През 20-и век френската правосъдна система преминава през редица драматични процеси, белязани от тежки съдебни грешки, пристрастни разследвания и екзекуции на потенциално невинни хора.
Някои от тези случаи предизвикват огромни обществени дебати и в крайна сметка водят до исторически реформи, включително отмяната на смъртното наказание през 1981 г.
Ето най-емблематичните и документирани съдебни грешки във Франция през миналия век, разделени по хронологичен ред:

Първата половина на века: Класови предразсъдъци и косвени доказателства.

1. Делото „Жюл Дюран“ (L"affaire Jules Durand, 1910 г.) Известно като „аферата Дрейфус на работническата класа“.
Жюл Дюран е синдикален лидер, несправедливо обвинен в подстрекателство към убийството на стачкоизменник. Въпреки пълната липса на доказателства, под натиска на местната буржоазия в Хавър, той е осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с лишаване от свобода, но Дюран полудява в затвора от преживяната несправедливост. Касационният съд го обявява за напълно невинен през 1918 г., превръщайки го в единствения французин в историята, официално реабилитиран след смъртна присъда.

2. Делото „Гийом Сезнек“ (L"affaire Seznec, 1924 г.).
Гийом Сезнек е осъден на доживотен каторжен труд в Гвиана за убийството на своя бизнес партньор Пиер Кемер, чието тяло никога не е намерено. Разследването е водено от скандалния инспектор Бонани, за когото по-късно се разбира, че е фалшифицирал доказателства.
Сезнек прекарва повече от 20 години в каторжнически лагер преди да бъде помилван през 1947 г., но френското правосъдие официално отказва да преразгледа делото и да го реабилитира, което го прави една от най-противоречивите съдебни загадки.

Следвоенният период: Натиск за бързи присъди.

Делото „Гастон Доминичи“ (L"affaire Dominici, 1952 г.).
75-годишният неграмотен фермер Гастон Доминичи е обвинен в бруталното убийство на британския учен сър Джак Дръмонд, съпругата му и дъщеря им, които лагеруват близо до имота му.
Подложен на изтощителни разпити без присъствието на адвокат, старецът прави объркани самопризнания, от които по-късно се отказва. Осъден е на смърт при силно оспорвани доказателства.
Поради масови съмнения в неговата виновност, президентът Рене Коти заменя присъдата му, а през 1960 г. Шарл де Го го помилва и освобождава.

Делото „Жан-Мари Дево“ (L"affaire Jean-Marie Deveaux, 1961 г.).
Младият касапин Жан-Мари Дево е обвинен в убийството на дъщерята на своите работодатели. След 48 часа непрекъснат полицейски разпит и физически натиск, той подписва признание. Осъден е на 20 години затвор.
Френската общественост се вдига на протест, след като се разкрива бруталността на следствените методи.
При повторен процес през 1969 г. той е напълно оправдан.
Този случай става повод за приемането на закон през 1970 г., който за първи път позволява на държавата да изплаща финансови обезщетения на жертви на съдебни грешки.

Краят на века и цената на необратимите решения.

Делото „Кристиан Ранучи“ (L"affaire Christian Ranucci, 1976 г.). Това е може би най-известната и трагична съдебна грешка в съвременната френска история. 22-годишният Кристиан Ранучи е обвинен в отвличането и убийството на малко момиченце в Екс-ан-Прованс.
Разследването е проведено изключително повърхностно, пренебрегнати са ключови свидетелски показания за друг автомобил (известната следа за „мъжа с червения пуловер“).
Ранучи е осъден на смърт и екзекутиран чрез гилотина на 28 юли 1976 г..
Последвалите разследвания на журналисти и юристи разкриват огромни пропуски, които доказват, че той най-вероятно е бил невинен.
Случаят изиграва ключова роля за премахването на смъртното наказание във Франция под ръководството на правосъдния министър Робер Бадентер.

Делото „Патрик Дилс“ (L"affaire Patrick Dils, 1986 г.).
16-годишният Патрик Дилс е арестуван за убийството на две момчета в Монтини-ле-Мец. След незаконен психологически натиск от полицията, непълнолетният Дилс признава за престъплението и получава доживотен затвор.
Години по-късно се разкрива, че в района по същото време е действал прочутият сериен убиец Франсис Хелм (Francis Heaulme). След като прекарва 13 години и 3 месеца зад решетките като невинен, Патрик Дилс е окончателно оправдан през 2002 г. и получава рекордно за времето си обезщетение от френската държава.

Делото „Омар Радад“ (L"affaire Omar Raddad, 1991 г.).
Мароканският градинар Омар Радад е осъден за убийството на богатата си работодателка Жислен Маршал.
Основното „доказателство“ е предсмъртен надпис с кръв на вратата: "Omar m"a tuer" (граматически неправилно изписване на „Омар ме уби“).
Процесът е белязан от силни ксенофобски настроения и липса на ДНК експертиза.
През 1996 г. президентът Жак Ширак частично го помилва, а по-късно съвременни ДНК анализи откриват следи от съвсем друг мъж върху вратата, което кара защитата му и до днес да се бори за пълна ревизия на делото.

Основни причини за съдебните грешки във Франция през този период:Инквизиционен характер на следствието:

Системата разчита прекомерно на водещия разследващ съдия (juge d"instruction) и на „самопризнанието“ като царица на доказателствата, което често води до полицейски натиск.

Медиен и обществен натиск: При тежки престъпления срещу деца или известни личности, обществеността изисква бързо възмездие, което кара съдебните заседатели да вземат прибързани решения.

Липса на съвременни технологии: Преди навлизането на надеждните ДНК тестове в самия край на 20-и век, присъдите масово са се крепели на ненадеждни експертизи на почерка или съмнителни свидетелски показания. 

... във всяка една еврогейска държава рано или късно ще настъпи шариатът.

При ингелизите и жабарите той де факто съществува, остава само малко още, докато го узаконят.

При мюсюлманите "междуполово равенство" няма.

И жените права нямат, по понятията на неверниците (от гледната точка на мюсюлманите).

Така че посочените от теб съдебни казуси просто ще потънат в небитието.

Просто защото след макс. 15-20 години хора като теб, които да ги разкопават от интернетските архиви и да просвещават трудовите маси в България повече няма да има.

Това е истината, приятелю.

Но кой знае, може пък да стане малко чудо, и всеки европейски мъж, колкото и където ги има останали, в един момент ще каже по различни начини, като "баста!", "абе що не ви тралалалала" и т.н. и си сложи главата в торбата, като онзи шотландски хайдутин, когото възпях.

Аферата Драйфус, мисля, че е в началото на века, е най- голямата съдебна грешка
Той е военен, разжалван и осъден е на каторга!
Делото е преразгледано, оправдан е и е реабилитиран!
Вълнувал е процесът с години цяла Франция, а и света!

Всъщност действието се развива в края на 19- ти век, когато е осъден и заточен във Френска Гвиана и в началото на Двадесети век, когато е реабилитиран! Единствената ву вина е, че е евреин и е удобна жертва за антисемитските настроения във Франция н него период