Във Византия също има рицарски епоси и романи, които много приличат на западноевропейските рицарски истории, макар и със специфичен византийски колорит. Противно на схващането, че Византия е била само сфера на религиозна и историческа литература, през XI-XIV век там се развива богата светска художествена извествна като "романи в стих" (или в проза) и акритски епос.

Ето кои са най-важните образци, разделени в двете основни категории:

[Дигенис Акрит - византийска керамика]

1. Византийският „рицарски“ епос (Акритски песни).
Преди появата на класическите романи, във Византия се ражда епосът за акритите – граничните воини, които пазят империята от арабите в Мала Азия. Техният начин на живот изключително много напомня на западните рицари.„Дигенис Акрит“ (XI–XII в.):

Това е националният епос на Византия и най-близкото нещо до западната „Песен за Роланд“. Главният герой Василий е наричан „Дигенис“ (двуроден), защото баща му е арабски емир, приел християнството, а майка му е византийска благородничка.
Епосът описва неговите подвизи, битки с чудовища и разбойници (апелати), отвличането на красивата му съпруга и рицарския му морал.

2. Византийските романи (XII–XIV в.). По времето на Династията на Комнините (XII в.) и по-късно при Палеолозите (XIII–XIV в.) се възражда жанрът на любовния и приключенски роман.
Под влияние на зачестилите контакти със Западния свят (кръстоносните походи), тези произведения придобиват чисто рицарски черти: турнири, култ към дамата на сърцето и вярност към владетеля.
Самите византийци често превеждат и адаптират западни образци (например историята за Троица или за Флорий и Бланшфльор), но създават и свои оригинални творби в т.нар. политически стих (народен език):

„Ливистър и Родамна“ (XIV в.): Чист рицарски роман. Ливистър, латински принц, се влюбва в Родамна, дъщеря на сребърен крал, след като я вижда в съня си. За да спечели ръката ѝ, той преминава през редица изпитания, битки и магьосничества.

„Калимах и Хрисорхоа“ (XIV в.): Разказва за принц Калимах, който се бори с магьосник, за да спаси красивата Хрисорхоа. Изпълнен е с мистични градини, замъци и вълшебства.

„Белтaндър и Хризанца“: Друг популярен роман, съчетаващ византийската дворцова култура със западните представи за странстващи рицари.

Основни разлики със западните романи. Макар мотивите да си приличат, византийските рицарски романи имат свои особености:

Антично влияние: Византийските автори стъпват здраво върху старогръцкия елинистичен роман (като тези на Хелиодор и Лонг). Затова в тях има много повече митологични елементи и реторика.

Религиозен нюанс: Макар и светски, в тях често се усеща силната православна идентичност на империята, особено в сблъсъка с източните народи.

♤♡◇♧ Епосът „Дигенис Акрит“ – Византийският рицар
„Дигенис Акрит“ е абсолютният връх на светската византийска литература. Изграден е върху народни песни от X век, възникнали по границата на империята в Мала Азия (по поречието на река Ефрат), и е записан в днешния си вид през XI–XII век.

[Смъртта на Дигенис Акрит, изображение от 20 век, стил - православна иконопис]

Името и произходът: Прякорът му „Дигенис“ означава „двуроден“. Той е син на арабски емир и византийска благородничка от рода на Дука. Баща му се влюбва в майка му, отвлича я, но след това приема християнството и се заселва във Византия. Този произход символизира срещата и помирението на двата враждуващи свята на границата.

Сюжетът: Епосът е разделен на две части.
Първата разказва историята на неговите родители, а втората – за самия Дигенис (Василий). Той притежава свръхчовешка сила (още като дете убива мечки и лъвове с голи ръце).
Василий се влюбва в красивата Евдокия, отвлича я (романтичен мотив, типичен за епохата) и заживява с нея в разкошен дворец край Ефрат.

Подвизите: Вместо да служи в редовната армия, Дигенис действа като самотен войн на честта (точно като рицарите „странстващи по прашните пътища“). Той пази границата от „апелати“ (разбойници), побеждава чудовища, надвива трима славни воини наведнъж и дори побеждава жената-войн Максимо (византийската Амазонка).

Краят: За разлика от западните епоси, където героите умират в славни битки (като Роланд), Дигенис умира млад от тежка болест, покосен от самата Смърт, а вярната му съпруга издъхва от мъка до него.

♧◇♤♧ „Ливистър и Родамна“ – Чистият романтичен идеал.
Този роман от XIV век е може би най-силно повлияният от западното рицарство. Той съдържа близо 4000 стиха и е истински лабиринт от любов, магия и вярност.
Сюжетът: Ливистър е латински принц (явен знак за западно влияние), който първоначално презира любовта.
Богът на любовта (Ерос/Амур) обаче му се явява насън, наказва го за гордостта му и му показва образа на красивата Родамна – принцеса от „Сребърния кралски град“.

Рицарските елементи: Ливистър тръгва на дълъг поход, за да я открие. Пред стените на нейния замък той не просто се бие, а печели сърцето ѝ чрез писма, които прикрепя към стрелите си и изстрелва в градината ѝ (средновековен византийски куртоазен етикет).

Изпитанията: Двамата се вричат във вярност, но на сцената се появява зъл крал-вещер, който чрез черна магия отвлича Родамна. Ливистър се преоблича като беден странник (отново класически рицарски мотив), намира я, убива магьосника и спасява любимата си. Романът завършва с пищна сватба.

♡♤◇♡ „Калимах и Хрисорхоа“ – Магия и мистика.
Написан в началото на XIV век (приписва се на Андроник Палеолог, племенник на императора), този роман е по-кратък, но много по-динамичен и наситен с фантастични елементи.

Сюжетът: Калимах е най-малкият от трима принцове, които тръгват по света, за да докажат смелостта си. Той попада на „Замъка на Дракона“ (или Магьосника). Там намира красивата Хрисорхоа („Златната река“), която виси за косите си, измъчвана от чудовището.

Сблъсъкът: Калимах убива магьосника и двамата заживяват щастливо в замъка. Скоро обаче богат чужд крал, научил за красотата на Хрисорхоа, изпраща вещица да я отвлече. Вещицата убива Калимах с магически златен пръстен.

Възкресението и финалът: По-големите братя на Калимах го откриват, махат пръстена и го съживяват. Принцът се преоблича като градинар, прониква в двореца на новия „съпруг“ на Хрисорхоа, двамата се разпознават тайно и накрая, след серия от хитрости, истината тържествува.

♧♤♡◇♤◇ Византийският роман от XIV век „Белтандър и Хризанца“ разказва историята на прокудения принц Белтандър, който напуска бащиния си дом заради несправедливост.
По време на своите странствания той научава от пророчество в Замъка на Любовта, че съдбата му е свързана с Хризанца, дъщерята на краля на Антиохия.
След редица изпитания, тайни срещи и дръзко бягство, влюбените преодоляват препятствията и намират щастлив край в родното кралство на принца.