[Надписи от гробницата в Подстрана, Хърватска, които разказват биографията на Луций Арториус Кастус. Кредит: Хърватско Артурианско Общество] .   

Според една вълнуваща легенда, която чух през 1990-те от родни "братя масони", прототипът на митичния бритско-келтски крал Артур е бил римски генерал от келтско-сарматски произход, роден на Балканите и починал в Хърватия след пенсионирането си.

Неговият легендарен замък Камелот е бил разположен на ЗАВОЯ на една ГОЛЯМА "КРИВА РЕКА" (КАМЕЛАН = Cam + GLANN в уелски и бретонски келтски). Предполага се, че става дума за разположения на Дунава СИНГИДУНУМ /келтско име = "крепост на племето СИНГИ", като ПИЕ коринът singo- (или *sengʷ-) =  "изгарям", "прегарям" или "съхна" = място за ритуално трупоизгаряне /или НАНДОРВАРОШ [маджарското название на Белград = "бялата крепост на българите", превод от латинското АЛБА БУЛГАРИКА]. 

Там той води последната си битка. След като излиза в пенсия и се завръща в балканското си родово имение в днешна Хърватска, положен е в гробница край град Сплит. Сетне трупът му бил изровен и по келтски обичай бил пренесен и изгорен на "Ябълковия остров" [АВАЛ = ЯБЪЛКА на уелски] . Според лектора, ставало дума за хълма (Х)Авала край днешната сръбска столица. [Българска връзка? - През 1820/30-те много заможни български родове в района доброволно се сърбизират. Майката на Стефан Душан е българска принцеса, канонизирана като светица от Сръбската патриаршия, той също е женен за наша принцеса]. 

Прочее, край Сплит има едно малко селце с келтско име Игране, а майката на Артур се казва... Играйн? Друго интересно "съвпадение": Голямата любов на Артур, Гуиневира (изписва се на келтски като Gwenhwyfawr), а Занжева се нарича ... източната част на Игране?

!!! Важно е да се отбележи, че в началото на 1990-те МАСОНИТЕ ВЪСТАНОВЯВАХА активно своите ложи, разрушени от "народната власт" и изнасяха публични лекции, за да привличат/"зарибят" нови, платежоспособни членове [например от милиционерско-мутренските среди и бившата комунистическа номенклатура, които приватизираха  "общонародната социалистическа собственост" и станаха банкери и кредитни милионери]. Е, аз бях от категорията на НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНИТЕ (и политически неблагонадеждни) "търсещи Истината братски души", затова и не ми предложиха пробен стаж дори като "оглашен" (кандидат-чирак)... За което никак не съжалявам.[Справка: Какво се случи с Посветеният в 33 степен по Шотландския древен ритуал бизнесмен Илия Павлов?]

Според същите лектори, които по-сетне лансираха братя ГАЙД(арови), истинската Прародина на англосаксонците била, заедно с готите и някои други бъдещи германоезични племена, Делтата на Дунав [срв. Angles =Ongle/Онгъла =ЪГЪЛ]. Постепенно те се местят, заедно с фразите, на запад и достигат Дания, а през 5 век се заселват в Англия, по покана на местния бритско-келтски владетел: Да ги защитанат от ПИКТИ и СКОТИ. Но земята на местните им харесва, била по-плодородна, и те  прогонват романизираните келти на полуостров Бретан. [Също така към Уелс и Корнуол]. 

!!! Още тогава ме заглождиха няколко "основателни съмнения", като пример: 
Названието /Х/Авала е от турски произход и означава "на завет", тоест планина, която служи като защита от ветрове. На хълма Авала има диво растящи джанки и ябълки, но хълмистият Овощн пояс на Сърбия започва малко по на изток от Белград. И никога не е бил блато, за разлика от Гластънбъри (виж следващия постинг с проверените научни факти за героите на Кретиен дьо Троа и неговите съавтори в поетичния Артуриански епос).

Но... Нека се опитаме да разбулим "мистерията" поред, защото има и рационални зрънца. НЯМА ДА ВИ ИСКАМ ПАРИ, като "братята зидари"!!!

I. Най-сериозният и научно признат исторически прототип на Крал Артур е Амброзий Аврелиан (Ambrosius Aurelianus). Той е римо-британски военен лидер от V век, който обединява местните бритски племена и печели решителни победи срещу нахлуващите англосаксонци.
Тъй като образът на Артур е събирателен, историците посочват още няколко силни кандидати, които са дали елементи от своите биографии за изграждането на легендарния крал:
Основните исторически прототипи.

1. Амброзий Аврелиан: Според ранния хронист Гилдас, той води бритската съпротива. Смята се, че именно той е истинският пълководец в легендарната битка при планината Бадон (която по-късно се приписва изцяло на Артур).

2. Риотам (Riotamus): Бритски крал или военачалник, който през V век прехвърля огромна армия с кораби в Галия (Франция), за да помогне на Римската империя срещу вестготите. Неговият поход в Европа поразително прилича на разказите в хрониките, където Артур също води френски кампании. Титлата му „Риотам“ на келтски означава „върховен крал“.

 [Фрагмент с епитафия от гробницата на Луций Арторий Каст край град Сплит в Хърватска] 

!!! 3. Луций Арторий Каст (Lucius Artorius Castus): Римски военачалник от II век, който е командвал легиони във Великобритания и кавалерия от сарматски наемници. Привържениците на тази теория смятат, че неговото родово име (Artorius) е дало произхода на името Артур, а тежката сарматска конница е вдъхновила мита за рицарите на Кръглата маса. Също и сарматските флагове с драконови глави, използвани от уелските крале. 

II. Луций Арторий Каст (Lucius Artorius Castus) е историческа личност — римски военен командир от II век, чийто живот и кариера са вдъхновили една от най-популярните съвременни теории за произхода на Крал Артур.
Тази хипотеза стана световно известна благодарение на холивудския филм "Крал Артур" (2004 г.) с Клайв Оуен.Основните исторически факти за него, археологическите доказателства и връзката му с мита се състоят в следните направления:

1. Какво знаем за реалния Луций Арторий Каст?
За разлика от митичния Артур, съществуването на Луций Арторий Каст е научно доказано чрез археологически находки. Основният източник на информация за него са два каменни надписа (епитафии). Те са открити в Далмация (днешна Подстрана, Хърватия), където той се пенсионира и по-късно умира.

От надписите става ясно, че той е имал забележителна военна кариера:Започва като обикновен центурион в Сирия и Юдея.Издига се до примипил (най-старшия центурион) в Пети македонски легион.
Назначен е за префект на Шести победоносен легион (Legio VI Victrix), разположен в Британия около 181 г. сл. Хр. Негова основна задача е била да пази Адриановия вал от нападенията на пиктите от север.

По-късно получава титлата дукс (dux) — временен главнокомандващ на експедиционни сили, с които води кампания в Арморика (днешна Бретан, Франция), за да потуши местно въстание.

2. Защо се смята за прототип на Артур?
Теорията е предложена за първи път през 1924 г. от американския учен Кемп Малоун. Тя се крепи на три много силни съвпадения:

Името Арториус (Artorius): Лингвистите потвърждават, че на келтски език римското име Artorius се произнася и трансформира точно като Arthur (Артур).Титлата дукс (dux): В най-ранните писмени източници за Артур (написани от уелския хронист Нений през IX в.) Артур никога не е наричан "крал".
Нений го описва с латинския израз dux bellorum (военен лидер/водач на битки). Това съвпада точно с титлата на Каст.

Експедицията в Галия: Легендарният Артур пресича Ламанша, за да води войни във Франция. Реалният Арторий Каст също пресича протока с британските си войски, за да воюва в Бретан (Франция).

3. Сарматската връзка (Рицарите на Кръглата маса).
Най-вълнуващата част от тази теория е свързана с неговата армия. През 175 г. сл. Хр. римският император Марк Аврелий побеждава номадското племе сармати (живели в земите на днешна Украйна и Южна Русия).

Като наказание и контрибуция, Рим взема 5500 сарматски конници и ги изпраща на служба в Британия.Арторий Каст става техен командир на Адриановия вал.
Сарматите са били тежко въоръжени конници (катафракти) — те са носели брони, яздели са защитени с доспехи коне и са воювали с дълги мечове и копия. Историците смятат, че тази тежка сарматска кавалерия е първообразът на средновековните рицари.

Освен това сарматите са имали специфични езически митове: те са забивали гол меч в земята или в грамада от камъни и са му се молели като на божество на войната. Това поразително напомня за мита за Ескалибур и меча в камъка.

!!! Слабите места на теорията. Основният аргумент срещу Арторий Каст е хронологията. Той е живял в края на II век, докато традиционните легенди за Артур описват събития от V–VI век (когато римляните вече са напуснали Британия и бритските племена се защитават сами от саксонците).
Ако Каст е истинският Артур, това означава, че споменът за неговите военни подвизи и сарматските конници е оцелял под формата на устни предания цели 300 години, преди да се слее с историите за по-късните келтски крале.

III. Археологическите доказателства за Луций Арторий Каст не идват от грандиозни разкопки на пищна, златна кралска гробница, а от откриването на епиграфски паметници (каменни надписи) в Хърватия.
Тези камъни на практика служат като негова „автобиография“ и са основното научно доказателство, че той е реална историческа личност.Мястото е античното селище Питунтиум (днес град Подстрана, близо до Сплит, Хърватия), разположено на брега на Адриатическо море.
Ето как е открита неговата история:

1. Случайното откритие в църковната ограда.
През XIX век изследователи забелязват нещо необичайно в оградата на старата църква „Свети Мартин“ (St. Martin) в Подстрана. Римските строителни камъни често са били преизползвани през Средновековието като строителен материал.
В зида на оградата и в близост до нея археолозите откриват два големи каменни фрагмента, които се оказват части от огромен, луксозен саркофаг и паметна плоча (мавзолей), издигнати в чест на Луций Арторий Каст.
Той е притежавал голямо имение в този район, където е прекарал старините си като управител (прокуратор) на провинция Либурния.

2. Какво точно пише на камъните?
Надписите са на латински и изброяват абсолютно всяка стъпка от военната кариера на Каст. Те са разчетени и преведени от епиграфите:

Потвърждение на титлите: На плочата изрично се споменава, че той е бил префект на Шести победоносен легион в Британия (Legio VI Victrix), командир на британски легиони (dux) и управител с правото на Ius Gladii (буквално: „Правото на меча“ – правото лично да издава смъртни присъди от името на императора).
Текстът завършва с думите: „L. Artorius Castus... ipse sibi et suis vivus fecit“ (Луций Арторий Каст... издигна това приживе за себе си и семейството си).

3. Археологическият контекст на Подстрана.
Самият некропол около църквата „Свети Мартин“ е изключително богат на антични находки. Разкопките в района разкриват, че това е било луксозно крайбрежно римско селище, а не просто укрепен военен лагер.

Открити са над 25 други римски надписа, останки от вили, жилищни комплекси и уреди за пресоване на грозде и маслини. Това доказва, че след бурния си живот по бойните полета на Британия и Галия, „истинският Артур“ се е оттеглил в зашеметяващо богато имение на брега на Далмация.

Модерният култ към Артур в Хърватия.
Днес оригиналните каменни плочи са извадени от оградата и се съхраняват вътре в самата църква „Свети Мартин“ в Подстрана.
Откритието е превърнато в огромна туристическа атракция в Хърватия. В Подстрана има официално „Артурианско общество“. Местните магазини продават сувенири с реплики на латинския надпис, както и прочутото местно вино „Artorius“, на чийто етикет е изобразен меч, забит в римския камък.

IV. В гробницата на Луций Арторий Каст не са намерени кости и ДНК анализ не е правен. Причината за това е чисто археологическа – неговото последно почивалище е било напълно унищожено и ограбено още в древността или през ранното Средновековие.
Ето конкретните факти около състоянието на гробницата му:

Ограбеният мавзолей.
Археолозите никога не са намирали непокътнат гроб на Каст. Неговият мавзолей, издигнат край брега на днешния град Подстрана (Хърватия), е бил разбит. Самият каменен саркофаг е бил натрошен на парчета, а съдържанието му – включително костите и ценните погребални дарове – отдавна е изчезнало.

Единственото, което е оцеляло до наши дни, са каменните фрагменти от фасадата на мавзолея и стената на саркофага, които местните хора през Средновековието са преизползвали като обикновени строителни камъни за оградата на църквата „Свети Мартин“.

Защо все пак се говори за ДНК тестове в тази история?
Въпреки че нямаме ДНК от самия Луций Арторий Каст, учените направиха нещо друго, което косвено доказа неговата история.
За да проверят „сарматската теория“ (че той е командвал конница от сармати в Британия), изследователите се фокусираха върху скелети в Англия.

!!! През 2023 г. BBC обяви резултатите от мащабно ДНК изследване на древен скелет, открит при разкопки в Кембриджшър, Англия. Генетичният анализ на зъбите и костите показа следните резултати:
Произход: Мъжът е роден в района на днешна Южна Русия/Украйна.Племе: Той е бил чистокръвен сармат.
Период: Живял е точно по времето на римската власт в Британия.

Това ДНК изследване се превърна в първото категорично биологично доказателство, че римляните наистина са прехвърлили хиляди сарматски конници на британския остров. Тъй като надписите от Хърватия потвърждават, че Луций Арторий Каст е командвал именно тези части, науката успя да докаже реалния исторически гръбнак на легендата, макар и без тленните останки на самия пълководец.

V. Съществуват много ясни и специфични ДНК генетични маркери за сарматите, но издирването им сред съвременните британци или бретонски келти е изключително трудна задача, тъй като техният генетичен отпечатък на Острова е бил „размит“ до неузнаваемост. Напредъкът в археогенетиката дава ясни отговори на тези въпроси:

1. Какви са специфичните сарматски ДНК маркери?
Сарматите са номадски, ираноезични племена. Техният генетичен профил е комбинация от ДНК на ранните евразийски степни номади и народи от Кавказ и Сибир. Основните им генетични маркери са:Y-хромозомни хаплогрупи (по бащина линия):
!!! Проучвания показват рязък скок на субкладовете на хаплогрупа R1a, по-конкретно R-Z93. Този маркер е изключително характерен за степните народи от Бронзовата и Желязната епоха (като културата Синташта) и техните наследници – скити и сармати. Понякога се срещат и редките за Европа хаплогрупи Q (свързана със Сибир) и I.

Автозомна ДНК (генетичен микс): Сарматите имат специфичен „коктейл“ от праисторическа степна ДНК (около 70%), съчетана с компоненти от Близкия изток и Кавказ. Този профил рязко се различава от ДНК-то на тогавашните европейски фермери и местните бритски келти.

2. Има ли сарматски маркер у днешните британци?
Почти никакъв. Ако си направите стандартен ДНК тест в търсене на сарматска следа в съвременна Великобритания, резултатът най-вероятно ще бъде нулев. Причините за това са две:

Мащабът: Марк Аврелий изпраща 5500 сармати в Британия. На фона на тогавашното местно бритско население (около 1.5 – 2 милиона души), те са били под 0.3% от общия брой хора.

Генетично размиване (Admixture): През следващите 1800 години тези мъже са се женили за местни жени (генетичните изследвания на сармати в Европа потвърждават, че те бързо са приемали местни жени в общностите си).
С всяко следващо поколение сарматският автоземен маркер е намалявал наполовина. Днес той е размит до под една милионна част от процента, което го прави невидим в съвременната британска ДНК.

3. Трябва ли да се търси сред бретонските келти?
Логичен въпрос, тъй като бретонските келти (населението на днешна Бретан, Франция) са преки наследници на бритските бежанци, прогонени от англосаксонците през V–VI век.
Тъй като Луций Арторий Каст води войските си (включително сармати) именно в Бретан (Арморика), вероятността те да са оставили следа там изглежда по-голяма.
Реалността обаче е сходна – дори сарматите да са се преселили в Бретан заедно с бритските бежанци, техният брой отново е бил твърде малък, за да оцелее като ясно изразен генетичен маркер сред съвременните бретонци.

Къде тогава са истинските наследници на сарматите днес?
Ако търсите живи хора с висока концентрация на сарматски генетични маркери, те не са в Западна Европа. Директните наследници на сарматите (и по-конкретно на тяхното най-известно племе – аланите) са осетинците в Кавказ (Русия/Грузия).
Осетинците говорят единствения оцелял днес североизточен ирански език, който е директен наследник на сарматския, и тяхната ДНК съвпада най-точно с древните скелети от степите.
Следователно, сарматите в Британия са оставили дълбока културна следа (легендата за Артур, меча и конницата), но са били напълно претопени генетично от местното келтско, англосаксонско и норманско население. 

♧◇♤♤
От ираноезичните сарматски племена произхождат аланите, а от тях - осетинците. В Англия и Франция често се среща (като лично и фамилно) името АЛЪН/АЛЕН, АЛИНА.  Потвърдено е от науката, че става дума за предци от алано-сарматски произход.

Язигите (на латински: Iazyges) през I век сл. Хр.  мигрират на запад и се заселват трайно в Панония (в земите между реките Дунав и Тиса, днешна Унгария и части от Сърбия и Хърватия). Там те стават известни в римските хроники като Язиги Метанасти (преселени язиги) и водят продължителни войни с Римската империя, по-късно участвайки и в Маркоманските войни.

В контекста на Хърватия и сарматите съществуват две важни исторически разграничения:

!!! Язигите в Паннония: Част от южните им територии са обхващали области, които днес влизат в границите на Северна Хърватия (Славония).

!!! Сарматската теория за произхода на хърватите: В историческата наука и хърватската етногенеза съществува популярна теория, според която самите прахървати са били иранско/сарматско племе от Приазовието. Името им се свързва с табелките от Танаис (където се споменава името Horoathos/Horouathos).
Те се придвижват на запад през Карпатите (Бяла Хърватия) и през VII век се заселват на Балканите, където се славянизират.

!!! Допълнително, в същия регион на Хърватия (около полуостров) Истрия и планините Динари) в античността е живяло и племето яподи, но те са били смесен илиро-келтски народ, а не сармати. 

♧◇♡♤■
ЕДНА ОТ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТИТЕ ДНЕС ОТ БАН ТЕОРИИ ЗА ЕТНОГЕНЕЗИСА НА БЪЛГАРИТЕ Е ИМЕННО САРМАТСКАТА. НО ТЯ ТРЯБВА ДА ВЪРВИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО В КОМБИНА СЪС СЕГМЕНТИ ОТ ТЮРКСКО-АЛТАЙСКАТА и АВТОХТОННАТА. ПОНЕЖЕ СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРИ СА ПОТОМЦИ И НА ТРАКО-ИЛИРИЙЦИ, СКИТО-САРМАТИ, ХУНИ И АЛАНИ, ИЗТОЧНИ ГЕРМАНЦИ, ДУНАВСКИ СЛАВЯНО-БАЛТИ, БАЛКАНСКИ КЕЛТИ, АНТИЧНИ АНАДОЛСКИ ЗЕМЕДЕЛЦИ,  РОМАНО-ИТАЛИЙСКИ ПРЕСЕЛНИЦИ НА БАЛКАНИТЕ И ТЮРКОЕЗИЧНИ ПЛЕМЕНА /КАТО КУМАНИ (ДИНАСТИИТЕ АСЕНЕВЦИ, ТЕРТЕР, ШИШМАНОВЦИ/ И ПЕЧЕНЕГИ).  

ТАКА ИЗЛИЗА, ЧЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ СМЕ "РОДА" И СЪС СЪВЕТСКИЯ ДИКТАТОР Й. В. ДЖУГАШВИЛИ - СТАЛИН, И С "КРАЛ" ЛУЦИЙ АРТОРИЙ КАСТ - ПО САРМАТСКА ЛИНИЯ. 

БЛАГОДАРЕНИЕ НА СЛОЖНИТЕ ВЗАИМОВРЪЗКИ И КОЛАБОРАЦИЯ ОТ АНТИЧНОСТТА МЕЖДУ СКИТИ, САРМАТИ, ТРАКО-ИЛИРИ, ХУНИ И АЛАНИ, БАЛТО-СЛАВЯНИ И ИЗТОЧНИ ГЕРМАНСКИ ПЛЕМЕНА МЕЖДУ "НЕМСКИЯ ЕЗИК", НАРЕЧЕН ДНЕС MODERN ENGLISH И "СЛАВЯНСКИЯ" ЕЗИК, НАРЕЧЕН ДНЕС НОВОБЪЛГАРСКИ ИМА НЕ САМО ХИЛЯДИ ОБЩИ ДУМИ И КОРЕНИ НА ДУМИ, НО И РАЗВИТИЕТО НА ГРАМАТИКАТА ИМ Е ПОЧТИ ИДЕНТИЧНА. 

=======

Отново благодарско с глас :)

- ще бъде по-интересна: изследване на митологията и фактите около Артурианството, като започнем от Кретиен дьо Троа и свършим с Гластънбъри... Приятна вечер!

Yesss!!!

Приятна... хм, нощ ли, сутрин ли...

Интересни, Български връзки!
Впрочем и трите имена на Будапеща, Загреб и Белград са Български
Преди няколко дни говорих с унгарец Оказа се наясно с имената на Будапеща и Унгария Каза, че унгарците са ни много признателни за помощта, която сме им оказали при създаването на държавата ни
Хърватите твърдят , че са Кубратови Българи и от името му извличат името хорват
Загре б, според легендата е бил блато За да го пресушат, заставали в редица и по команда - Загреби!- с кофи го пресушили
Оттам и името Загреб
Във всяка легенда има и капка истина!....

Успех!

Тази вечер: продължението, става по-интересно.

Утре: Кои германоезични племена са живели в България, кога, къде отиват на запад - и какви лингвистични следи и ДНК оставят в нашия език. 2-4% ДНК по мъжка линия!!! А Аспаруховите българи: 1%. Защо така? Думите ДЖЕРМАН /ГЕРМАН са "фалшиви рриятели", тоест трако-илирийско наследство, а не от протогерманския език; ДОЙЧИН/ДОЙЧО също фалшива следа: идва от ДОЯ, ДОЙКА. НО ХЛЯБ Е ОТ ЕЗИКА НА ГОТИТЕ! ХА-ХА-ХА! ПОВЕЧЕ - УТРЕ! ГАРАНЦИЯТА ЗА ДОСТОВЕРНОСТ: НЕ СПАРОТОК, А БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ! КОГАТО МАРИН ТАЧКОВ СТАНЕ АКАДЕМИК, ТОГАВА ДА ПЛЮЕ !