Когато са подложени на натиск за бързи резултати - от общество, медии, политици..., полицейски началници, прокурори..., КРИМИНАЛИСТИТЕ не могат да си вършат професионално, качествено и безпристрастно работата. И всеки невинен гражданин може да бъде осъден на смърт или дълги години лишаване от свобода, чрез физически и психически тормоз, нагласени свидетелски показания и подправени/подхвърлени улики.

След случаите от Великобритания, ето няколко фрапиращи примера от България. [В част 3: Франция]

Случаят с разследването и съдебния процес за убийството на бившия премиер Андрей Луканов (застрелян на 2 октомври 1996 г.) се смята за едно от най-големите и скандални фиаска на българското правосъдие, което съчетава в себе си елементи на съдебна грешка, полицейско насилие и пълен провал на прокуратурата.
Това дело преминава през абсолютен институционален обрат: от тежки доживотни присъди на първа инстанция до пълно и окончателно оправдаване на всички подсъдими от Върховния касационен съд (ВКС) през 2007 г. Поради тази причина, от правна гледна точка, убийството на Андрей Луканов остава официално неразкрито, а невинни хора прекарват години в ареста подложени на мъчения.

Ето как се развива този емблематичен случай и защо той влезе в историята като огромен съдебен провал:

1. Натискът и „Къщата на ужасите“ в КопривщицаСлед убийството на Луканов има огромен политически и обществен натиск върху МВР и следствието за бързи резултати. През 1999–2000 г. полицията арестува група от петима души: строителния предприемач Ангел Василев (сочен за поръчител), неговия шофьор Юрий Ленев, племенника му Георги Георгиев и двама украински граждани – Александър Русов (сочен за физически убиец) и Алексей Кичатов.

Грешката и насилието:
За да изтръгнат самопризнания, разследващите отвеждат заподозрените (включително Юрий Ленев) в секретна вила на МВР в Копривщица. Там те са подложени на зверски денонощни изтезания и физическо малтретиране. Под този натиск Ленев и Кичатов подписват признания, в които описват схемата на убийството.

2. Първоначалният шок:
Доживотни присъдиПрез ноември 2003 г. Софийският градски съд (СГС) приема изтръгнатите в Копривщица самопризнания за чиста монета, игнорирайки сигналите за насилие.
Съдът произнася четири доживотни присъди без право на замяна (за Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев и Ангел Василев) и една доживотна присъда с право на замяна (за Юрий Ленев). Адвокатите на подсъдимите (сред които и известният Марин Марковски) още тогава заявяват, че това е фундаментална съдебна грешка, крепяща се на нула реални доказателства.

3. Обратът: Пълно оправдаване.
При обжалването пред Софийския апелативен съд и впоследствие пред Върховния касационен съд (ВКС) през 2007 г., съдиите анализират как са събрани "доказателствата".

Истината излиза наяве:
Съдът постановява, че самопризнанията са изтръгнати с брутално насилие и са абсолютно незаконни, поради което се изключват от делото.Оказва се, че прокуратурата няма никакви други сериозни и неоспорими доказателства (като ДНК, оръжие на престъплението или категорични отпечатъци), които да свързват петимата подсъдими с разстрела на ул. „Латинка“.
На 15 март 2007 г. ВКС оправдава окончателно всички подсъдими.

4. Последствията: Шамар от Страсбург и сметката за държавата.
Случаят „Луканов“ се превърна в двоен провал за България:

Убийците остават на свобода: Тъй като първоначалното разследване тръгва по грешна следа с изфабрикувани с бой признания, истинските поръчители и извършители никога не са намерени.
Осъдителни присъди срещу България:
Оправданите подсъдими завеждат дела. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди категорично България за изтезания и полицейско насилие (в частност по жалбата на Юрий Ленев). Българските данъкоплатци трябваше да платят десетки хиляди евро обезщетения на хората, които първоначално бяха обявени за „убийците на премиера“.

Този случай остава като класическа илюстрация на това какво се случва, когато правоохранителните органи използват средновековни методи (мъчения) вместо съвременна криминалистика, за да задоволят политическия натиск за бърза присъда. 

II. В България през 20-и век  има и други  драматични съдебни грешки. Някои от тях са белязани от политически натиск, изтезания в арестите за изтръгване на признания и прибързани екзекуции, които оставят сериозно петно върху родното правосъдие.
Особено през периода на комунистическия режим (1944–1989 г.), комбинацията от липса на независим съд и стремеж за бързо "разкриване" на престъпленията води до тежки нарушения на човешките права. Ето най-известните и емблематични примери за съдебни грешки в България през миналия век:

1. Делото „Тодор Паничев“ (1970-те години) – Екзекуция на невинен.
Това е един от най-мрачните и неоспорими примери за съдебна грешка с фатален край в новата ни история. Възрастна жена е брутално убита в дома си с цел грабеж. Под обществен и партиен натиск за бързо разкриване на престъплението, милицията арестува криминално проявения Тодор Паничев.
Грешката: Чрез тежък физически и психически тормоз в ареста от него са изтръгнати пълни самопризнания. Осъден е на смърт и екзекутиран чрез разстрел.
Разкритието: Няколко години след екзекуцията му, истинският убиец е заловен при друго престъпление и прави пълни признания, които съвпадат детайлно с веществените доказателства от старото убийство. Тодор Паничев е разстрелян напълно невинен. Случаят остава засекретен дълги години от народната милиция.

2. Случаят с убийството на сестрите Белнейски (краят на века / началото на 21 в.) – Системни пропуски.
Макар че самото престъпление се случва в началото на следващия век (януари 2006 г.), корените на разследващите методи и първоначалните грешки в това знаково дело за смъртта на сестрите Росица и Христина Белнейски показват дефектите на системата от края на 20-и век.
Грешката: Първоначалният оглед на телата, намерени в местността „Грамадите“ край Брацигово, е извършен изключително повърхностно. Първият съдебен лекар д-р Продан Проданов заключава, че момичетата са прегазени от автомобил.
Разкритието: Едва след ексхумация и намесата на професор Стойчо Раданов се доказва, че момичетата са били брутално изнасилени и умъртвени чрез удари. Грешната първоначална хипотеза и пропуснатите златни часове за събиране на следи объркват разследването за години напред и водят до масови съмнения в обществото дали осъденият по-късно Лазар Колев е единственият виновен.

3. Делото „Криводол“ (1980-те години) – На нарочен човек.
В началото на 80-те години в град Криводол е извършено убийство на млада жена. Местната милиция бързо намира "удобен" заподозрян – мъж с лека умствена изостаналост и слаб характер, който лесно се огъва под натиск.
Грешката: След денонощни разпити без сън и храна, мъжът подписва самопризнания за убийство, което не е извършил. Осъден е на дълъг затвор.
Разкритието: Малко по-късно истинският извършител (сериен насилник) е заловен на местопрестъплението при опит за друго нападение. Осъденият е освободен, но психиката му е безвъзвратно съсипана от престоя в затвора.

4. Политическите процеси като масова съдебна грешка (1945–1953 г.).
Ако говорим за институционализирана съдебна грешка, няма как да подминем процесите на т.нар. Народен съд и последвалите монтирани процеси в НРБ. Те не са грешка от недоглеждане, а умишлено изкривяване на правосъдието с политическа цел.

Делото срещу Трайчо Костов (1949 г.):
Висшият комунистически деец е обвинен в шпионаж в полза на Великобритания и Югославия. Осъден е на смърт и обесен. През 1956 г. е официално посмъртно реабилитиран, като държавата признава, че обвиненията и доказателствата са били изцяло изфабрикувани.

Процесите срещу пастирите (1952–1953 г.):
Десетки протестантски пастори са осъдени за шпионаж и държавна измяна въз основа на абсурдни и изтръгнати с мъчения признания. Голяма част от тях са реабилитирани от Върховния съд на България едва след падането на режима през 90-те години.

Защо се случват тези грешки в България през 20-и век?.

Принципът на „Царицата на доказателствата“:
По съветски модел, българското следствие десетилетия наред приема, че ако обвиняемият си признае, делото е решено. Това стимулира насилието в арестите за изтръгване на подписи.

Липса на ДНК експертизи:
До края на 80-те години разследващите разчитат единствено на кръвни групи (които само стесняват кръга, но не идентифицират човек) и на дактилоскопия (пръстови отпечатъци), която лесно се манипулира.

Партиен натиск: При тежки или показни престъпления Окръжните комитети на БКП са изисквали от МВР незабавни арести, за да се покаже на гражданите, че социалистическият ред е непоклатим. 

!!!! Относно присъдите, издадени от "Народния съд":
Там далеч не всички осъдени са били "невинни овчици", жертва на "съседска злоба/завист" или екзекутирани като "политически/идеолжгически врагове". Някои, бидейки на власт, като военни и полицаи, жандармеристи са измъчвали, осакатявали и убивали своите политически противници от левицата. И то с най-голяма страст!!!

Да, но слава Богу, не стигаме до уокисткото "правосъдие" в Щатите, на което Тръмп и всички американски патриоти правят всичко възможно да сложат край, където Карл Маркс е достигнал небивали висоти: достатъчно е само една жена да се появи и да заяви, че ти си я изнасилил преди 30 години, и оттам нататък животът ви не струва и пукната пара, защото при уокисткото правосъдие е достатъчно само думата на жената и ти си осъден. Нещо, което дори и в най-страшните кошмари не би могло да се присъни на човек, и което дори и най-големите имена в жанра на всякакви дистопии, утопии и пр. не успяха да предвидят.

Това поне ни беше спестено, именно благодарение на републиканската партия в лицето на Тръмп и най-близкото му обкръжение.

Самият Тръмп заяви пред цял свят: "Америка няма повече да се меси във вътрешните работи на други държави, като правосъдие, идеологии (той визира lgbt-то и всичко свързано с него)!" и разреформира всички ония структури, които го налагаха по цял свят, успя да обърне цялата тая чудовищна изродщина със "смяната на пола" и "половото обучение" в детските градини от тамошната педофило-лгбейташка сган.

И всичко останало, което прави, за затриването на педофило-лгбейташката неомарксистка брюкселска сган, спасявайки старата Европа, поне онова, което е останало от нея.

Така че за мен Тръмп се нареожда сред Спасителите на човечеството, но за да го проумее човек, първото условие е да си изхвърли телевизора на боклука.

Разбира се, ако благоверната му съпруга и възпитаните от шорошовите индоктриниращи структури деца му позволят.

Гледайте Германия, а ако не виждате нищо от това, за което ви говоря, прочетете блога ми, не е голям, малко над 200 постинга с преводи на автентична информация, 90% от която няма да видите нито по тв-то, нито по "информационните" портали.

Завършвам пак с поредния призив: дните на педофило-лгбейташката неомарксистка брюкселска сган са преброени, а с тях и на гейропейския съюз и еврото.

Кой разбрал, разбрал... кой не е, знае процедурата.

А бе не трябва, трябва си.