[Изображение на Шота Руставели от грузинската църква "Свети кръст" в Йерусалим - смята се за най-близък до оригинала портрет, защото е от 13 век ]

 "Витязът в тигрова кожа“ (на грузински: ვეფხისტყაოსანი, Вепхисткаосани) е националният епос на Грузия. Създадена на рубежа на XII и XIII век, поемата е абсолютен връх в средновековната грузинска литература и култура. Тя въплъщава рицарските идеали за чест, приятелство и куртоазна любов, като преплита източен колорит със западноевропейски хуманизъм.

Автор: Шота Руставели (1160-1220). За живота на Шота Руставели се знае изключително малко, като повечето данни идват от самата поема и от оскъдни исторически документи.
Титла и позиция: Той е бил високопоставен благородник и главен ковчежник (държавен пазител на хазната) в двора на великата грузинска царица Тамара. [Срв. името с това на скитската царица Тамирис, разгромила персиеца Кир Велики; тюркски вариант: Томрис; основните чужди заемки в грузинския език са най-вече от персийски]
Епоха: Твори по време на Златния век на Грузия.
Лична история: Според легендите, Руставели е бил дълбоко и безответно влюбен в царица Тамара, което го вдъхновява да напише поемата . В края на живота си се оттегля в грузинския Манастир на Кръста в Йерусалим, където е открит негов стенописен портрет.

Сюжет на поемата. За да избегне директни политически асоциации с родната си Грузия, Руставели поставя действието в екзотични и далечни земи – Арабия и Индия, но героите мислят и действат като грузински рицари.

1. Мистериозният рицар.
Арабският цар Ростеван предава престола на единствената си дъщеря – красивата и мъдра Тинатин. Скоро след това, по време на лов, царят и неговият военачалник Автандил забелязват край реката непознат рицар, облечен в тигрова кожа, който плаче горчиво.
Опитите да разговарят с него се провалят; непознатият лесно побеждава изпратените войници и изчезва по мистичен начин.

2. Обетът на Автандил.
Влюбеният в царица Тинатин военачалник Автандил получава мисия от нея: да открие мистериозния рицар в рамките на три години. В замяна тя му обещава ръката си. След дълго търсене, Автандил намира рицаря – неговото име е Тариел.

3. Трагедията на Тариел (Историята в Индия).
Тариел разказва своята тъжна история: той е индийски принц, влюбен в принцеса Нестан-Дареджан. Когато бащата на принцесата решава да я омъжи за чужд принц, Нестан-Дареджан моли Тариел да убие съперника, за да спаси любовта им.
Тариел извършва убийството, но в последвалия хаос Нестан-Дареджан е отвлечена от зли сили (каджари – магьосници[друго влияние от персийския език: династията, свалена от Мохамед Реза Пахлави през 1925, се нарича КАДЖАРИ☆]) и изчезва безследно.
Полудял от скръб, Тариел облича тигрова кожа (символ на неговата дива скръб и ярост) и скита по света в търсене на любимата си.

4. Побратимяване и щастлив финал.
Развълнуван от историята, Автандил се побратимява с Тариел. Към тях се присъединява и трети смел рицар – Фридон.
Заедно тримата юнаци откриват къде е затворена принцесата (в непревземаемата крепост Каджети) . Те щурмуват крепостта, побеждават магьосниците и освобождават Нестан-Дареджан.
Поемата завършва с пищни сватби:

Тариел се жени за Нестан-Дареджан и става цар на Индия, а Автандил се завръща в Арабия, за да управлява заедно с Тинатин.

Основни герои.
Тариел (Витязът в тигрова кожа): Централният образ. Изключително силен, смел и предан рицар. Кожата от тигър, която носи, символизира силата на природата, но и разкъсващата го страст. Той е събирателен образ на средновековния рицар-страдалец.

Автандил: Арабският военачалник. Той е балансиран, умен, стратегически мислещ и изключително лоялен приятел. Неговият образ олицетворява разума, който помага на емоционалния Тариел да излезе от депресията и да действа.

Нестан-Дареджан: Индийската принцеса. Тя не е просто пасивна красавица; тя е горда, притежава силна воля и сама чертае плановете за спасението си, олицетворявайки божествената красота и светлина.

Тинатин: Арабската царица, вдъхновителката на Автандил. Нейният образ е директна препратка към царица Тамара – символ на справедливия и мъдър владетел.

Фридон: Третият рицар, владетел на Нузал. Той осигурява на приятелите си армия и логистична помощ, символизирайки братството между народите.

Философия и стилПоемата е написана в специфичен грузински стих, наречен шаири (16-сричен стих с характерна рима).
Основните идеи в нея са:

1. Приятелството преди всичко: Истинското приятелство изисква пълно себеотдаване и е по-силно от смъртта.

2. Равенство между половете: Известен е цитатът от поемата: „Лъвчетата са си лъвчета, независимо дали са мъжки или женски“, което отразява високото положение на жената в тогавашното грузинско общество.

3. Хуманизъм и щедрост: Доброто винаги побеждава злото, а истинският владетел трябва да бъде щедър и милостив.

☆ Каджарите (QAJAR) са тюрки - огузи, коренът КЕЗ/ГЕЗ/ГАЗ означава "волни скитници", "номади", прилага се също и за порода благородни (ездачи на) коне. Виж КАЗАХСТАН и КАЗАХИ

Всеки народ има с какво да се гордее.

Мисля си, че младите хора трябва да четат /да се запознават с/ рицарски(те) романи, защото служат за морално-нравствено възпитание. Тези Тик-Тоци и смартфони в какво ги възпитават? Освен че развалят очите... Приятен ден! Здравко