Полша има Завиша Черния (Zawisza Czarny).Той е реален исторически рицар от XV век, който се превръща в символ на съвършения войн.
Известен е по цяла Европа със своята непобедимост в турнири, лоялност и смелост (загива в битка срещу османците).

!!! В полския език и до днес съществува поговорката „Разчитай на него, както на Завиша“ (Polegać jak na Zawiszy) 

3. Рицарски романи (Преводна литература).
През Късното средновековие (XIV – XV век) в Полша навлизат популярните западни рицарски романи, които се превеждат и адаптират на полски език:

Истории за крал Артур и Александър Велики: Легендите за Кръглата маса и подвизите на Александър Македонски (т.нар. „Александрия“) са били изключително популярни сред полската аристокрация.

Романът за Мелузина: Популярна рицарска история с фантастични елементи, преведена на полски, която бързо става любимо четиво в дворовете.

4. Религиозно-рицарският химн.
Не може да пренебрегнем „Богородица“ (Bogurodzica) – най-старата записана полска химническа песен (XIII-XIV век). Тя се превръща в национален рицарски химн. Полските рицари са я пеели в един глас точно преди да влязат в битка (включително и при Грюнвалд), което ѝ придава силен епичен и войнствен контекст.

II. 
Завиша Черния от Гарбов (Zawisza Czarny z Garbowa) е най-великият рицар в полската история и един от най-уважаваните воини в средновековна Европа. Роден около 1370 г., той се превръща в олицетворение на християнския рицарски идеал: непобедим в битки и турнири, верен на думата си, дипломат и символ на честта. Прякорът му „Черния“ идва от неговата черна коса и емблематичната му тъмна броня.
Ето най-удивителните факти и легенди за неговия живот:

1. Непобедимият шампион по турнириПрез XV век рицарските турнири са били еквивалентът на днешните световни първенства, а Завиша е бил абсолютната суперзвезда на Европа.
!!! Турнирът в Перпинян (1415 г.): Най-известният му триумф е срещу Хуан от Арагон, най-възраждания и страшен рицар на Западна Европа. Пред очите на император Сигизмунд Люксембургски и краля на Арагон, Завиша поваля испанския шампион от коня още при първия сблъсък с копие.
В продължение на години той обикаля Франция, Англия, Германия и Испания, като никога не губи двубой и спечелва славата на най-силния рицар на своето време.

2. Герой от Битката при Грюнвалд (1410 г.).
В съдбовната битка срещу Тевтонския орден Завиша се бие на първа линия под най-важния полски флаг (Краковското знаме).
Когато в разгара на битката знаменосецът е повален и тевтонците вдигат триумфален вик, вярвайки, че полският крал е паднал, Завиша и група елитни рицари организират яростна контраатака.
Те вдигат флага обратно, което спасява морала на полската армия и обръща хода на битката към съкрушителна победа.

[Битката при Грюнвалд 1410 на полски и литовски рицари срещу Тевтонските завоеватели. Художник: Ян Матейко]

3. Топ дипломат и кралски пратеник.
Завиша не е бил просто „мускули“. Той е бил изключително образован и е говорел няколко езика.
Служил е като личен дипломат и пратеник както на полския крал Владислав II Ягело, така и на императора на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски. Участвал е в Констанцкия събор (1414–1418 г.), където защитавал интересите на Полша с политически и юридически аргументи.

4. Епичната смърт (1428 г.).
Неговата смърт циментира статута му на легенда. През 1428 г. той участва в похода на император Сигизмунд срещу османските турци и обсадата на крепостта Голубац (на река Дунав, днешна Сърбия).
Християнската армия претърпява поражение и започва отстъпление през реката. Императорът изпраща лодка специално за Завиша, за да го спаси.
Рицарят обаче отказва да изостави своите войници (предимно авангарда, който трябвало да пази тила на отстъпващата армия). Той облича черния си плащ, взема двама свои оръжници и се връща на бойното поле.Обкръжен от османците, той е пленен. Трагично, в лагера избухва спор между двама паши кой притежава ценния за откуп рицар, и един от тях го обезглавява.

Безсмъртното наследство.
В Полша неговото име остава еталон за вярност. Изразът „Polegać jak na Zawiszy“ (Да разчиташ на някого, както на Завиша) се използва и днес, когато описваш човек, чиято дума е закон.
Образът му е обезсмъртен в епичния роман „Кръстоносци“ на нобеловия лауреат Хенрик Сенкевич, както и на огромното платно „Битката при Грюнвалд“ на художника Ян Матейко.

III. 
Историята на Полша пази имената на много други забележителни рицари. Повечето от тях достигат върха на славата си по време на Голямата война срещу Тевтонския орден (1409–1411 г.) и легендарната Битка при Грюнвалд.

Ето три от най-ярките и мощни фигури сред полското рицарство, които са останали в историята като истински машини за бой:

1. Мшчуй от Скшино (Mszczuj ze Skrzynna) – Елиминаторът на Великия магистърТой е един от най-доблестните полски рицари от герб „Лебед“ (Łabędź). Името му остава завинаги в историята с един ключов момент от Битката при Грюнвалд:
Подвигът: Смята се, че именно Мшчуй е рицарят, който в разгара на битката поваля и убива самия Велик магистър на Тевтонския орден – Улрих фон Юнгинген.
Доказателството: След края на сражението, оръженосецът на Мшчуй води полските кралски пратеници до тялото на вожда на тевтонците. Като доказателство Мшчуй предава златния престолен пръстен и ценните реликви на убития магистър, които по право му се полагали като плячка.
По-късно той служи вярно на краля в хусистките войни и става известен с невероятната си физическа сила.

2. Зиндрам от Машковице (Zyndram z Maszkowic) – Мозъкът на кралската армия.
Ако Завиша е бил най-добрият индивидуален боец, то Зиндрам е бил стратегическият гений на терен.
Позиция: Той заема изключително престижната титла Обозен коронни (лагерен маршал) и в Битката при Грюнвалд е назначен за главнокомандващ на полските войски (под прякото ръководство на крал Владислав II Ягело).
Стил: Той е укрепител, тактик и организатор. Известен е с това, че лично е повел в атака Кръстоносната (Краковската) хоругва – елитното тежко ядро на армията, което е трябвало да поеме най-страшния удар на тевтонците.

3. Миколай Повала от Тачев (Mikołaj Powała z Taczewa) – Човекът с чудовищна сила. Миколай Повала е бил рицар от герб „Огончик“, прочут с огромния си ръст и почти свръхчовешка физическа сила, за която в Полша се носели легенди:

Легендата: Разказва се, че по време на гостуване в кралския двор, конят на един от чуждестранните пратеници се подплашил и щял да прегази хората. Миколай просто хванал коня за юздите с една ръка и го закотвил на място. Друг път, когато трябвало да се поправи каруца, той вдигнал цялата задна ос заедно с товара, докато ковачите сменяли колелото.

На бойното поле: На самия Грюнвалдски завой той е част от личната гвардия на краля и прави истинско клане сред вражеските редици с огромния си двуръчен меч.