[СВЕТЪТ на СКИТИТЕ-САКИ, според тази карта на "Нешънъл Джиографик", включва не само Централна Азия, Монголия и Кавказ, но също така Централна Европа и целия Балкански полуостров. Сарматите произлизат от Скитите-Саки..., а българите? ]

Сарматите са изповядвали древна предзороастрийска иранска религия, която е била тясно свързана с природата, култа към предците и култа към войната. Тъй като са били номадски племена, те не са оставили писмени източници, но сведенията на античните автори и археологическите открития разкриват техния пантеон и обреди.

I. Основни религиозни култове и вярвания.
1. Култът към Огъня и Слънцето: Това е централният елемент в сарматската религия. Огънят е смятан за пречистваща и защитна сила.
В много сарматски кургани (погребални могили) археолозите откриват дебели слоеве от въглени, пепел и парчета от жертвени огнища.

2. Почитане на Меча (Бога на Войната):
Подобно на своите родственици, скитите, сарматите са боготворели войната. Техният бог на войната е бил персонифициран чрез забит в земята железен меч, на който са се принасяли жертви и са се скрепявали клетви.

3. Жертвоприношения на коне:
Конят е бил най-важното животно за номадския бит на сарматите. Те са принасяли коне в жертва на бога на огъня и на боговете на войната, за да си осигурят победа и закрила.

II. Божества в сарматския пантеон.
Тъй като сарматите са клон на иранските народи, техният пантеон е съставен от частично персонифицирани природни и космически сили, сходни с тези на скитите и ранните персийци:

1. Табити (Богинята на Огъня): Макар името да е познато главно от скитския пантеон (записан от Херодот), сарматите са споделяли същия култ към върховната богиня на домашното огнище, огъня и пречистването.

2. Митра (Богът на Светлината и Слънцето): В по-късните етапи и сред различните сарматски и сакски племена, култът към конния бог Митра придобива огромно значение. Той се свързва с истината, договорите и светлината, която разпръсква мрака.

3. Атар (Богът на Огъня): Мъжкото проявление на свещения огън и космическата енергия в иранската митология.

4. Божества на Земята и Водата: Сарматите са почитали природните стихии, които са направлявали живота им в степите.

III. Религиозни символи и погребални ритуали.

1. Драконът (Барадж): Сарматските бойни знамена са изобразявали дракон, който е имал статут на свещено и защитно животно в техните вярвания.

2. Култ към предците: Погребенията в кургани са били сложни ритуали, отразяващи вярата в задгробния живот. Заедно с покойника са погребвани неговите оръжия, коне, ценности и огледала (които са имали соларна символика и магическа защитна функция).

4. Ролята на жените-жрици: Сарматското общество е било известно с високия статус на жените си (които често са били и воини). Археологическите находки показват, че жените често са заемали високи позиции като жрици и пазителки на свещения огън.

IV. Връзката между легендарните амазонки и сарматите (както и техните предшественици, савроматите) не е просто художествена измислица, а историческа реалност, доказана от съвременната наука. Дълго време смятани за чист гръцки мит, днес археологията и античните текстове потвърждават, че образът на жените-воини е вдъхновен от истинския начин на живот на номадските конни племена в Евразийската степ.


[Амазонка с лък и колчан стрели, с татуировки по крайниците - също като ПИКТИТЕ ("изрисуваните") в Британия, коренно население преди келтите. ]

Легендата на Херодот за произхода на сарматитеСпоред „бащата на историята“ Херодот, сарматите (наричани от него сауромати) са преки потомци на съюз между гръцки скити и амазонки.
Историята разказва, че след като гърците побеждават амазонките в битка при река Термодон, те пленяват оцелелите жени и ги натоварват на три кораба. В открито море обаче амазонките вдигат бунт, избиват гръцките моряци и вятърът ги отнася до бреговете на Азовско море – земите на скитите.
След първоначални сблъсъци, младите скитски мъже осъзнават, че се бият с жени, и вместо война, предлагат съюз. Амазонките се съгласяват да се омъжат за тях, но при едно важно условие:
„Ние не можем да живеем с вашите жени, защото нямаме едни и същи обичаи. Ние стреляме с лък, хвърляме копия и яздим коне, а домакинската работа ни е чужда.“
Така новото смесено племе се премества на изток от река Дон (Танаис) и поставя началото на савроматите/сарматите.
Според Херодот, поради този корен, сарматските жени продължават да спазват древните си обичаи: яздят на лов с мъжете си, участват във войни и носят същите дрехи като тях.
Нещо повече – законът им гласял, че никое момиче няма право да се омъжи, докато не убие враг в битка.

Какво разкрива модерната археология?
През последните десетилетия мащабни разкопки на сарматски и скитски кургани (погребални могили) в Русия, Украйна и Казахстан превърнаха мита в доказан факт:

Оръжия в женските гробове: Между 20% и 37% от разкритите сарматски женски гробници съдържат тежки оръжия – железни мечове (акинаци), бойни брадви, кинжали и десетки върхове на стрели в колчани.

Следи от бойни рани: Антропологичните изследвания на женските скелети показват тежки травми, характерни за близкия боен сблъсък – рани от мечове, счупвания и върхове на стрели, заседнали в костите.

Скелетни изменения от яздене: Костите на бедрата и таза на погребаните жени показват характерни деформации, доказващи, че те са прекарвали по-голямата част от живота си на кон. Те са яздели и са се биели наравно с мъжете.

Майки и воини едновременно: Развенчан е гръцкият мит, че амазонките са мразели деца или са отрязвали гърдите си за по-лесна стрелба. В много от курганите жените-воини са погребани заедно с бебета и малки деца, което доказва, че военните задължения не са изключвали майчинството.

Защо гърците са били толкова шокирани?
В Древна Гърция жените са имали изключително ограничен социален живот – те са били затворени в домовете си (гинекеи), тъчели са и са се грижили за домакинството. Когато гръцките колонизатори и търговци се срещат със сарматите по Черноморието, те преживяват истински културен шок.
Те виждат жени, които: Носят панталони (нечувано за елинския свят).Притежават сложни татуировки по цялото тяло.[КАТО ПИКТИТЕ В БРИТАНИЯ!!!]
Командват армии и пият ферментирало кобилешко мляко (кумис).

Този сблъсък на цивилизации ражда преувеличените легенди за изцяло женско царство, което мрази мъжете, докато реалността е била просто една номадска култура на равенство, наложена от суровия живот в степта.

V. Легендарните царици на Амазонките.

1. Хиполита – Притежателка на магическия боен колан, подарен от баща ѝ (бога на войната Арес). Вземането на колана на Хиполита е деветият подвиг на Херакъл.

2. Пентесилея – Сестра на Хиполита. Тя води амазонките в Троянската война на страната на Троя. Убита е в тежък двубой от Ахил, който се влюбва в нея в мига на смъртта ѝ, поразен от красотата и смелостта ѝ.

3. Антиопа – Според митовете тя е единствената амазонка, която се омъжва. Отвлечена е от атинския цар Тезей (или му е дадена като плячка), което провокира амазонките да нападнат Атина, за да я спасят.

4. Мирина – Според историка Диодор Сицилийски, тя е царица на либийските амазонки. Води мащабни военни походи, завладява Сирия и Мала Азия и побеждава атлантите.

5. Талестрида – Според легендите тя посещава Александър Македонски по време на азиатските му походи. Желанието ѝ е било да зачене дете от най-великия пълководец на епохата, за да създаде силно потомство.

[В следващата статия: Всички теории за произхода на българския народ на едно място. От Плеядите и Древен Египет... до ... ]

Амазонките са митологични същества.

Руснаците, показват от 40 година насам техни гробове?! Моля!!!