В историческата наука и общественото пространство съществуват 4 основни академични (официални) теории и 3 основни алтернативни (неофициални) хипотези за произхода на прабългарите (и респективно на българския етнос).
Научният консенсус днес се обединява около комплексната смесена теория, подкрепена от съвременни археологически и генетични изследвания.
Ето детайлно изброяване на всички теории с техните автори и защитници:

I. Официални (Академични) теории.Тези теории са били или са обект на сериозни научни изследвания, университетско преподаване и международно признание.

1. Тюркска / Алтайска теория.
Същност: Разглежда прабългарите като номадско племе от тюркско-алтайската езикова и етническа група (най-вече от огурския клон), произлизащо от Централна Азия и Южен Сибир. Тя доминираше официално в България през ХХ век.
Автори и защитници: Чуждестранни учени: Йохан Тунман (основоположник през XVIII в.), Йозеф Маркварт, Дюла Моравчик, Омелян Прицак, Василий Радлов.
Български учени: Проф. Васил Златарски (баща на българската медиевистика), проф. Стефан Младенов, ст.н.с. Петър Петров.

2. Иранска / Арийска теория.
Същност: Твърди, че прабългарите са индоевропейски (ирански) народ, сроден със сарматите, аланите и бактрийците. Набира огромна сила в България след 1989 г., тъй като обяснява много несъответствия в езика, антропологията и строителната култура на Плиска и Преслав.
Автори и защитници: Чуждестранни учени: В. Ф. Милер, Хенри Бейли.
Български учени: Проф. Петър Добрев (основен популяризатор), проф. Георги Бакалов, акад. Александър Бурмов, ст.н.с. Рашо Рашев (който предлага компромисни варианти).

3. Хунска теория .
Същност: Разглежда прабългарите като директни наследници на хуните на Атила, ядро на неговия съюз. Тя се преплита с тюркската, тъй като хунският език често се класифицира като близък до тюркските, но поставя акцент върху политическата приемственост (връзката между „Именник на българските ханове“ и Атила).
Автори и защитници: Сър Стивън Рънсиман, Геза Фехер, Кристиан Жерар.
У нас се подкрепя частично от проф. Васил Златарски и по-късно от различни изследователи на Хунската империя.

4. Смесена / Комплексна (Интердисциплинарна) теория — Актуален научен консенсус. Същност: Съвременната наука отхвърля чистите „едноплеменни“ теории. Днес се приема, че прабългарите са полиетнически конгломерат (военно-племенен съюз). Ядрото им се формира в Централна Азия (с тюркски/алтайски елит), но в Източна Европа претърпява масирано смесване с ирански (сарматски) и угро-фински племена.

Модерните генетични изследвания показват, че съвременните българи имат силен славянски и местен балкански генетичен субстрат, а прабългарският компонент е комплексен евразийски.
Автори и защитници: Доц. д-р Тодор Чобанов (автор на мащабни изследвания по темата), проф. Рашо Рашев, съвременни антрополози и генетици от БАН (като акад. Драга Тончева).

II. Неофициални (Алтернативни / Маргинални) теории.
Тези теории не се приемат от академичната общност и често се класифицират като „романтична история“ или псевдонаука, но имат огромна популярност в интернет пространството и сред лаици.

1. Автохтонна (Тракийска) теория.  
Същност: Твърди, че българите не са идвали от Азия, а са местното антично население на Балканите (траки, пеони, илири, гети), които просто са променили името си през вековете.
Според нея Аспарух не е завоевател, а се е „завърнал“ или е обединил родствени племена.
Автори и защитници: Основоположник: Д-р Ганчо Ценов (през 1910 г. издава фундаменталния за тази теза труд „Произходът на българите“).
Съвременни последователи: Популяризира се от автори като Георги Сотиров, Александър Мошев и множество блогъри (напр. Павел Серафимов – Спароток).

2. Славянска теория (в чист вид за прабългарите).
Същност: Исторически остаряла хипотеза, според която древните прабългари са били славянско племе още преди идването си на Балканите. Не бива да се бърка с историческия факт, че славяните участват в етногенезиса на модерния български народ.
Автори и защитници: Юрий Венелин (през XIX век, в контекста на панславизма), възрожденци като Георги Раковски и копривщенския преводач Гаврил Кръстевич. [!!! Втори и последен УПРАВИТЕЛ на Източна Румелия!!!]

3. Екзотични хипотези (Келто-кимерийска, Хетска).
Същност: Спорадични опити за свързване на прабългарите с древните кимерийци, келтите или хетите, предимно на базата на повърхностни езикови съвпадения (лингвистични съзвучия) в имената.
Автори и защитници: Отделни автори-любители и публицисти от края на ХХ и началото на XXI век.

4. Хипотезата за връзка с древен Шумер (Месопотамия).
Тази теория се базира на търсенето на успоредици между шумерския език, религия и прабългарските културни артефакти.
Основни защитници и автори: Проф. Петър Добрев (в част от своите изследвания за Памир), доц. д-р Йордан Табов, Христо Маджаров, както и независими изследователи на древни източни езици.

Аргументите на авторите:
Розетата от Плиска: Твърди се, че знаците върху седемлъчната бронзова розета от Плиска съвпадат с шумерски астрономически символи и имена на планети/божества (напр. шумерският бог Аншар се свързва с прабългарското божество Анишър / Юпитер).

Езикови съвпадения: Извеждат се думи от съвременния български език, за които се твърди, че имат корени в клинописните таблички на Месопотамия.

Потопът в Черно море: Често се цитира научното откритие на Райън и Питман за Черноморския потоп (ок. 5600 г. пр. Хр.). Според алтернативната теория, „прабългарите“ са били високоразвито население около Черно море. След потопа те са мигрирали на изток и са основали Шумерската цивилизация, а хилядолетия по-късно техните потомци са се „завърнали“ на Балканите.

5. Хипотезата за връзка с древен Египет (Държавата Балхара / Бактрия).
Тази теория е тясно преплетена с търсенето на прародината ни около планината Памир и Хиндукуш в Азия.
Основни защитници и автори: Проф. Петър Добрев, писателят Йордан Вълчев, изследователят Кръстю Мутафчиев (известен с експедициите в Странджа).

Аргументите на авторите:
Стелата от Карнак: Цитира се египетската стела „Бентреш“, открита в храма в Карнак, където се споменава далечна източна страна на име Бекхтен (или Бакхтан). Алтернативните автори четат това като Балхара (древната държава Бактрия) и твърдят, че това е прародината на българите, която е имала дипломатически и династични връзки с Египет на фараоните.

Експедицията в Странджа (Гробницата на Бастет):
През 80-те години на ХХ век, под егидата на Людмила Живкова, се провеждат секретни разкопки в местността Седлото в Странджа.
По записки на Ванга се е търсела гробницата на египетската богиня-котка Бастет. Хипотезата на Кръстю Мутафчиев е, че трако-българите и древните египтяни са споделяли общи езотерични знания и свещени места.

6. Езотеричната концепция на Петър Дънов (Учителя Беинса Дуно).
Петър Дънов не е историк и не предлага академична теория. Неговите виждания са от чисто духовен, мистичен и окултен характер.
Той разглежда българите не като биологичен продукт на миграции, а като божествено провидение.

Основни източници: Лекциите и беседите на Петър Дънов, по-късно доразвити от негови ученици като Влад Пашов и съвременни окултни писатели като Христо Маджаров.
Същност на космогонията на Дънов:

Най-древният народ:
Дънов казва: „Българският народ е най-древният народ на Земята“. В окултен смисъл той визира духовната монада (душата) на българина, която според него е проводник на Божествения дух от хилядолетия.
Връзката с Атлантида:

В езотеричните среди на Бялото братство съществува вярването, че след потъването на Атлантида, оцелелите висши посветени (Бялото братство / Синовете на Истината) се заселват в Египет, Индия и на Балканите (Европа). Българите са разглеждани като директни духовни наследници на тази атлантска раса.

Мисията на българите:
Според Дънов българският корен е изключително корав, защото е трябвало да послужи за „коридор“ и „утроба“ за раждането на богомилството, а в модерната епоха – на Новата култура (Шестата раса), която ще донесе Любовта и Братството на Земята.

7. Други екзотични и космически хипотези.
За да бъде пълна картината, трябва да споменем още две популярни маргинални виждания:
@ Плеядианска / Космическа теория:
Популяризирана в последните години от автори в интернет (напр. чрез ченълинги). Твърди, че прабългарите имат извънземен генетичен произход, свързан със съзвездието Плеяди или Орион, а езикът ни е космически код.

@Хиперборейска теория: Опира се на старогръцките митове за митичната северна страна Хиперборея. Автори от неоезическия спектър твърдят, че българите са наследници на хиперборейците, притежавали свръхтехнологии преди Ледниковата епоха.

♡■◇♤
За да разберем защо според Петър Дънов (Учителя Беинса Дуно) българският корен притежава толкова мощна духовна енергия и защо точно Балканите са избрани за негова родина, трябва да погледнем през неговата окултна космогония и духовна география.
Дънов разглежда историята не като низ от механични събития, а като космически план за еволюцията на човешкото съзнание.
Ето конкретните аргументи и принципи, които той извежда в своите беседи:

1. Балканите като „Глава на ангел“ (Духовната география).
Дънов твърди, че Земята е жив организъм и различните географски региони отговарят на различни органи и енергийни центрове (чакри).

Черно море и Балканите:
Според него Балканският полуостров е регион с изключително специфични магнитни и духовни течения. Той го описва като главата на ангела, който пази Европа.

Енергиен център:
Планините у нас (особено Рила) са дефинирани като най-старите духовни центрове на планетата. Рила е „гръбначният стълб“ на тези енергии, откъдето Божествената светлина се разпръсква към останалия свят. Затова той избира Седемте рилски езера за лятна духовна школа.

2. Закоравяването на българския корен (Принципът на волята).
Един от най-парадоксалните аргументи на Дънов е свързан с тежката съдба на българския народ (родовите страдания, робствата и войните).

Защо българинът е корав?
Учителя обяснява, че за да издържи едно дърво на мощни духовни бури, неговият корен трябва да бъде изключително твърд. Българите са преминали през огромни исторически страдания, за да развият желязна воля, устойчивост и силно его.

Трансформация на енергията:
Според Окултната наука, тази развита воля и твърдост са били нужни в миналото като защитна обвивка. Мисията на българина днес е да трансформира тази твърдост от физическо упорство в духовна сила и мекота на сърцето.

3. Законът за периодичното слизане на Светлината.
Според Дънов Божественият център на Светлината (Ръководството на човечеството) периодично сменя своето географско местоположение на всеки няколко хиляди години, движейки се от Изток на Запад.

Пътят на Светлината:
Тя е преминала през Индия, Персия, Египет, Гърция и Рим.
Новата епоха:
В началото на ХХ век този духовен център се установява на Балканите, в България. Дънов казва, че българите са избрани да бъдат „утроба“ на Новата култура. Тъй като славянството като цяло отговаря на черния дроб и сърцето в общочовешкия организъм (символ на чувствата и любовта), българите (като пионери) трябва да направят връзката между ума (Западна Европа) и сърцето (Славянството).

4. Историческата щафета: Арийци – Богомили – Всемирно Бяло Братство:
Дънов чертае ясна духовна приемственост на българска земя, която обяснява натрупването на тази енергия:

Богомилството като импулс:
Дънов дава изключително висока оценка на богомилите. Той ги определя като пратеници на Бялото братство, които е трябвало да реформират Европа през Средновековието.
Тъй като българите тогава са ги прогонили и преследвали, народът е паднал под петвековно робство (карма).
Изкупление и нова мисия:
След като кармата е изкупена, същите тези напреднали души (богомилите) се прераждат отново в България през ХХ век, за да завършат делото си, но вече не чрез аскетизъм, а чрез учението за Всемирното братство.

Чувала съм

Българите произхождат от самия бог създател.

от Аграрния университет, Н.С.Н., който твърдеше (и успя да залъже доста хора!), че е Аватар на Бога Отец ... и преродният Дънов! От село Искра или Извор.