I. През последните десетилетия съвременният биоархеологически и ДНК анализ преобърна представите на историците. Преди това скелетите в гробове, пълни с оръжия, автоматично се класифицираха като „мъжки“.
Генетичните тестове обаче доказаха, че между 14% и 37% от изследваните номадски гробници на скити и сармати принадлежат на жени воини, погребани с пълно бойно снаряжение и следи от бойни травми.
Именно тези конни народи от евразийските степи, с които гърците влизат в контакт, вдъхновяват легендите за амазонките.


[Амазонки в битка, саркофаг, Археологическият музей в Тесалоники]

Ето най-емблематичните археологически находки по региони:

1. Находката в Девица (Воронежка област, Русия)
През 2019 г. руски археолози откриха уникален курган (могила) от IV в. пр.н.е., съдържащ останките на четири скитски жени воини от различни поколения – от 12-13 годишно момиче до жена на около 45-50 години.
Доказателства: Те са погребани с над 30 железни стрели, копия и ножове.
Ключов детайл: Най-възрастната жена е открита с изключително рядък и пищен златен накит за глава (калатос), символ на висок социален и военен статус, а една от младите жени е погребана с разкрачени крака в „позиция на ездач“.

2. Некрополът в Нахичеван (Азербайджан)
При неотдавнашни разкопки (огласени в началото на 2024 г.) на некропол от бронзовата епоха (около 4000 години назад) бяха открити гробове на жени, чиито кости разказват история за интензивен военен живот.
Доказателства: В гробовете им са намерени бронзови кинжали, бойна боздуган и изключително остри стрели.
Анатомични белези: Изследванията на антрополога Бетани Хюз показват специфични деформации на костите на пръстите от продължително и силно опъване на тетивата на лък, както и разширени тазови кости от десетилетия, прекарани на конско седло.

3. Гробът в Бовер I (Армения)
През 2017 и 2019 г. в планинските части на Армения бяха проучени скелетни останки на жена от Желязната епоха, починала по време на битка.
Доказателства: В бедрената ѝ кост е намерено забито и капсулирано острие от стрела.
Анатомични белези: Антрополозите откриват следи от тежки бойни рани, нанесени непосредствено преди смъртта от два различни вида оръжия – бойна брадва (топор) и меч. Мускулатурата на горната част на тялото ѝ е била изключително развита, типично за обучен стрелец и стрелец с лък от кон.

4. Некрополът в Покровка (Казахстанско-Руска граница)
Разкопките от 90-те години на миналия век, ръководени от д-р Джанин Дейвис-Кимбъл, изследват сарматски кургани и дават първите мащабни доказателства за феномена.
Доказателства: Открити са множество гробове на млади жени, погребани с огромни калъфи за лъкове (горити), кавалерийски мечове и ками.
Ключов детайл: ДНК експертизата потвърди, че тези жени са участвали активно в отбраната на племето и набезите, точно както описва древногръцкият историк Херодот.

!!! Какво опровергава науката?
Археологическите данни коригират два големи мита, създадени от гърците:
1.Те не са мразели мъжете:
Жените воини са погребвани в общи некрополи с мъже и деца. Те са били част от номадски семейства, а не от изолирано, изцяло женско общество.
2. Те са били майки: В много от гробовете на жени, погребани с тежки мечове и стрели, археолозите откриват скелети на бебета и малки деца, което доказва, че военните задължения не са изключвали майчинството.

II. Археологическите разкопки в евразийската степ продължават да изваждат на бял свят нови доказателства.
Скито-сарматските погребения на жени воини се простират на огромна територия – от Сибир до бреговете на Черно море и река Дунав.
Ето още четири ключови некропола и гробни комплекса, които допълват географската и историческата картина на „истинските амазонки“:

1. Некрополът край Ростов на Дон (Русия) – Елитната сарматска амазонка
През 2015 г. по време на мащабни спасителни разкопки край Ростов на Дон, археолозите от Руската академия на науките откриха непокътната гробница на знатна сарматска жена воин от I век сл.н.е.
Находки: В гроба ѝ са открити над 100 железни стрели, конска амуниция, скривалище с бойни ножове и недовършен меч.
Статус: Тъй като курганът не е бил ограбен, учените откриват невероятно богатство – златни обеци с фини верижки, златни гривни на всяка ръка и рокля, бродирана със златни плочки във формата на овнешки глави.
На гърдите ѝ е открит скъпоценен камък с финикийски или ранен арамейски надпис.
Значение: Находката доказва, че сарматските жени не просто са носели оръжия при самоотбрана, но са заемали върховни военни и социални позиции в обществото си.

2. Могилният комплекс Таксай-1 (Западен Казахстан) – Златната жрица-воин
През 2012 г. (с последващи детайлни публикации през 2023 г.) в Теректинския район на Казахстан беше открита изключителната гробница на ранножелязната сарматска елитна фигура, датирана от VI–V в. пр.н.е.
Находки: Погребана с конусовидна висока златна украса за глава и десетки златни апликации, изобразяващи грифони и вълчи зъби. Около нея са открити вотивни предмети, ритуално огледало, но и оръжия, типични за сарматската военна каста.
Детайл: Заедно с нея са погребани и две нейни слугини (открити без глави), което свидетелства за зловещи номадски погребални ритуали, свързани с изпращането на знатни военачалници и жрици в отвъдното.

3. Република Тува (Сибир) – 13-годишното момиче-воин
Едно от най-изненадващите открития дойде благодарение на ДНК анализ през 2020 г. Археолозите преразгледаха скитско погребение отпреди 2600 години, открито в дървен саркофаг в Сибир през 1988 г.
Първоначална грешка: Поради факта, че скелетът е бил заобиколен от бойна брадва, лък и стрели, учените десетилетия наред са вписвали в каталозите, че това е „момче-воин“.
Истината: Генетичният тест доказа, че останките принадлежат на 13-годишно момиче.
Значение: Това е категорично доказателство, че скитите са обучавали момичетата си в стрелба с лък, езда и бойни изкуства от най-ранна детска възраст.

4. Некрополите в Южна Украйна (Мамишай-Курган и др.)
В Черноморските степи, където контактите между гърци и скити са били най-интензивни, са проучени десетки кургани. В много от тях (като тези в долното течение на река Днепър) жените воини съставляват близо една трета от всички военни погребения.
Находки: Най-често жените в тези некрополи са откривани с т.нар. горити (специални комбинирани калъфи, съдържащи едновременно лък и до 70-80 стрели).
Следи от битки: Антропологичните изследвания показват, че черепите и крайниците на тези жени често носят следи от заздравяли рани от саби и върхове на стрели, което доказва, че те са оцелявали в реални сражения и са продължавали да се бият.

III. ДНК технологиите и балканската археология предоставят неоспорими доказателства, свързващи митовете за амазонките с реалността на скито-сарматските народи и техните контакти с траките по българските земи.

ЧАСТ 1: ДНК технологиите, които преобърнаха историята
Преди навлизането на генетиката в археологията, определянето на пола на скелетите се извършваше предимно по двата традиционни метода:
Гробен инвентар (археологически контекст): Ако в гроба имаше оръжия, скелетът автоматично се записваше като „мъж“; ако имаше огледала и накити – като „жена“.
Остеологичен анализ (изследване на костите): Измерване на таза и черепа, което често е неточно, ако костите са увредени, непълни или принадлежат на деца и тийнейджъри.

Съвременната революция се дължи на две конкретни ДНК технологии:
1. Анализ на Древна ДНК (aDNA) и Палеогенетика
Учените извличат генетичен материал от най-плътните кости (като петрозната част на слепоочната кост) или от зъбния пулп, където ДНК е най-добре защитена от външни влияния.
Чрез метода на полимеразната верижна реакция (PCR) и Секвениране от следващо поколение (NGS) учените картографират целия геном.
Наличието на две Х-хромозоми (XX) категорично доказва женския пол на биологично ниво, независимо от наличието на мечове и щитове наоколо.

2. Пептиден анализ на зъбен емайл (Амелогенин)
Тъй като древната ДНК лесно се разпада при неблагоприятни условия, учените разработиха нов метод, базиран на протеини.
Те изследват протеина амелогенин в зъбния емайл с помощта на течна хроматография и масспектрометрия. Тъй като хромозомите Х и Y кодират различни версии на този протеин (AMELX при жените и AMELY при мъжете), този биохимичен маркер определя пола със 100% точност, дори от силно разрушени скелети.

ЧАСТ 2: Връзката с Траките и територията на България
Скитите и сарматите не са живели изолирано в Азия.
Те са били преки съседи на траките, а основната им контактна, търговска и конфликтна зона е била долното течение на река Дунав (днешна Североизточна България и Добруджа).
Връзката между траките и тези „амазонки“ се доказва по три линии:

1. Исторически и династични бракове
Тракийските царе (особено тези на могъщото Одриско царство) редовно са сключвали династични бракове със скитите, за да укрепват съюзите си.
Например, първият велик одриски цар Терес I дава дъщеря си за съпруга на скитския цар Ариапит. Тези знатни скитски жени са идвали в Тракия със своята култура, свита и традиции, включително и високия статус на жените в номадските общества.

2. Археологически находки в България
В тракийските гробници и некрополи у нас се откриват ясни следи от скито-сарматско влияние и култ към жените воини:

Апликацията от с. Могилово (Старозагорско): При разкопки на тракийска колесница от III в. пр.н.е. е открита изящна бронзова апликация, изобразяваща „Умираща амазонка“ – доказателство за това колко дълбоко този образ е залегнал в местната тракийска култура и аристократично изкуство.

Скитско въоръжение в тракийски гробове: В множество могили в Североизточна България се откриват характерните за скитите триръби бронзови стрели и елементи от конски амуниции.
Поради номадския характер на погребенията, учените вярват, че част от тези гробове принадлежат на смесени трако-скитски фамилии, където жените са запазвали ролята си на конни ездачи и защитници.

3. Сарматите в българските земи
През римската епоха (I-III в. сл.н.е.) цели сарматски племена (като роксаланите и язигите) се заселват трайно на юг от Дунав, интегрирайки се с местното гето-тракийско население. Техните некрополи в Северна България показват същите антропологични белези: деформации по костите на жените от интензивна езда и стрелба с лък.

IV.Тракийските „амазонки“ и принцесата Харпалика.
В тракийската митология и история жените воини нямат отделно изолирано царство (както в гръцките митове), а са интегрирани в тракийското общество, заемайки високи постове.
Най-яркият пример за това е легендата за Харпалика.
Историята: Тя е принцеса, дъщеря на тракийския цар Харпалик (владетел на племето аминти или гети). Майка ѝ умира рано и баща ѝ я отглежда, хранейки я с мляко от кобили и крави (типично номадски обичай, заимстван от скитите).
Той я обучава на военно изкуство, езда и лов.Подвигът: Когато баща ѝ е нападнат и ранен в битка от завръщащите се от Троянската война гети (или неаполитанци), Харпалика повежда контраатака.
Тя се впуска в битката с такава ярост и скорост на коня си, че успява сама да спаси живота на баща си и да обърне врага в бягство.

Паралел с реалността:
Образът на Харпалика напълно съвпада с археологическите находки от Сибир и Азербайджан – момичета, обучавани от деца за воини, които се бият редом с бащите и съпрузите си.
Друг исторически пример е Плериста (или Плеристос) – тракийска царица, която според римските хроники лично организирала отбраната на своите крепости и водела преговори с римските легати, демонстрирайки типичния за северните народи военен авторитет на жените.

V. Как гърците са изобразявали амазонките (Анатомия на мита)
Древногръцките художници и грънчари от VI-IV в. пр.н.е. са виждали реални скитски и сарматски жени в черноморските колонии. Когато са рисували „митичните амазонки“ върху своите прочути вази (амфори и кратери), те всъщност са изобразявали абсолютно точно облеклото и въоръжението на скитските номади.
Ако разгледате древногръцка керамика, изобразяваща битка с амазонки (амазономахия), ще забележите три специфични елемента, които липсват в гръцката култура, но са типично скитски:

1. Панталоните с шарки (Анаксириди)
Гърците са смятали панталоните за белег на варварство и са носели туники. Амазонките върху вазите обаче винаги са нарисувани с тесни, прилепнали панталони и блузи с дълги ръкави, покрити с геометрични или животински мотиви. Археологията доказа, че това е единственото практично облекло за езда и стрелба с лък в суровата евразийска степ.

2. Скитската шапка (Башлик)
Вместо класическите гръцки бронзови шлемове, амазонките по вазите често носят меки кожени или филцови шапки с дълги платформи отстрани и отзад, които предпазват врата от вятър и студ.
Точно такива шапки са открити запазени в ледовете на Алтай (курганите Пазирик) върху женски и мъжки номадски скелети.

3. Оръжията: Сагарис и Пелта
Гръцките хоплити са се биели в тежък строй (фаланга) с големи кръгли щитове и дълги копия.
Амазонките в изкуството използват:

♧ Пелта: Лек, полулунен щит, идеален за маневриране на кон.
♤ Сагарис: Лека и изключително опасна бойна брадва с дълга дръжка, способна да пробие шлем.Точно такива брадви бяха намерени в гроба на 13-годишното момиче в Тува и при жената от Армения.

Обобщение на феномена
Древногръцкото общество е било силно патриархално – гръцките жени са били затворени у дома (гинекея) и са нямали никакви граждански или военни права.
Когато гърците срещат северните народи (скити, сармати, траки), където жените яздят, ловят, управляват и се бият наравно с мъжете, за тях това е било толкова шокиращо, че са го превърнали в мит за „алтернативен свят на жени воини“.

П.С. Ако някой желае да се "рови" повече по темата, препоръчвам тази страница в Уикипедия: Амазонки https://share.google/RZ8J7eC3QwG7x2wN6

Тази информация трябва да бъде срочно доведена до знанието на шефките на държавата на победилото междуполово равенство в Южна Корея, че нещата там вече са отишли на повече от зле, като минимум за южнокорейската армия.

И това е особено деликатно казано.